Ще затвори ли врати туристическият зоопарк

Дълго време туризмът се смяташе за проява на свобода, носител на икономически растеж и отлична възможност за културен обмен. Но днес, зад милиардите селфита и пълните самолети, пренаселените курорти по време на активен сезон, се надига друга вълна - на изтощение на ресурсите, което поражда силно недоволство, и на търсене на нова визия за устойчивост. Масовият туризъм, който пълни хазната, все по-често изпразва „душата“ на градовете и природата. Време е да се запитаме - на каква цена пътуваме?

В последните десетилетия туризмът се утвърди като една от доходоносните индустрии в света. Милиони хора всяка година пътуват в търсене на почивка, култура и нови преживявания. Тази мобилност обаче, макар и да е източник за приходи за много общности, започва да поражда все по-сериозно напрежение между местното население и туристите. В много градове и природни райони по света масовият туризъм вече не се възприема като благословия, а като заплаха за начина на живот и културната идентичност, но и като екологична бомба.

Усещане за загуба на дома

В Европа, където градове с вековна история посрещат милиони посетители годишно, недоволството на жителите придобива все по-ясни форми. Във Венеция местните от години алармират, че животът им е станал непоносим заради ежедневното нашествие на туристи, особено от круизни кораби. Въпреки че туризмът е основен източник на доходи за мнозина, постоянното претоварване на инфраструктурата и изтласкването на жителите от историческия център водят до усещане за загуба на дом. Затова и градът въведе такса за влизане, с надеждата да овладее потока от еднодневни посетители.

Напрежението ескалира

Подобна е ситуацията в Барселона, където жителите често излизат на улицата с лозунги срещу свръхтуризма. Въпреки че хиляди работят в туристическия сектор, чувството, че градът им се превръща в тематичен парк, засилва напрежението. Туристическите апартаменти, наемани чрез платформи като Airbnb, изкуствено покачват наемите и правят живота в централните квартали все по-недостъпен за местните. Амстердам също се сблъсква със сходни проблеми - там властите поведоха кампания, с която директно предупреждават определени туристически групи - например тези, които идват само за купони, че не са добре дошли. Местните се оплакват, че историческият център се е превърнал в "туристически зоопарк", лишен от нормален градски живот.

Строги ограничения

В Дубровник, Хърватия, властите наложиха строги ограничения за броя круизни кораби, които може да акостират дневно. Старият град, макар и обект на световното наследство, бе заплашен от пренаселеност и опустошение, което наложи дори внедряването на система за следене на броя посетители в реално време.

Извън Европа недоволството също расте. На остров Бали в Индонезия местните жители все по-често изразяват раздразнение от туристи, които пренебрегват културните и религиозни норми. Властите започнаха да налагат глоби и да разясняват правилата, за да запазят уважението към местната култура. В Перу посещенията до Мачу Пикчу вече се регулират строго с дневни квоти и задължителни онлайн резервации, за да се ограничи вредата върху древните пътеки и археологическия обект.

Вратите затварят

Дори екзотичните и труднодостъпни острови в Тайланд затварят за туристи. Майа Бей, известен от филма „Плажът“, беше затворен за няколко години, тъй като кораловите рифове и морската екосистема бяха почти напълно унищожени от човешкото присъствие. Всички тези примери подчертават, че масовият туризъм вече не се възприема просто като икономическа възможност, а като риск за бъдещето на самите дестинации. Макар туризмът да носи доходи и работни места, особено в региони с ограничени алтернативи, все повече хора започват да поставят под въпрос цената на този „напредък“. Загубата на спокойствие, изчезването на традиционни квартали, натискът върху природата и усещането, че мястото, където живееш, вече не ти принадлежи, подхранват негодуванието. Надигат се масови протести от местните срещу масовия туризъм, тъй като в „туристическите витрини“ се вижда все по-нежелано отражение.

Климатични промени

Много туристически дестинации вече усещат ефектите на климатичната криза - суша, екстремни температури, пожари, недостиг на вода. Туризмът допринася към това с високи въглеродни емисии от полети, круизни кораби и презастрояване. На места като Канарските острови и Кипър водата се използва в хотели и басейни, докато местното население страда от ограничения.

Разрушаване на екосистеми

Популярни планински, морски или пустинни зони страдат от свръхтуризъм – замърсяването се увеличава, боклукът се натрупва, дивите животни се обезпокояват. Връх Еверест буквално се е превърнал в сметище на голяма надморска височина.

Културни конфликти

Хората, които пътуват с любопитството просто да видят, често не уважават местните традиции, облекло или религиозни норми. Такива сблъсъци се случват в Мароко, Япония, Бали, Индия и в много мюсюлмански държави, където неподходящото поведение на посетителите води до напрежение и ограничения. Местните жителите са недоволни от туристи, които нарушават личното пространство, снимат без разрешение и влизат в частни пространства.

Джентрификация и Детуристификация

Всеки нов процес, ражда и разпалва употребата на нови думи. Например все повече се говори за джентрификация (от англ. gentrification) тенденция, при която даден квартал или район, обикновено с по-ниски наеми и население от по-бедни социални слоеве, започва да привлича по-заможни хора - инвеститори, туристи, нови жители, често млади професионалисти или дигитални номади. Това води до повишаване на цените на наемите и имотите; изтласкване на местните жители, които вече не могат да си позволят да живеят там; промяна на облика на квартала - старите магазини, малки бизнеси и културни особености се заменят с модерни кафенета, бутици, заведения и галерии. Макар някои да смятат това за „развитие“, джентрификацията често предизвиква социално напрежение, защото реално лишава дългогодишни жители от домове, културна среда и идентичност. Местата стават „приспособени“ за туристи, не за живеене. А когато цели райони се отдават основно на туристи, това води и до затваряне на училищата в тях. Така актуалност придобива и обратният процес на детуристификация, при който местните настояват за драстично намаляване или даже за премахване на туристическото присъствие и влияние в даден регион или място. Районите, засегнати негативно от масов туризъм, търсят как да се „върнат“ към по-устойчив модел на икономика или живот, което също е форма на детуристификация.

Търси се решение

Устойчив туризъм? Решението не е едно и универсално - то е комплекс от мерки, нагласи и политики, които трябва да се прилагат едновременно от туристите, бизнеса, местните общности и управляващите органи. В глобален мащаб устойчивият туризъм означава такова развитие на туризма, което задоволява нуждите на настоящите поколения, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите – по отношение на ресурси, култура и околна среда. Така се ражда и движението за устойчив туризъм, което цели да възстанови баланса между интересите на икономиката, обществото и природата.

Винаги има начин

Ограничаването на масовия туризъм  може да върви с популяризиране на „бавен туризъм“ - пътувания, фокусирани върху дълбоко изживяване, не върху броя посетени места. Може да се стимулира екотуризъм, културен и селски туризъм вместо еднодневни посещения. Разсейване на туристическия поток чрез насърчаване на пътуване извън пиковия сезон и към по-малко известни дестинации. Всичко това вече се съпътства с въвеждане на политики и регулации от държавите – като такси за достъп до чувствителни места, квоти за посетители в най-натоварените райони, мораториуми върху ново строителство в презастроени курорти. Нужно е устойчиво управление на ресурсите чрез подобряване на оползотворяването на отпадъците, подобряване на водоснабдяването и енергийната ефективност на хотелите. Наред с това туристите да се учат да пътуват отговорно, като минимизират отпадъците и като избират местни продукти. Преди обаче да се стига до крайности, може да започнем повече да говорим за отговорния туризъм.

Къде сме ние

В България се наложи концепцията за евтин масов туризъм. Това доведе до развитие на сезонна икономика, която сега страда от липсата на работна ръка. Особено по Черноморието и в зимните курорти напоследък се наблюдава остър недостиг на работна ръка в туристическия сектор. Това се отдава основно на непривлекателно заплащане и сезонна заетост с високо натоварване, без гаранции за дългосрочна ангажираност. Много българи с нужната квалификация предпочитат да работят в чужбина, където условията според тях са по-добри. Затова все повече туристически обекти в България наемат работници от трети страни.

Масовият туризъм оставя лош отпечатък върху:

• Седемте рилски езера – те са един от най-ярките примери в България за негативните ефекти на свръхтуризма върху природата, включително реални конфликти между туристическите интереси и природозащитата. През последните 10–15 години броят на посетителите през лятото драстично се увеличи. Това води до проблеми като ерозия на почвата и увреждане на тревната покривка около езерата, замърсяване от отпадъци, излизане извън маркираните маршрути, влошено състояние на някои езера поради утайки и водорасли.
• Синеморец, Варвара и други селища в Природния парк „Странджа“ страдат от презастрояване, нерегламентирани къмпинги, замърсяване, автомобилен трафик в защитени зони.
• Банско и районът на Пирин също са под натиска на свръхтуризъм през зимата, риск от презастрояване, негативно влияние върху Национален парк „Пирин“.
• Старият град на Пловдив изпитва трудности от нарастващия поток от туристи, Airbnb апартаменти, промяна на характера на квартала. Проектите за „бавен туризъм“ са само в проект.
• Созопол, Несебър, Слънчев бряг са подложени на масов летен  и алкохолен туризъм, презастрояване, натоварване на инфраструктурата, загуба на културна стойност.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.