Историята на матча: От лекарство до най-популярната напитка днес

Една яркозелена напитка, която днес виждаме навсякъде – от уютни кафенета до профилите на уелнес инфлуенсъри – всъщност носи със себе си векове история, философия и ритуал. Матча не е просто поредния тренд или здравословна мания, а културен мост между японската чаена церемония и днешния забързан свят. За да разберем защо тази фина зелена пудра е толкова специална, трябва да се върнем назад във времето – към монасите, самураите и тишината на чаената церемония.

Откъде се появи матча

Историята на матча започва в Китай, където чаените листа често били обработвани на пара, а след това оформяни като малки тухлички. За да се направи чай се чупела част от „тухлата“, стривала се на фин прах и се примесвала с гореща вода. Този метод общо взето поставя основите на това, което ще се превърне в матча.

През XII в. дзенбудисткият монах Ейсай (бел. ред. – за него си говорихме, когато ви разказах за града на самураите Камакура) пренася семена на зеления чай в Япония и ги посява в планината Сефури. Той дава част от тях на друг монах, който пък ги посява близо до района Уджи, Япония. И до ден-днешен този район е познат с производството си на висококачествена матча, за което допринасят климатът, почвата и експертизата на местните фермери.

Докато пие зелен чай Ейсай забелязва, че умът му се избистря и се подобрява медитацията му. Тези наблюдения бързо се приемат от самурайската класа, която също започва да пие матча като метод за успокоение преди битка.

Така стигаме и до появата на чаената церемония като важен ритуал в японската култура. Всъщност пръв друг монах на име Ейчу поднася чай на император Сага, а Ейсай въвежда метода на приготвяне на чай и разбъркването му с гореща вода. Той представя чая не просто като лекарство или сладка напитка, а като метод за насърчаване на медитацията, дисциплината и здравето, особено сред дзенбудистките монаси.

За ритуала на чаената церемония

В този смисъл, чаената церемония е много повече от просто пиене на чай.

Тя цели пълно откъсване от светския живот, дори за няколко минути, и навлизане в света на медитацията. Чаената церемония обикновено се извършва в чаени къщи, с татами (рогозки от оризова слама), гледка към красива японска градина и други строго определени елементи.

Един от задължителните елементи е разпънатият свитък с калиграфия или картина според темата на срещата. На този свитък е изписано ичи-го-ичи-е, или това е японската идея, че всяка среща, всеки момент е уникален и никога няма да се повтори.

Чаената церемония не е място за шумни приказки и клюки от деня. Това е времето, в което човек се откъсва и се докосва до преходното, за да оцени неговата мимолетна красота (или на японски това е идеята зад моно но аваре) - вкуса на чая, хората, с които сме, времето навън, гледката към градината, сезонът.

Неслучайно основните принципи на чаената церемония са:

• Хармония
• Уважение
• Чистота
• Спокойствие

Гледка към японската градина по време на чаена церемония.

Как да приготви матча и полезни съвети

Приготвянето на матча в домашни условия е много лесно. В чаша се сипва малко количество от зеления прах (може по преценка или по инструкции, но никога твърде много, както например с какао) и после се добавя студена или топла вода. Модерният вариант е матча лате, при което вместо вода се слага мляко (може да е ядково).

Ако смятате, че вкусът може да е горчив, тогава може да добавите захар или друг подсладител.

При пътуването ми до Япония имах възможността да участвам в чаена церемония, на която ни посъветваха да не пием зелената напитка след 15 ч. Причината е, че матча съдържа кофеин и ако го приемете късно, ще ви е по-трудно да заспите вечерта (бел. ред. – тествах тази теза, пих матча в 18 ч. и после сън не ме ловеше).

Най-добре е да пиете матча сутрин, след закуска, като начин да се заредите с енергия за деня. Матчата помага и за храносмилането и намаляването на подуването.

Поднос с японски зелен чай, който се разбива с бамбуковата бъркалка отдясно часен. Чаят е придружен от вагаши - традиционен японски сладкиш с цветове и форма според сезона, в този случай розово като за сакура.