Киото – портал към стара Япония

Старата столица на Япония винаги е била силен магнит за туристи и други временни посетители, които искат да се докоснат до културата на гейша, на чайните церемонии, на красивите храмове с червени тории (бел. ред. – високи дървени порти, символизиращи преминаването от човешкия към света на божествата) и други.

Привлечена от този магнетизъм, това лято аз също решавам да посетя Киото. Или по-скоро, да се върна и отново да се докосна до спокойствието, красотата и богатата история на това място.

Храмът с лисиците

Обиколката ми започва с мой личен фаворит – храмът Фушими Инари. На влизане всеки посетител първо минава през голяма червена тории, зад която е внушителната порта Роумон, дарена през далечната 1589 г. от не кой друг, а от самия Тойотоми Хидейоши, познат като един от обединителите на Япония, сложил край на период на вътрешни размирици и спомогнал за установяването на централизирано управление. Въпреки обикновения си произход на селянин Тойотоми Хидейоши остава в историята с множество военни постижения, амбициозни строителни проекти (като красивия и величествен замък в Осака) и сигурен принос за обединяването на Япония.

Ако искате да посетите Фушими Инари като местен, то при преминаване през портите, трябва да се поклоните. Това е начинът да покажете уважение към божествата, в чийто свят навлизате. Трябва да се стараете да вървите и отстрани, тъй като централното място е запазено за божествата.

Още от началото ще ви направи впечатление, че навсякъде има статуи на лисици (на снимката те се виждат в далечината, точно пред Роумон) – животни, които в българския фолклор са хитри и лукави. Нещата не стоят съвсем така обаче в Япония, където лисиците са пратеници на Инари – божеството на ориза и изоболието.

След влизане, друг важен момент е измиването на ръцете, представляващ ритуал на пречистване. В някои храмове можете да видите и обяснения с коя ръка да започнете, как да си изплакнете устата и защо е важно това да се прави.

Фушими Инари ще ви отнеме поне 2 часа за разглеждане – дори само да стоите на ниското, да правите снимки и да се наслаждавате. Тази граница лесно може да бъде мината, ако решите да минете под другите 1000 тории, виещи се около планината и до нейния връх, от който се открива спираща дъха гледка към Киото.

Място с над 1200-годишна история

Съвсем близо до Фушими Инари е Кийомизу-дера – будистки храм, основан през 778 година. Разпростирайки се най-отгоре на върховете на планинската верига Хигашияма, Кийомизу-дера е благословен с чист въздух, красива природа и спокойствие. Разхождайки се и зеленината, човек се заземява, забавя, успокоява.

Основен момент в посещението е гледката към една от сградите на огромния дървен храм, зад който се виждат пулсиращите вени на живота на Киото.

В този храм, както и където и другаде да отидете в Япония, никога не оставяйте отпадъци след вас. Четете надписите какво може да се снима и какво – не. Внимавайте с праговете, след които е забранено да се влиза с обувки. И най-вече – ако видите молещи се хора, пазете тишина. За вас това е временно посещение на храм, а за тях – важен разговор с божество и най-вече ритуал.

Златният храм

Задължителна спирка за вас трябва да е Златният храм Кинкаку-джи. И преди да попитате, да, неговите горни два етажа са изцяло покрити със злато.

Първото ми посещение на мястото приключи още при портите – бях изпуснала работното време на храма за 2 минути.

Затова това лято бях твърдо решена да го видя... и успях.

Някога вила на държавник, храмът бива закупен и превърнат в цял комплекс за един от шогуните на Япония. Златното му покритие не е просто за красота - неговата идея е то да отблъсква и пречиства човешкия ум от замърсяване с негативни мисли.

Интересен момент от историята на храма е неговото почти пълно унищожение от монах новак, който го опожарява, а след това прави неуспешен опит да се самоубие. Не са малко паметниците в Япония, преминали през повече от едно или две опожарявания. Въпреки това днес те се издигат цели и горди, преминали през изпитанието на времето. Както Кинкаку-джи.

Посещението представлява обиколка около самата сграда, която е по-голяма, отколкото често изглежда на снимки или се говори за нея.

Както всяка дзен градина, така и тази на Кинкаку-джи има ключовите елементи - пясък, вода, камък и дърво. Тяхното разположение не е случайно, а засадената флора разкрива преходното изящество на всеки сезон. Идеята е, преминавайки, човек да медитира и да се наслади на терапевтичния ефект на природата.

Наслаждавай се на | Уважавай | Киото

Магнетизмът на Киото има своята цена – свръхтуризъм. През миналата година градът е посрещнал над 10.8 млн. чуждестранни посетители, надминавайки прага от 10 млн. души за пръв път. Общият брой туристи (в т.ч. местни) е бил над 56 млн. души – второто най-високо ниво от 2015 г. насам.

Тази статистика се забелязва и с просто око - оглеждайки се около мен, аз виждам повече туристи (като мен), отколкото местни жители. На който и автобус да се кача, японци вътре почти няма. Основно чувам европейски езици или тези на съседите на Япония, като Южна Корея и Китай.

Получава се ситуация, в която местните не могат да живеят нормално, изблъсквани настрани от туристите. Затова в този текст повече внимание обърнах на етикета и японските правила, отколкото на самите места, които ще ви оставя сами да преоткриете.

Последната ми вечер в Киото ме среща с индиец, който от близо 30 години живее в Япония. Той също сподели своите опасения от свръхтуризма. „Преди години, японците много ми се радваха, искаха да се снимат с мен и дори ме канеха в домовете си. Мигновено си ставахме приятели. Сега вече не е така. И това се дължи на туристите, които не знаят японските правила“, каза ми той.

В Япония е важно да следваш правилата на японското общество – да си тих в метрото, да си изхвърляш отпадъците на правилното място и да показваш уважение, да благодариш“, довърши моят събеседник.

Това, впрочем, означава и още да не пипаш или снимаш минаваща гейша, да не я спираш, да не снимаш или преминаваш през частни терени, и в никакъв случай да не нарушаваш спокойствието със своето присъствие.

Всичко това отдавна е събрано в едно кратко учтиво послание, което посреща туристите още на излизане от централната гара:

Наслаждавай се на | Уважавай | Киото".