Камакура: Домът на самураите и Големия Буда
Градът е дом на втората по големина бронзова статуя на Буда в Япония
© ECONOMIC.BG / Симона Гоцова
Над 13 метра. Това е височината, на която се издига статуята на Големия Буда в град Камакура, Япония. Тя е втората по големина бронзова статуя на Буда в Япония и притегателен център за множество вярващи, туристи и любопитни погледи, един от които бях аз.
Старата столица
Камакура се намира на малко над час път с кола от мегаполиса Токио. Градът е де факто столица на Япония в периода 1185-1333 г., когато императорът продължава да живее в културния център Киото, но новото военно правителство – шогунатът Камакура – действа от едноименния град.
Камакура често е наричан „градът на самураите“, защото бива управляван от военни лидери в продължение на близо три десетилетия.
Долината, в която се намира, действа като естествен щит от вражески сили – труднопроходими хълмове пазят града от няколко страни, а заливът Сагами компенсира от юг.
В японската история има и цял период със същото име, белязан от възхода на самураите и популяризирането на дзен-будизма в страната. Всъщност през 1191 г. японският будистки монах Ейсай се връща от Китай, където открива дзен-будизма. Опитите му да го популяризира в Киото обаче завършват с провал заради вече установените там будистки школи и традиции. Затова Ейсай решава да се насочи към Камакура, където се увенчава с успех.
Днес Камакура привлича туристи с възможности за летен туризъм, спокойна разходка, ресторанти, предлагащи традиционна будистка кухня, и множество храмове, един от които бе Котокуин.

Домът на Буда
Храмът Котокуин е най-известен с това, че е дом на голямата статуя на Буда. На японски монументът се казва Дайбуцу, или буквално „Голям Буда“.
Големината на статуята обаче не е единственото впечатляващо в нея. Срещу заплащане на скромна такса от около 2.5 евро, туристите могат да влязат в самата статуя, за да видят как изглежда тя отвътре.
Поради необичайния размер, на строителите на Дайбуцу им отнело цели 30 отделни етапа, за да издигнат статуята. В тях те използвали различни техники, които може да се видят по-добре отвътре.

Защо Дайбуцу?
Посещението ми на Дайбуцу бе част от програмата MIRAI на Министерство на външните работи на Япония. Чрез нея младежи от цял свят получават възможността да посетят острова и, според тематичните групи, в които са разпределени, да научат повече за върховенството на закона, дипломацията, иновациите и целите за устойчиво развитие (SDG).
Разходката до Камакура ми позволи да се докосна до традиционната страна на Япония, извън мегаполисите, модерните магазини, технологии и улици, осветени от огромни екрани. Впрочем статуята на Буда някога се е помещавала в сграда, която била многократно унищожавана от природни бедствия. Такова минало имат множество храмове в Япония, които и до ден-днешен се издигат устойчиви и красиви. Това често ме кара да се замисля дали молитвите, отправени към тях, не са били чути.
