Новата селскостопанска политика на Европа крие рискове

Новият начин на финансиране по общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз крие рискове от несигурност и забавяне на плащанията. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с предложенията на Европейската комисия за общата селскостопанска политика (ОСП) и общата организация на пазарите на селскостопански продукти (ООП).

ОСП е тази система от правила и субсидии, които подпомага земеделските стопани в Европа и осигурява устойчиво развитие на селските райони.

В доклада си одиторите предупреждават, че сложните механизми за планиране и приемане, съчетани с по-сложна правна архитектура на ОСП, крият риск от създаване на несигурност, което намалява предвидимостта за бенефициентите и може да забави предоставянето на средства, като в крайна сметка подкопае целта за опростяване.

Има значителна промяна в начина, по който ще се финансира селскостопанската политика“, каза Илияна Иванова, член на ЕСП, по време на брифинг по темата.

Оказва се, че за пръв път от създаването на ОСП през 1962 г. няма да има отделен специализиран фонд за земеделие. Вместо това ОСП ще се финансира чрез новия единен Европейски фонд, който се базира на национални планове от всяка държава членка.

Обяснено по-просто, нещата стоят така:

• Общият бюджет на ЕС за периода 2028 – 2034 г. е 2 трлн. евро;
• От тях, 865 млрд. евро са заделени за единния Европейски фонд, който представлява най-големия отделен компонент. В него се обединяват досега отделни фондове, а финансирането ще става на базата на един национален план за всяка държава членка;
• От фонда ОСП ще получи минимално гарантирано бюджетно разпределение от 293.7 млрд. евро за подпомагане на доходите на фермерите (т.нар. „запазена“ сума), докато други мерки по ОСП – като програмата LEADER за развитие на селските райони, насочена към овластяване на местните общности, подкрепата за най-отдалечените региони и схемата на ЕС за училищата – ще се финансират от незапазената част на бюджета;
• Плащанията по ОСП към държавите членки вече ще се основават както на резултати, така и на постигането на етапи и цели.

Предложението на Комисията бележи и друга значителна промяна – вече няма да има двустълбова структура, която досега разделяше подкрепата за фермерите и агрохранителния сектор, от една страна, и от друга - тази за развитие на селските райони.

Тази сложна структура може да забави плащанията“, смята Иванова.

Съществува и друга опасност - реалният общ размер на финансирането по ОСП ще бъде известен едва след приемането на националните планове в рамките на единния фонд. Според одиторите, за получателите на средства това може да създаде непредсказуемост при планирането размера на финансирането, което могат да очакват.

Допълнителна несигурност произтича от липсата на яснота кои интервенции по ОСП следва да се основават на крайни продукти и кои – на етапи и цели, което може да доведе до недостатъчна съгласуваност между държавите от ЕС.

Иванова коментира, че от палата отчитат, че Комисията е положила усилия за опростяване, например в рамките на „зелената“ архитектура на ОСП, като е предложила обединяване на екосхемите и агроекологичните и климатичните мерки.

Тези усилия могат да бъдат подкопани от факта, че интервенциите по ОСП са разпръснати в няколко различни законодателни предложения. Това може да създаде объркване както за националните органи, така и за бенефициентите при опитите им да разберат и прилагат регулаторните разпоредби“, добави членът на ЕСП.

Кои са позитивите

По време на пресконференцията стана ясно, че една положителна страна на предложението е предоставянето на държавите членки на общ набор от инструменти за интервенции, въз основа на които те могат да изграждат своите планове. На държавите членки се дава и гъвкавост при изготвянето на националните си планове, така че те да отговарят на предизвикателствата, пред които са изправени, включително чрез съобразяване с нуждите на земеделските производители и териториалните ограничения.

В същото време това създава риск за „общия“ характер на политиката. Значителни разминавания между държавите членки могат да затруднят съгласуването на разходите по ОСП с приоритетите на ЕС и да доведат до изкривяване на конкуренцията и неравни условия на пазара.

За да се ограничи този риск, подчертаваме необходимостта законодателите на ЕС ясно да дефинират в законодателството обхвата и елементите на насочващата роля на Комисията. Това би гарантирало, че плановете на държавите членки са последователно насочени към целите на ОСП“, обобщи Иванова.