Кои законови срокове пропусна Бюджет 2026 (Таблица)

Бюджетната процедура за 2026 г. започна с месец закъснение – детайл, който сам по себе си подсказва трудностите на правителството при изготвянето на план-сметка, в която да влязат всички автоматични формули за увеличения на заплати, пенсии и други разходи. Очаква се тази седмица проектобюджетът да влезе за обсъждане в ресорните комисии в Народното събрание (НС), след като миналия четвъртък кабинетът на премиера Росен Желязков го внесе в парламента.

Проверка на Economic.bg обаче показва, че въпреки някои изпуснати, а впоследствие наваксани стъпки, общата картина остава сходна с тази от предходни години – процесът отново се движи по-бавно от предвиденото.

Законът, който урежда сроковете по бюджетната процедура, е този за публичните финанси (ЗПФ). Глава шеста от него урежда начина и сроковете за съставяне на държавния бюджет, този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавното обществено осигуряване (ДОО). В чл. 67, ал. 1 е записано, че:

Ежегодно в срок до 31 януари Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема бюджетната процедура по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за следващата година“.

Но още тази ранна дата беше обречена, тъй като сегашното правителство бе избрано от Народното събрание на 16 януари. До онзи момент България все още нямаше и действащ Закон за държавния бюджет за 2025 г. – той влезе в сила едва на 1 април.

Друга важна стъпка е разписана в чл. 68, ал. 1, който определя, че в рамките на бюджетната процедура министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза в срок съответно до 25 март и до 25 септември. Тяхното публикуване пък трябва да се случи до 10 дни след изготвянето им. Това не стана нито с пролетната, нито с есенната прогноза, която бе публикувана на 31 октомври.

До същия ден реално трябваше да бъде входиран в НС проектобюджетът. А той тепърва бе публикуван на 3 ноември.

От горната таблица се вижда, че няма срок, който Министерството на финансите (МФ) да не е нарушил по ЗПФ.

Освен нея, има други стъпки, съпътстващи бюджетната процедура. Това включва приемането на решение за увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), както и публикуването на данъчните промени. Решението за МРЗ бе прието наедно с бюджета от Министерския съвет.

Към момента пък измененията в данъчните закони все още липсват. Засега единствено са задвижени (отново) забавени изменения на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), свързани със създаването на облекчен ДДС режим за малките фирми. Текстовете трябваше да влязат в сила тази година, но при обсъждането на проектобюджета за 2025 г. точката отпадна от дневния ред и така и не се върна. България продължава да е една от последните европейски страни, които не са транспонирали евродирективата, създаваща въпросния облекчен ДДС режим.

Защо се бавим

Освен всичко останало, забавяне се получи и заради оказа на работодателите да участват в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Първата му среща не се състоя, след като бизнесът я бойкотира. Последваха разговори в централната на ГЕРБ, а миналата седмица трябваше да се състои нова дискусия с всички социални партньори в парламентарната бюджетна комисия. На нея обаче не се появиха нито представители на управляващото мнозинство, нито на бизнеса, а от синдикатите дойде само главният икономист на КНСБ, който бе изгонен. След края на 10-минутната среща, протекла без дебати, от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, заявиха, че отново няма да вземат участие в заседанието на НСТС. Накрая то бе отменено, а от Министерския съвет лаконично заявиха:

Правителството ще одобри законопроектите, свързани с Бюджет 2026, във вида, съгласуван с партиите, подкрепящи правителството“.

Economic.bg разговаря с доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател по икономика и икономически съветник на Българска стопанска камара (БСК), който изтъкна, че правителството не може да си позволи да се бави с бюджета.

Ние не можем да си позволим заиграване по стар обичай, защото този бюджет е различен, през 2026 г. ще бъдем в еврозоната“, каза доц. д-р Ножаров.

Той поясни, че ако има по-нататъшно забавяне, другите държави-членки ще искат обяснение на какво се дължи то и защо България влиза с инфлация, по-висока от средното, и с дефицит на ниво над някои други членки.