Със закъснение МФ завиши оценките си за българската икономика

„Само“ месец след изтичането на крайния срок, Министерството на финансите (МФ) най-после публикува своята Есенна макроикономическа прогноза. В нея ведомството, оглавявано от Теменужка Петкова, залага по-висок спрямо пролетните оценки ръст на БВП за 2026 г. В Пролетната макропрогноза той беше 2.5%, докато сега е 2.6%.

Според Закона за публичните финансите (ЗПФ), документът трябваше да бъде публикуван не по-късно от 5 октомври, но към момента бюджетната процедура върви със забавяне. До края на днешния ден трябва да се публикува и проектобюджетът за догодина, но само ден по-рано от управляващата коалиция казаха, че детайли за него ще има следващата седмица.

В Есенната си макроикономическа прогноза МФ предвижда 3% ръст на БВП за 2025 г., 2.7% за 2026 г. и между 2.5 - 2.4% в периода 2027 – 2028 г. Въпреки че това е възходяща прогноза спрямо тази от пролетта, тя все пак показва общо забавяне на икономическия растеж на България.

Очакваното забавяне в растежа на доходите ще доведе до по-слабо нарастване на потреблението на домакинствата. Прогнозира се умерен растеж на износа и забавяне на нарастването на вноса спрямо 2025 г., като нетният износ ще има леко положителен принос за растежа на БВП", поясняват от МФ.

Както показват редица доклади, включително на Българска народна банка (БНБ), в момента основен двигател на доброто представяне на българската икономика е силното вътрешно потребление, подкрепено от възходящия тренд при заплатите. Устойчивото покачване на възнаграждения обаче спомага и за по-висока инфлация, която вече е извън рамките на допустимите нива за еврозоната. Това е сред причините анализатори да смятат, че в момента ръстът е „изкуствен“, както коментира и Васил Велев от АИКБ преди дни, заради надутите разходи за заплати в бюджетната сфера и трупащите се дефицити.

Ще има ли работа

От МФ очакват допълнително намаляване на коефициента на безработица до 3.6% през текущата година при прогнозирани 4.1% в пролетната прогноза. Колкото до следващите три години, показателят ще се колебае около това ниво. Последните данни на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. е за коефициент на безработица от 3.6%

Все по-ограничени ще бъдат възможностите за преход от безработица към заетост и основното допускане е, че през следващите години увеличаването на заетостта ще се случва преимуществено чрез привличане на част от неактивните лица обратно в работната сила или чрез привличането на работна сила от други държави", казват от МФ.

Еврозоната и цените

Средногодишната инфлация през 2025 г. се очаква да бъде 3.6%, колкото беше и според Пролетната прогноза. В Есенната прогноза обаче е прогнозирано по-високо нарастване на потребителските цени в края на годината от 3.9% (спрямо 2.8% през пролетта).

Това се дължи на по-високо очаквано поскъпване най-вече при храните и в по-малка степен при услугите", обясняват експертите.

За 2026 г. показателят ще е на близки до 2025 г. нива от 3.5%, а през следващите две години ще е съответно 2.9% и 2.5%.