Само два месеца, след като България получи окончателно одобрение за присъединяване към еврозоната, считано от 1 януари 2026 г., страната вече не покрива инфлация критерий. Публикуваните в петък данни на европейската статистическа служба Евростат показват, че средногодишното покачване на цените в България през септември, измерено през хармонизирания индекс, е 3.1%. Допустимото за еврозоната ниво е 2.9%.
Маастрихтските критерии, включващи изисквания за ценова стабилност, дефицит и държавен дълг, целят да гарантират, че присъединяващата се страна има устойчива икономика и стабилни публични финанси, които няма да застрашат стабилността на еврозоната. Конкретно за инфлацията, за да отговаря на евроизискванията (което беше задължително за техническото одобрение, но е силно пожелателно и след това), тя не трябва да надвишава с 1.5 пр. пункта средното ниво на трите страни членки с най-ниска инфлация, които през септември са Франция (1.2%), Кипър (1.4%) и Ирландия (1.5%). Т.е. максималната инфлация трябваше да не надвишава 2.86% през септември.
Справка в данните показва, че страната ни се е отклонила от показателя още през месец август – тогава инфлацията беше 2.9%, а допустимото ниво – 2.8%.
Обикновено, практиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) при изготвянето на докладите за конвергенция (стъпка, през която България вече премина успешно) е да изключи тези страни членки от сметките за инфлацията, които са с твърде нисък резултат поради „изключителни фактори“. Това, в доклада от юни 2024 г., бе Финландия. В настоящата статистика обаче Финландия не е сред страните с най-ниска инфлация и съответно не следва да бъде изключена. Другите две страни, които се третират като такива със специални особености, са Дания и Белгия, но и те не са с ниска инфлация през септември.
Редица икономисти са на мнение, че цените ще продължат да растат през следващите месеци, подкрепени от стабилното увеличение на заплатите и силното вътрешно търсене. Фактор за възходящия ценови натиск са и инфлационните очаквания сред населението покрай предстоящото въвеждане на единната европейска валута.
Друга въпросителна се появява около бюджетния дефицит, който продължава да се разширява с бързи темпове. Според Закона за бюджета за 2025 г. допустимото ниво е до 3% от БВП, но вече почти никой не се съмнява, че то ще бъде надхвърлено. Анализатори обаче са на мнение, че проблем може да има и с държавния бюджет за 2026 г., който понастоящем е в процес на изготвяне и се чака до края на месеца, но и с бюджета още за тази година.
Проблемът с дефицита идва от разходната част, защото тя беше твърде раздута в последните години и това е доста нагледен пример какво става, когато се прави нещо на парче – увеличават се разходи и то дългосрочно", коментира за Economic.bg Калоян Стайков, икономист и председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
Димитър Чобанов, финансист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), пък предупреди, че „мерки със сигурност ще бъдат необходими“ през 2026 г., след като се очертава още тази година бюджетът да завърши с по-висок дефицит от допустимия според Маастрихтските критерии – 3% от БВП.
Ако се запази настоящата политика и продължи повишението на заплатите в бюджетния сектор, при всички случаи дефицитът за следващата година ще бъде по-висок, отколкото за 2025 г.“, прогнозира Чобанов.
Симона Гоцова 
