България отново не покрива инфлационния критерий за еврозоната (графики)

България отново не покри инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната. Противно на надеждите и заявките на кабинета „Желязков“ да поиска извънредна оценка за еврото до края на месеца, средногодишната инфлация през януари се оказа с 0.07 пункта по-висока от необходимото за еврозоната ниво.

Това показват най-актуалните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в понеделник.

Ситуацията е абсолютно същата, каквато беше и през декември, когато правителството на Росен Желязков отказа да поиска конвергентни доклади, обосновавайки решението си именно с формалното непокриване на ценовия критерий.

Данните за средногодишната инфлация на Евростат за периода януари 2024 г. – януари 2025 г., публикувани в понеделник, показват, че в България показателят е на ниво 2.6%. Средното ниво в трите страни членки с най-ниска инфлация е 1.03%. Според формалните правила показателят на България не може да надвишава с повече от 1.5 пр. пункта този на трите страни с най-ниска инфлация. В случая го надвишава с 1.57 пр. пункта.

Към края на милата година въпросният показател се доближи значително до търсените нива, като през декември се размина само на 0.1 пункта от тях. Затова и очакванията бяха да отговорим на ценовия критерий по някое време в началото на 2025 г.

Понастоящем трите страни с най-ниска инфлация са Литва, Финландия и Италия.

Без Финландия

В редовния си конвергентен доклад от юни миналата година Европейската централна банка изключи от сметките си Финландия заради „изключителни фактори“. Ако при изчисленията си при извънредния доклад ЕЦБ отново изключи скандинавската страна за сметка на следващата с най-ниска инфлация – Ирландия – допустимата граница става 2.6% и България покрива критерия.

В своя по-благоприятен доклад Европейската комисия тогава изключи и трите страни с най-ниска инфлация по това време – Финландия, Дания и Белгия – заради „специфични за страната фактори“, както и защото „се отклоняват значително от средното за еврозоната“.

Ако сега направи същото, това означава да изключим Финландия, Литва и Италия, а на тяхно място да се вземе средногодишната инфлация в Ирландия, Дания и Латвия (следващите 3 страни членки с най-ниска инфлация) и така ниво се покачва до 2.8% и за България става още по-лесно.

Предстоят трудни дебати

Предстои ни много труден дебат с ЕК и ЕЦБ, защото януарската ни инфлация е много висока“, каза бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева в ефира на Euronews през уикенда.

Още тогава тя прогнозира, че България няма да покрие ценовия критерий през януари заради бързото покачване на цените, а единствената надежда е да се извадят тези държави от сметката, където ниската инфлация се дължи не на системни фактори, а на извънредни събития.

Това обикновено се прави не по политическо съображение, а за да се докаже, че причината за ниската инфлация в тези страни не е системна, а има извънредни неща в тях“, каза проф. Бобева.

Тя изтъкна, че миналия април ЕЦБ и ЕК са излезли с различни становища по конвергентните доклади и че е възможно сега да влезем в подобна ситуация.

Мисля, че сега ще влезем в подобна ситуация, възможно е ЕК и ЕЦБ пак да не излязат с общо становище“, добави Бобева.

Според нея покриването на критерия без да се изваждат държави от сметките е „много оптимистичен сценарий“, който е „доста нереалистичен“.