Забавянето на Бюджет 2026 крие риск за имиджа и финансовата стабилност на България в еврозоната;
МФ е пропуснало всички ключови етапи от бюджетната процедура и това може да предизвика напрежение в ЕС и риск за еврофондовете и еврото;
България трупа дефицит при растяща икономика, което според експертите означава опасен структурен бюджетен дефицит;
Неяснотата около бюджета и липсата на предвидимост вече охлажда инвеститорските нагласи и засилва риска от „румънски сценарий“;
Автоматичните разходни формули тласкат бюджета към дългово финансиране на заплати вместо на инвестиции, което експертите наричат абсурд и сериозен риск;
Очаква се правителството да повиши неконвенционални данъци като имотния данък и акцизите вместо общата данъчна тежест.
България, и по-конкретно Министерството на финансите (МФ), не може да си позволи да закъснява с изготвянето на държавния бюджет за 2026 г. Причината е, че догодина страната ни официално ще стане 21-я член на еврозоната, а всяко забавяне, както стана с план-сметката за 2025 г., приета чак през април същата година, ще предизвика напрежение, рискове и може да се отрази на стойността на еврото.
Понастоящем МФ пропуска редица срокове в бюджетната процедура – от изготвянето на есенната макроикономическа прогноза (която трябваше да се публикува до 5 октомври според Закона за публичните финанси), през данъчните закони и през държавния бюджет, който трябва да е готов до края на този месец.
Само преди ден стана ясно, че макрорамката тепърва се обсъжда на ниво управляваща коалиция, а разговорите със социалните партньори – бизнес и синдикати – дори още не са започнали. Мудният процес накара бившия финансов министър и понастоящем председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Асен Василев да прогнозира, че може да има забавяне изобщо с бюджетната процедура.
Ние не можем да си позволим заиграване по стар обичай, защото този бюджет е различен, през 2026 г. ще бъдем в еврозоната“, каза в коментар за Economic.bg доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател по икономика и икономически съветник на Българска стопанска камара (БСК).
Той поясни, че ако има забавяне, другите държави членки ще искат обяснение на какво се дължи то и защо България влиза с инфлация, по-висока от средното, и с дефицит на ниво над някои други членки.
Затова те чакат да видят бюджета и ако го отложим пак за април, това ще предизвика напрежение, което ще започне да влияе на парите от еврофондовете и други“, смята Ножаров.
Друг важен въпрос, който той повдигна, е как едно забавяне ще се отрази на риска в еврозоната и изобщо на стойността на еврото.
Другите как ще погледнат на това? Не можем да позволим забавяне, но очевидно това ни убягва и по никакъв начин не го виждаме“, добави доцентът.
По думите му, обикновено стъпките в една бюджета процедура са:
Правителствено решение за повишаването на минималната работна заплата;
Публикуване на промените в данъчните закони;
Публикуване на есенната макроикономичекса прогноза на МФ;
Публикуване на бюджета и разговор със социалните партньори.
До момента нито една от тези стъпки не е изпълнена.
Ние дори не сме и на първата стъпка. Всичко може да дойде наведнъж, но очевидно, все още не е ясна самата конструкция като приходи и разходи, защото вероятно ще се търсят варианти и в двете посоки“, добави той.
„Дълбока грешка“
Има дълбока грешка не само във фискалната, но и в икономическата политика“, каза Ножаров.
Коментарът му бе направен по време на 10-тата конференция на Coface по управление на риска „България между ръст и риск“, на която Economic.bg бе медиен партньор. На нея експерти коментираха водещите предизвикателства, но и възможности пред българската икономика.
Ножаров обясни, че когато икономиката расте над потенциала си, а същевременно трупа дефицити, какъвто е случаят с България, това означава, че има структурен бюджетен дефицит, а „това е нещо опасно“.
Това означава, че икономиката трудно би издържала на външен шок“, добави експертът.
В Бюджет 2025 се допуснаха неща, които не са се случвали от 20 години – като размер на разходите от 44.6% при правило в Закона за публичните финанси до 40%“, добави и Лидия Шулева, бивш министър на труда и социалната политика.
Тя обясни, че тези разходи са риск, защото водят до дефицит, до теглене на дългове и до оттеглящи се инвестиции, което се потвърждава от данните на Българска народна банка (БНБ) за 11% спад на чуждестранните вложения.
Оттеглянето на инвестициите означава рискова среда и опасност да тръгнем по дългова спирала. Ако не се вземат мерки да се обуздаят разходите, може да се озовем в такава спирала“, прогнозира Шулева.
Всички треперим в момента какво ще е съдържанието на бюджета за 2026 г. и дали ще има увеличение на данъците и в каква посока ще е то“, каза и Елвин Гури, изпълнителен директор на Invenio Partners.
Според него, икономическият растеж на България е изкривен поради рязкото напредване само на някои сектори, като военния, и изоставането на други.
Този ръст от 3.45% за 2024 г. е посредствен и мисля, че в последните години България се специализира в това да е посредствена, а не да изпъква“, каза Гури.
По думите му, несигурността около бюджета и политическата ситуацията, както и невъзможността да се планира дори само за 1 – 2 години занапред, плаши много инвеститори.
Онези анализатори, които предупреждават, че тръгваме по пътя на „румънския сценарий“, не грешат много“, смята Гури.
Причината според него е, че растежът в последните години е захранван от частното потребление, подкрепено от увеличението на заплатите, от своя страна „подплатено“ с дефицити и дългове.
Пълен абсурд, или как се теглят заеми за заплати
Както Economic.bg писа, основен проблем за държавната хазна не са приходите, чиято събираемост е добра, а разходите, формирани от заложените автоматични формули като:
Вместо да теглим дългове за инфраструктура, развитие, инвестиции, ние теглим за заплати на администрацията, което е пълен абсурд“, възмути се Шулева.
Според нея, ако страната ни иска да има нормален държавен бюджет догодина, трябва да се приеме поне някакво замразяване на автоматичните формули. Друго възможно решение тя видя в увеличението на акцизите за цигари и алкохол, които все още не са стигнали европейските нива, а това щяло да бъде един немалък приход в хазната.
Отделно, тя попита и защо продължава да се изплаща т. нар. Covid добавка от 60 лв. към пенсиите на хора, които се пенсионират в момента.
Гури пък видя възможност в завръщащите се от чужбина млади българи. Според него това е потенциал, който тепърва ще започне да се реализира.
В разговора си с Economic.bg обаче Ножаров изтъкна друга възможност за избягване на мрачния сценарий за дългова спирала – спазването на правилата в Пакта за стабилност и растеж, където нетните първични разходи може да се увеличат с 4.9%, а не с 8.4% ръст, както стана в бюджета за 2025 г. Друго изискване е бюджетното салдо на първична основа да има антицикличен буфер от 0.4 пр. пункта, т.е. това ще води до дефицит от 2.6% в следващия бюджет. Отделно, МФ ще трябва да изготви средносрочен структурно-фискален план, който изисква плавно намаление на недостига.
Това ще принуди бюджета да не разчита толкова на дългове, но пък означава, и може би затова се бави той, сериозна ревизия на конструкцията му, защото в последните 10 години три пъти се увеличиха разходите за администрацията – от 7 на 22 млрд. лв.“, добави доцентът.
Задава се увеличение на данъците
Ножаров прогнозира, че в бюджета за догодина МФ може да наблегне на увеличение на неконвенционалните данъци, т.е. такива, които засягат части от населението и не са на обща основа. За примери той даде имотния данък и акцизите.
Това беше препоръчано и от МВФ и вероятно ще се търси такъв тип решение, защото не можем да си позволим увеличение на конвенционалната данъчна тежест, защото това ще увеличи миграционните процеси", поясни той.
Симона Гоцова 
