Здравето на почвите може да е най-добрата защита на Европа срещу сушата

Изправени пред стремително нарастващи разходи, недостиг на доставки и екстремни метеорологични явления, европейските фермери се намират в тежка криза, пише Euronews. С наближаването на горещото лято, подхранвано от причинените от човека климатични промени, сушата вероятно ще обхване голяма част от континента, което допълнително ще застраши хранителните доставки и поминъка на земеделските производители.

Нови данни, събрани от засегнати от сушата земеделски стопанства във Франция, показват, че най-обещаващото решение може да се окаже и най-екологичното.

Според проучване на над 1 200 ферми в страната, предварителните резултати показват, че стопанствата, които в най-голяма степен прилагат регенеративни практики, са отчели спад в добивите от едва 8%, в сравнение с 22% при тези, които използват най-малко регенеративни методи след сушите през 2023 г.

Тези първоначални данни подкрепят тезата, отдавна защитавана от привържениците на регенеративното земеделие, че макар началните разходи да могат да бъдат по-високи от тези при конвенционалното земеделие, инвестицията се отплаща в дългосрочен план.

Устойчивост на зърнените култури към суша

Проучването е проведено от Soil Capital – сертифицирана по стандарта B Corp компания, която подпомага фермерите в прехода към по-устойчиви и регенеративни земеделски системи – в партньорство с Католическия университет в Льовен (KU Leuven) в Белгия. То се основава на независимо проверени полеви данни от 1 262 ферми, обхващащи 331 600 хектара във Франция в периода 2021 – 2024 г.

Чрез съчетаване на информация за земеделските практики, добивите и състоянието на почвите, изследването надхвърля рамките на проучванията върху отделни стопанства и теоретичните модели, за да покаже как регенеративното земеделие може да помогне за защитата на производството.

Устойчивостта на суша, установена в най-подробния регионален анализ, се потвърждава и от данните за цялата страна, особено при най-разпространените култури във Франция – зърнените.

В засегнатите от суша райони за отглеждане на зърнени култури – които представляват 82 от 96-те департамента, включени в проучването – регенеративните практики намаляват загубите на добив вследствие на суша с поне 10% в около 85% от случаите. Изследователите са отчели и други потенциални фактори, като типа на почвата.

Проф. Ерик Матейс, ръководител на катедрата по аграрна, хранителна и ресурсна икономика в KU Leuven и първи академичен партньор на проекта, заявява, че този масив от данни запълва дългогодишна празнина в научните изследвания:

Това, което ни възпираше досега, беше липсата на надеждни данни на ниво земеделски парцели, обхващащи големи географски райони и последователни години. Базата данни на Soil Capital е изключително силна в това отношение“, казва проф. Матейс.

Според оценките, ако най-ефективните регенеративни практики от изследването бъдат приложени в цяла Франция, те биха запазили количество пшеница, еквивалентно на 17 седмици работа на типична индустриална мелница по време на подобна бъдеща суша – достатъчно за производството на приблизително 130 милиона багети.

Щети за милиарди

Резултатите идват след публикувания през януари 2026 г. доклад на ООН „Глобален воден банкрут“, който предупреждава, че светът е навлязъл в ерата на „глобалния воден банкрут“. Критични водни системи вече са претърпели необратими щети, частично вследствие на деградацията на почвите, а загубите от суша надхвърлят 307 милиарда долара (264 милиарда евро) годишно в световен мащаб.

Според ООН сушите, подхранвани от разрушаването на околната среда от човека, ще засегнат трима от всеки четирима души до 2050 г.

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD) многократно е посочвала възстановяването на почвите като ключов елемент за гарантиране на продоволствената сигурност и устойчивостта към климатичните промени.

Ролята на почвата за осигуряването на почти всички хранителни калории, регулирането на водните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и стабилизирането на глобалния климат е широко пренебрегвана и често подценявана“, посочват от UNCCD.

Според оценките на Европейската комисия деградацията на почвите – причинена от неустойчиво управление на земите, запечатване на почвите, замърсяване и свръхексплоатация, съчетани с климатичните промени и екстремните метеорологични явления – вече струва на Европейския съюз над 50 милиарда евро годишно заради загубата на жизненоважните услуги, които почвите предоставят.

Ползите от регенеративното земеделие

Регенеративното земеделие прилага цялостен подход към управлението на земята, който има за цел да възстанови здравето на почвата, да насърчи биологичното разнообразие и да се бори с климатичните промени чрез улавяне на въглерод в земята.

Здравата почва, богата на органична материя, действа като гъба. Изследване на френския Национален институт за изследвания в областта на земеделието, храните и околната среда (INRAE) установява, че почвите, управлявани чрез регенеративни практики, задържат между 8% и 15% повече вода от почвите, обработвани по конвенционален начин, и осигуряват добив на биомаса с 15% до 20% по-висок при същото количество използвана вода.

Според британския изследователски център Rothamsted Research при определени видове почви увеличение на органичното вещество само с 1% позволява на един хектар земя да съхранява допълнителни 350 000 литра вода. Тази вода допринася и за охлаждането на планетата чрез изпарение.

Отглеждането на покривни култури също възстановява органичната материя в почвата, като растенията се използват специално за защита и подобряване на почвеното здраве между циклите на основните култури. Сеитбооборотът балансира хранителните вещества в почвата и помага за ограничаване на вредителите и болестите. Намалената обработка на почвата позволява по-активна дейност на дъждовните червеи и по-дълбоко развитие на корените, което подобрява проникването на водата.

Конвенционалното земеделие, което разчита на интензивна обработка на почвата, синтетични торове и монокултурно производство, обикновено води до деградация, уплътняване и ерозия на почвите.

В Европа между 60% и 70% от почвите вече се считат за нездрави, а повече от половината земеделски земи в света са деградирали.

Законът на Европейския съюз за мониторинг на почвите, който влезе в сила през 2025 г., създава за първи път рамка за оценка и наблюдение на състоянието на почвите във всички държави членки с цел до 2050 г. почвите в ЕС да бъдат в добро здравословно състояние.

Екологични неправителствени организации обаче критикуват закона заради слабите правила за мониторинг и липсата на правно обвързващи цели за възстановяване. Според тях той не достига нивото на мерките, които учените смятат за необходими за реалното възстановяване на почвеното здраве.