Енергийният шок, който промени всичко: Урокът от Ормузкия проток

Влиянието на Иран върху стратегически важния Ормузки проток неволно промени дебата за енергийната сигурност, като на практика превърна изкопаемите горива, а не възобновяемите източници, в основен фактор за уязвимост.

В продължение на десетилетия преобладаваше мнението, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) заслужават критика заради прекъсванията в доставките и зависимостта им от метеорологичните условия, докато технологиите, базирани на въглища, петрол и газ, се считаха за гарант за сигурност.

Конфликтът в Близкия изток и продължителното затваряне на Ормузкия проток – воден път, през който обикновено преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ – обаче преформулираха този дебат, разкривайки рисковете, скрити в крехките вериги за доставки на изкопаеми горива.

Енергийни експерти и ръководителите на скандинавските енергийни гиганти Fortum и Statkraft подчертаха това в кулоарите на срещата на върха Eurelectric Power Summit във финландската столица тази седмица.

„Бих казал, че основната мантра – и съм изненадан, че все още не се говори достатъчно за това – е, че изкопаемите горива вече са непостоянни и несигурни. А това, разбира се, беше аргументът, използван срещу възобновяемите източници“, заяви пред CNBC в Хелзинки Кингсмил Бонд, енергиен стратег в британския мозъчен тръст Ember.

Благодарение на батериите, възобновяемата енергия всъщност стана доста предвидима, като се има предвид, че слънцето изгрява всяка сутрин. Така че мисля, че сме навлезли в нова среда, но все още сме твърде зависими от старата система – и трябва да се променим, особено в Европа, при това наистина бързо.“

Бонд отбеляза, че настоящият енергиен шок е първият случай в историята, в който политиците разполагат с превъзхождаща алтернативна технология, към която да се обърнат за сигурност, сравнявайки днешната ситуация с петролните кризи от 1973 и 1979 г.

Ако се върнем към 70-те години, какво направихме? Построихме атомни електроцентрали, но това отне 10 години и излезе скъпо. Този път разполагаме със слънчева и вятърна енергия, батерии и електрификация – все мащабируеми и евтини технологии, които можем бързо да разгърнем. И точно това се случва в момента“, допълни Бонд.

Какво се случва с енергийното предлагане?

Водената от САЩ и Израел война срещу Иран разтърси световните енергийни пазари и предизвика сериозни опасения от инфлация, като зависимостта на Азия от вносна енергия се оказа в центъра на глобалната криза с изкопаемите горива.

Прекъсванията в доставките удариха тежко Европа и Африка, където държавите се борят с растящите разходи за гориво и сериозната заплаха за продоволствената сигурност. Тъй като скорошно отваряне на Ормузкия проток не се очертава, ситуацията накара мнозина да се замислят до каква степен светът остава критично зависим от търговските пътища за фосилни горива.

Запитан за опасенията относно доставките на вносни горива, главният изпълнителен директор на Fortum Маркус Раурамо коментира:

Това е различен вид прекъсване, но е факт. Точно това е нашето послание – решението на зависимостта от вносни горива с високо съдържание на въглерод е преминаването към чиста електроенергия, произведена на местно ниво.“

Той добави още: „Това е пътят напред, но сме реалисти. Не подхождаме наивно към факта, че сътресения има и че ако бизнесът или домът ви зависят от газ, това е огромна промяна.“

Настоящият дебат за енергийната сигурност се развива само няколко месеца след като лидерите в сектора на изкопаемите горива предложиха нов прочит на енергийния преход.

В интервю за CNBC по време на годишния петролен форум в ОАЕ в края на миналата година, представители на индустрията защитиха концепцията за „енергийно допълване“ (energy addition), за да се гарантират доставките и да се отговори на нарастващото търсене от сектори като изкуствения интелект.

„Енергийното допълване“ се отнася до развитието на нови технологии, като слънчева и вятърна енергия, успоредно с поддържането на съществуващите изкопаеми горива. За разлика от него, „енергийният преход“ обикновено предполага пълна замяна на един енергиен източник с друг.

Батерии и водноелектрически централи

Биргите Рингстад Вартдал, изпълнителен директор на Statkraft – най-големият производител на възобновяема енергия в Европа – се съгласи, че конфликтите в Украйна и Иран са променили нагласите към чистите технологии като гарант за сигурност.

Мисля, че друго важно нещо, което се развива бързо, са батериите. Те станаха много по-евтини и имат по-голям капацитет за съхранение“, посочи Вартдал.

Батериите се разглеждат като ключов инструмент за справяне с непостоянството на възобновяемите източници, като съхраняват излишната енергия в моменти на свръхпроизводство и я отдават, когато производството спадне.

В някои страни се забелязва, че пиковите часове сутрин и вечер вече могат да бъдат покрити в много по-голяма степен от батерии. Така комбинацията от батерии със слънчева или вятърна енергия може да осигури много по-стабилно общо производство.“

Пиковите часове на натоварване са периодите от деня, в които потреблението на енергия достига най-високите си нива спрямо останалото време.

Вартдал допълни, че в Норвегия, която се счита за еталон в производството на енергия от ВЕЦ, предизвикателството с прекъсванията не е толкова осезаемо, колкото в останалата част на Европа, но подчерта, че въпросът за „променливостта“ остава централен в дебата за сигурността.

В крайна сметка вярваме, че е необходимо в системата да остане известно количество газ, за да се покриват по-дългите периоди на ниско производство“, заключи тя.

Преориентирането на Европа към американския LNG

Въпреки че войната в Иран промени възприятията за сигурност, рязкото преориентиране към алтернативни източници по време на конфликт крие нови рискове. Някои експерти изразиха безпокойство от скоростта, с която Европа се насочи към американския втечнен природен газ (LNG) след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

„В бъдеще Европа ще разчита много повече на втечнен газ, като голяма част от него ще идва от САЩ предвид ситуацията в Ормузкия проток“, заяви Ян Розенов, професор по енергийна политика в Оксфордския университет.

Това означава, че ставаме зависими от страна, която в момента се счита за политически нестабилна по отношение на международните си отношения, така че ситуацията е наистина проблематична. За разлика от това, електроенергията, произведена у дома от възобновяеми източници, не е изложена на подобен риск.“