„Главболгарстрой“ в диалога за енергийната сигурност и технологиите от ново поколение

Енергийната сигурност и нарастващите потребности на индустрията поставят все по-силен акцент върху надеждните енергийни източници с ниски въглеродни емисии. В този контекст развитието на съвременни ядрени технологии, сред които и малките модулни реактори, придобиват все по-голямо значение за посрещане нарастващите нужди от електроенергия в глобален и европейски мащаб, гарантиране сигурността на енергийните системи, предоставянето на конкурентни предимства на държавите посредством достъп до сигурна и достъпна енергия и др.

Тези и други допълващи теми бяха във фокуса на експертен дебат, посветен на ядрената енергетика и технологиите от ново поколение. Той се състоя в рамките на международната среща на високо равнище на Глобалната федерация на съветите по конкурентоспособност (GFCC), проведена на 20 октомври в София.

В разговорите се включиха представители на енергийния сектор, бизнеса и научните среди, сред които Андон Ичев, изпълнителен директор на българската технологична компания „Блу Бърд Енерджи“; д-р Брайън Б. Андерсън, директор на Службата за институционално стратегическо планиране към Националната лаборатория Oak Ridge, САЩ; Дебора Гордън, старши съветник в Longview Fusion Energy Systems, САЩ; проф. Мигел Атайде Маркеш, заместник-ректор по инфраструктурно и стратегическо развитие и професор по мениджмънт в Католическото висше училище по бизнес и икономика към Португалския католически университет; и Пламена Ненкова, заместник-изпълнителен директор „Международни отношения и устойчиво развитие“ в „Главболгарстрой Холдинг“.

Пламена Ненкова постави дискусията в контекста на растящото потребление на електроенергия и необходимостта от надеждни мощности, които да гарантират стабилността на енергийните системи.

Всички сме наясно с причините за рязко нарастващото потребление на електроенергия и нуждите, породени от развитието на изкуствения интелект, гигафабриките и центровете за данни. Предимството на ядрената енергия е, че тя е нискоемисионен източник, който осигурява базова мощност – нещо изключително важно за стабилността на електроенергийните системи“, отбеляза Ненкова при откриването на дискусията.

На снимката: (от ляво надясно) Пламена Ненкова, заместник-изпълнителен директор „Международни отношения и устойчиво развитие“ в „Главболгарстрой Холдинг“ (модератор); Андон Ичев, изпълнителен директор на „Блу Бърд Енерджи“; д-р Брайън Б. Андерсън, директор на Службата за институционално стратегическо планиране към Националната лаборатория „Oak Ridge“, САЩ; Дебора Гордън, старши съветник в Longview Fusion Energy Systems, САЩ; проф. Мигел Атайде Маркеш, заместник-ректор по инфраструктурно и стратегическо развитие и професор по мениджмънт в Католическото висше училище по бизнес и икономика към Португалския католически университет

Тя обърна внимание и на възможностите, които малките модулни реактори предлагат за държави като България, включително за прехода от въглищна към ядрена енергетика и за осигуряването на стабилно електроснабдяване на енергоемките производства.

Другият български представител в панела, Андон Ичев, постави акцент върху потенциала на малките модулни реактори като част от бъдещия енергиен микс на региона и върху възможността от пакетно изграждане на „флотилия“ от реактори, съдействащо за по-голяма бързина в изпълнението на проектите, постигане на икономическа ефективност и справяне с административни и регулаторни предизвикателства. Той обърна внимание и на значението на дългосрочното планиране и координацията между бизнеса, институциите и научните среди за създаването на необходимите условия за внедряване на тези технологии.

Според Ичев, съществена промяна е необходима и в подхода към разпределянето на инвестиционния риск при изграждането на ядрени мощности.

Искаме да намалим риска при развитието на ядрената енергетика в Европа. Това означава частният капитал да поеме отговорността за разработването и изграждането на централите, а потребителите да плащат за електроенергията едва когато проектът бъде изпълнен в срок и по график. Ако доставим – получаваме плащане. Ако не доставим – не получаваме“, обясни Ичев.

Той подчерта и значението на международните партньорства, като посочи, че проектът на компанията в България се основава на технологията BWRX-300 на GE Hitachi и се развива в сътрудничество с полски партньор. По думите му съчетаването на доказана технология, установена верига на доставки и европейски индустриален капацитет създава предпоставки за реализацията на подобни проекти.

От научните разработки до реалното приложение

Въпреки растящия интерес към ядрените технологии, превръщането на научните открития в работещи индустриални решения остава сериозно предизвикателство. На този аспект обърна внимание д-р Брайън Андерсън от американската национална лаборатория Oak Ridge, който подчерта ролята на научните институции за преодоляването на технологичните ограничения пред сектора.

Лабораторията съществува, за да решава най-големите научни проблеми и да превръща откритията в приложения с реално въздействие. Не трябва да вършим това, което прави частната индустрия, а да се заемаме с проблемите, за чието решаване тя няма необходимите възможности или финансиране“, посочи Андерсън.

По думите му развитието на новите реакторни технологии изисква десетилетия научна работа, а преминаването от успешен експеримент към промишлено приложение носи значителна техническа несигурност. Той открои и засиленото участие на частния капитал в американската ядрена енергетика, подкрепено от сътрудничество с държавните научни институции и регулаторите.

Не е необходимо една държава или компания да изгражда цялата технология. Може да бъде част от веригата на доставки, която прави създаването на тези системи възможно“, допълни Дебора Гордън, старши съветник в американската Longview Fusion Energy Systems, която насочи вниманието към ядрената енергетика отвъд традиционните реактори. 

Според нея развитието на ядрения синтез открива възможности за редица индустрии, включително производството на лазери, специализирано стъкло и полупроводници. Това създава перспективи за участие на компании от различни държави в разработването и внедряването на енергийни технологии от ново поколение.

Различните пътища към енергийна сигурност

Дискусията представи и алтернативен поглед към бъдещето на енергетиката. Проф. Мигел Атайде Маркеш от Португалския католически университет даде пример с Португалия, която развива енергийната си система без ядрени мощности, разчитайки основно на водноелектрическа, вятърна и слънчева енергия.

Комбинацията от тези три ресурса е по-ценна от всеки един поотделно именно защото се допълват взаимно“, обясни той.

Маркеш посочи, че този модел позволява на страната да поддържа висок дял на възобновяемите източници, но призна, че бързото развитие на центровете за данни и свързаните с изкуствения интелект инвестиции поставя нови въпроси за капацитета на бъдещите енергийни мощности.

Значението на международното сътрудничество бе подчертано и от Дерек Кембъл, изпълнителен председател на Emerald Global Resources. Според него развитието на новите ядрени технологии създава възможности за България не само като производител на електроенергия, но и като участник в международните индустриални вериги.

Партньорствата са ключови. България може да играе централна роля в развитието на веригите на доставки и сътрудничеството по цялата верига на създаване на стойност в енергетиката“, заяви Кембъл.

Той открои потенциала на страната в областта на суровините, преработката, логистиката и транспорта, които могат да подпомогнат развитието на ядрените технологии в региона.