САЩ санкционираха „Лукойл“ и „Роснефт“

Съединените щати удариха в сряда водещите руски петролни компании със санкции и обвиниха Владимир Путин в липса на ангажираност към прекратяване на войната в Украйна. Всичко това се случва на фона на проведено от Москва голямо учение, включващо ядрено оръжие, предава Reuters.

Новите санкции бяха обявени един ден след като плановете за среща на върха между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега се провалиха. Тръмп каза пред репортери, че е отменил срещата, защото „не му се е сторило правилно“.

Министерството на финансите на САЩ заяви, че двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“ – са били обект на санкционния удар в опит да бъде намалена способността на Москва да финансира своята военна машина.

Ходът бележи рязък обрат за Белия дом, който доскоро се колебаеше между натиск върху Москва и по-помирителен подход, насочен към постигане на мир в Украйна. Само преди седмица Тръмп изглеждаше готов да отложи подобни действия срещу Москва.

Сега е моментът да спрем убийствата и за незабавно прекратяване на огъня“, заяви финансовият министър на САЩ Скот Бесент.

Цените на петрола продължиха да поскъпват след коментара на Бесент, като се покачиха с над 2 долара за барел.

В продължение на месеци Тръмп устояваше на натиска от американски законодатели да наложи енергийни санкции, надявайки се, че Путин ще се съгласи да прекрати сраженията. Но без изгледи за край на войната, американският президент заяви, че е дошло време.

Тръмп добави, че все още не е готов да предостави на Украйна далекобойни ракети „Томахоук“, които Киев поиска. Говорейки пред журналисти по време на среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, Тръмп заяви, че на украинците ще им трябват поне шест месеца, за да се научат да ги използват.

Преди срещата следващата седмица с китайския президент Си Дзинпин в Южна Корея, Тръмп каза, че би искал да види Си да използва влиянието си върху Путин, за да спре боевете. Си и Путин изградиха стратегически съюз след началото на руската война в Украйна.

В нова демонстрация на сила Кремъл публикува видео, показващо началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, който докладва на Путин за ученията. Москва заяви, че е изстреляла ракети от наземни установки, подводници и самолети, включително междуконтинентални балистични оръжия, способни да поразят Съединените щати.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че нейните далекобойни стратегически бомбардировачи Ту-22М3 са прелетели над Балтийско море, ескортирани на различни етапи от изтребители на чужди – вероятно натовски – държави.

В ключови моменти от войната в Украйна Путин е отправял напомняния за ядрената мощ на Русия като предупреждение към Киев и западните му съюзници. НАТО също провежда ядрени възпиращи учения този месец.

Страните от ЕС пък одобриха и 19-ти пакет от санкции срещу Русия заради войната ѝ в Украйна, включително забрана за внос на руски втечнен природен газ, съобщи в сряда датското ротационно председателство на ЕС.

The Wall Street Journal съобщи, че Съединените щати са отменили ограничението върху използването от Украйна на част от предоставените от западни съюзници далекобойни ракети, което би позволило на Киев да увеличи ударите по цели вътре в Русия. В публикация в социалните мрежи Тръмп отрече информацията.

В сряда Швеция съобщи, че е подписала писмо за намерение да изнесе изтребители Gripen за Украйна, докато европейските правителства предприемат действия за подсилване на отбраната на Киев в една война, която продължава вече три години и осем месеца след пълномащабното нахлуване на Русия и не показва признаци да приключи скоро.

Украински пилоти са били в Швеция, за да тестват Gripen – здрав и сравнително нискобюджетен вариант в сравнение със самолети като американския F-35.

Киев е цели да получи и започне използването на Gripen догодина и очаква да придобие поне 100 бройки, заяви президентът Володимир Зеленски по време на посещение в шведския оръжеен производител Saab.

Тръмп не иска „изгубена среща“

Русия и Украйна си нанесоха тежки ракетни удари през нощта, а нова вълна от несигурност обгърна водените от САЩ усилия за мир.

След месеци на блокирана дипломация, Путин и Тръмп разговаряха миналата седмица по телефона и изненадващо обявиха, че скоро ще проведат среща на върха в Унгария.

Но след друг телефонен разговор в понеделник между водещите дипломати на двете страни, Белият дом заяви на следващия ден, че Тръмп вече няма планове да се среща с Путин „в близко бъдеще“. Американският президент каза, че не иска да участва в „изгубена среща“ – нещо, което според Кремъл, и Путин искал да избегне.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, заминавайки от Вашингтон за Близкия изток в сряда, каза пред репортери, че САЩ все още биха искали такава среща.

Руски представители заявиха, че подготовката за такава продължава.

Датите още не са определени, но е необходима задълбочена подготовка, а това отнема време,“ каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Забавянето на срещата дойде след като Русия повтори пред САЩ своите предишни условия за мирно споразумение, включително Украйна да отстъпи целия югоизточен регион Донбас, казаха трима източника пред Reuters.

Това отхвърля казаното от Тръмп миналата седмица, че двете страни трябва да спрат на сегашните фронтови линии.

Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков бе цитиран от държавната агенция РИА да казва, че не може да потвърди, че Москва е предала позицията си така, както бе съобщено от Reuters.

Европейските отбранителни компании с отскок на борсата

През първите девет месеца от втория си мандат Тръмп настояваше за прекратяване на конфликта – най-смъртоносният в Европа след Втората световна война.

На моменти остро критичен към Зеленски, той изразяваше и фрустрация от Путин.

Европейските отбранителни акции поскъпнаха след отлагането на срещата Путин – Тръмп. Повечето европейски правителства силно подкрепят Киев и са обещали да увеличат военните разходи, за да помогнат на Украйна да посрещне отбранителните си нужди.

Лидерите на Европейския съюз трябва в четвъртък да обсъдят предложение за използване на замразени руски активи, за да бъде одобрен заем от 163 млрд. долара за Украйна. Москва заяви, че схемата представлява кражба и обеща ответни мерки.