Кабинетът на премиера Росен Желязков се забърза да навакса със сроковете по бюджетната процедура за 2026 г., която тръгна с месец забавяне. На извънредно заседание в четвъртък Министерският съвет (МС) одобри и трите проектобюджета за догодина – държавният, този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавното обществено осигуряване (ДОО).
Това стана, без да се отчита мнението на социалните партньори, или поне на бизнеса. Сроковете по Закона за публичните финанси (ЗПФ) гласят, че проектобюджетите трябва да са внесени за разглеждане в Народното събрание до 31 октомври.
Бюджетната процедура обикновено започва с правителствено решение за повишаване на минималната работна заплата. То обаче също бе взето едва днес. След това са промените в данъчните закони (които все още липсват) и публикуването на есенната макроикономическа прогноза на МФ, което също стана с месец закъснение.
Не на последно място е публикуването на самия проектобюджет и разговор със социалните партньори. Такъв обаче не се състоя, след като миналата седмица бизнесът бойкотира заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Последваха разговори в централата на ГЕРБ, както и уж дебати в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Поради отсъствието на управляващата коалиция обаче кворум не се събра, представителните работодателски организации така и не се появиха, а от синдикатите дойде само главният икономист на КНСБ, който бе изгонен „позорно“.
Малко след това от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, заявиха, че отново няма да вземат участие в заседанието на НСТС, иначе насрочено за днес (13 ноември). Впоследствие МС отмени Тристранката и лаконично обяви:
Правителството ще одобри законопроектите, свързани с Бюджет 2026 във вида, съгласуван с партиите, подкрепящи правителството“.
Ситуацията е без аналог, заради което от бизнеса планират да започнат да оказват натиск върху всяка парламентарна комисия, която разглежда парите за 2026 г.
Работодателските организации няма да излизат на протест, но ще участваме активно във всички комисии в Народното събрание, които обсъждат бюджета, за да окажем натиск да не се увеличава данъчно-осигурителната тежест“, каза Румен Радев, председател на Управителния съвет на АИКБ, в интервю за bTV.
Основни параметри
Ръст на българската икономика през 2026 г. – 2.7%;
Средногодишна инфлация – близка до нивата през 2025 г. от 3.5%;
Бюджетно салдо – дефицит от 3% от БВП;
Таван на новия държавен дълг – 10.44 млрд. евро;
Приходните мерки остават същите, каквито бяха коментирани в последните месеци, в т.ч. 2 процентни пункта увеличение на осигурителните вноски през 2026 г. и още 1 пр. пункт ръст през 2028 г., увеличение на минималния и максималния осигурителен доход до съответно 620.20 евро и 2352 евро, двоен размер на данъка върху дивидентите (10%), разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, въвеждане на задължителен софтуер за управление на продажбите (СУПТО), по-висок акциз за цигарите, данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност при определени условия, по-висока такса за хазартните оператори и др.
Основните разходни политики включват увеличение на минималната заплата до 620.20 евро, осъвременяване на пенсиите със 7.1%, считано от 1 юли 2026 г., увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до 460.17 евро за целия период до 2028 г., увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори, като образование и отбрана - съгласно действащото законодателство.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. е предвидено да бъдат 7.76 млрд. евро. Общинската програма за догодина ще разполага с 920.3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Симона Гоцова 
