Товарните автомобили, които превозват стоки с висок фискален риск, вече ще бъдат следени от Националната агенция за приходите (НАП) в реално време. Това ще става по два начина – или чрез бордово устройство, или чрез мобилно приложение, което НАП предстои да разработи през 2026 г. Това видя Economic.bg в публикуваната в понеделник вечерта Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.
Мярката е част от усилията на правителството да се пребори със сивата икономика в България, която различни икономисти оценяват на 65 – 70 млрд. лв., или около 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Идеята е със специална разпоредба в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да се задължат превозвачите да предават в реално време данни към НАП за движението и местоположението на превозните средства.
Цели се ефективна превенция и противодействие на данъчните измами, укриването и невнасянето на задължения към бюджета, в т.ч. и вследствие отчитане на фиктивни доставки“, казват от МФ.
От там допълват, че по този начин ще се прекъсне практиката стоки, декларирани като транзитно минаващи, да бъдат разтоварвани в България, без да се плаща дължимият налог.
Мобилното приложение ще се предоставя безплатно от НАП, а редът и начинът за това, както и за предаването на данни към контролните органи ще се уредят със специална наредба. Тя трябва да бъде изготвена от министъра на финансите в двумесечен срок след приемането на Закона за бюджета за 2026 г.
Заложени са и глоби за неосигуряване на предаването на данни – от 500 до 1 500 евро за физически лица, или имуществена санкция в размер от 1 500 до 5 000 евро за юридическите и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 500 до 2 500 евро за физическите лица, или имуществена санкция от 3 000 до 10 000 евро за юридическите и едноличните търговци.
Относително високи щети
В Средносрочната бюджетна прогноза е записано, че въпреки контролните мерки на НАП, има „относително високи потенциални щети“.
Това се дължи основно на наличието на значителни стокови потоци, които не са документирани коректно в количествено и/или стойностно изражение, т.е. документират се по-малки количества и/или се занижават цени“, допълват от МФ.
Припомняме, че на практика тол системата също следи движението на камиони и превоза на стоки. Системата дори бе свързана с НАП и Агенция „Митници“. Въпреки това камерите по магистралите и пътища от първи и втори клас явно не са достатъчни, за да предотвратят потенциални нерегламентирани практики, които се случват извън пътната мрежа и които ощетяват бюджета.
В средносрочната бюджетна прогноза (2026 – 2028 г.) е записано, че мярката цели да предотврати и фиктивни доставки. Основната идея е да се преустанови възможността стоките, декларирани като транзитно преминаващи, да бъдат разтоварени някъде на територията на страната, без да се заплатят дължимите данъци след тяхната последваща реализация.
Симона Гоцова 
