Интервю | България може да бъде „врата“ за корейския бизнес към Балканите

Н. Пр. Донг-бе Ким е изтъкнат дипломат с дългогодишен опит в областта на международните отношения, търговията и инвестициите, както и многостранното сътрудничество. Той постъпва в Министерството на външните работи на Република Корея през 1997 г. и оттогава заема редица ключови длъжности както в централното управление, така и в задгранични мисии.

В хода на своята кариера посланик Ким е служил в няколко корейски посолства и дипломатически представителства в Европа, Азия, Океания и Африка, където е работил по политически въпроси, икономическа дипломация и развитие на международното сътрудничество.

Преди назначаването си за посланик на Република Корея в България в началото на февруари 2025 г., той заема длъжността заместник-директор и впоследствие генерален директор за АСЕАН и Югоизточна Азия в Министерството на външните работи в Сеул, където има водеща роля за укрепването на партньорствата на Корея със страните от региона.

Посланик Ким активно допринася за разширяването на глобалното участие на Корея, за развитието на двустранните отношения и за насърчаването на устойчивото и иновативно сътрудничество.

Притежава бакалавърска степен по политически науки от Националния университет в Сеул и магистърска степен (M.Phil.) по международни отношения с фокус върху международната политическа икономия от Университета в Кеймбридж, Великобритания.

Ваше Превъзходителство, кои сектори на българската икономика в момента предизвикват най-силен интерес от страна на корейските компании? Какво търсят те основно в България – конкурентни производствени разходи, достъп до пазара на ЕС, квалифицирана работна ръка или нещо друго?

Корейските компании проявяват нарастващ интерес към няколко ключови сектора на българската икономика. Освен стратегическия проект за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, сред най-перспективните области се открояват информационните технологии, електрониката, възобновяемата енергия и производството на автомобилни компоненти.

Развиващият се IT сектор и наличието на квалифицирани специалисти по софтуер са особено привлекателни за корейските инвеститори. Конкурентните производствени разходи правят България благоприятна локация за производство и сглобяване. Освен това, достъпът до пазара на Европейския съюз представлява сериозно предимство за експортно ориентираните компании. Географското положение на страната осигурява стратегически достъп не само до ЕС, но и до пазарите на Балканите и Близкия изток.

Корейските инвеститори оценяват стабилната макроикономическа среда в България и нейния ангажимент към европейската интеграция и стандартите на ЕС. Усилията на правителството за опростяване на административните процедури и привличане на чужди инвестиции също се забелязват. През последните години се очертават нови сфери на общ интерес – логистика, производство на батерии и зелени енергийни технологии. Корейски компании проучват и възможности в инфраструктурата и цифровата трансформация.

В цялостна перспектива Корея разглежда България като надежден и способен партньор в Югоизточна Европа. Съчетавайки човешки капитал, стратегическа локация и конкурентни разходи, България е естествен избор за дългосрочно сътрудничество.

В контекста на засиления интерес на корейския бизнес към Европа, виждате ли България като потенциален регионален хъб за корейски инвестиции на Балканите и какво е необходимо, за да се позиционира страната по-убедително в тази роля?

Смятам, че България има значителен потенциал да се превърне в регионален хъб за корейски инвестиции на Балканите. Нейното географско разположение – на кръстопътя между Европа и Азия – е едно от основните ѝ предимства. За корейските компании, които се стремят да разширят присъствието си в региона, България предлага както географска, така и икономическа свързаност.

Добре развитата мрежа от търговски споразумения на ЕС е допълнителен плюс. За да укрепи позицията си като регионален център, България може да продължи да подобрява транспортната и дигиталната инфраструктура. Модерните логистични коридори и ефективните гранични връзки биха повишили регионалната конкурентоспособност.

Предсказуемото законодателство и прозрачността в управлението също са решаващи фактори. Създаването на индустриални зони, ориентирани към високите технологии и зелената икономика, би привлякло още по-голям интерес. Засиленото сътрудничество между агенциите за инвестиции и търговските камари може допълнително да насърчи партньорствата. Не по-малко важно е изграждането на междуличностни връзки чрез образователен и културен обмен.

Съчетанието на тези усилия може да превърне България в реална „врата“ за корейския бизнес към Балканите – история на успех, в която Корея с радост би участвала.

Проектът за нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“ има договор с консорциума Westinghouse – Hyundai за първата инженерна фаза. Запознат ли сте с текущия етап от процеса и колко важно е това за сътрудничеството между двете страни?

Да, проектът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е мой основен приоритет. Добре съм запознат с неговия напредък. Партньорството между Westinghouse и Hyundai Engineering & Construction представлява важна крачка в посока енергийна диверсификация и сигурност на България. Това е доказателство за високо ниво на стратегическо доверие и технологичен капацитет между нашите страни.

Проектът „Козлодуй“ ще бъде първото тристранно сътрудничество между Корея, България и САЩ. Първата фаза, посветена на инженерния дизайн, показва ангажимента за безопасност и ефективност. За Корея това не е просто търговски проект, а символ на стратегическо партньорство в областта на високите технологии.

Енергийната сигурност е жизненоважен въпрос в Европа на фона на нарастващи геополитически рискове и Корея е горда да сподели своя опит в ядреното инженерство. Корейските компании имат десетилетия практика в изграждането на безопасни и надеждни ядрени съоръжения по света. Проектът „Козлодуй“ може да се превърне в модел за бъдещо сътрудничество в областта на чистата и устойчива енергия и да отвори нови възможности за партньорство в обучения, поддръжка и производство на компоненти.

За България това ще бъде ключов инструмент за енергийна сигурност и привличане на корейски инвестиции; за Корея – стъпка към задълбочаване на стратегическото сътрудничество. С други думи, проектът ще постави ново начало в отношенията между България и Корея, основано на взаимна полза и доверие.

Сред потенциалните участници във финансирането на новите ядрени мощности се посочват и южнокорейски банки. Налице ли е реален интерес от тяхна страна и има ли яснота кои институции може да се включат?

Да, корейските финансови институции проявяват растящ интерес към стратегическите енергийни проекти в България. Корея разполага с няколко водещи банки и експортно-кредитни агенции с богат опит във финансиране на големи инфраструктурни и енергийни проекти.

Сред тях са Export-Import Bank of Korea (KEXIM) и Korea Trade Insurance Corporation (K-SURE), които следят отблизо развитието на българския ядрен сектор. Потенциалното им участие би осигурило стабилно и дългосрочно финансиране за проекти като разширението на АЕЦ „Козлодуй“.

Разговорите са на ранен, но конструктивен етап. Финансовите институции оценяват техническите, икономическите и политическите параметри и поставят акцент върху надеждни партньори като Westinghouse и Hyundai E&C. Синергията между доказан инженерен капацитет и стабилно финансиране може да направи проекта изключително успешен.

Извън ядрената енергетика корейските банки проявяват интерес и към възобновяеми източници, „умни“ мрежи, водород и други технологии за въглеродна неутралност. Това задълбочава икономическата основа на двустранното сътрудничество.

Туризмът от Корея към Европа нараства, подкрепен от популярността на корейската култура. Какво може да направи България по-разпознаваема и привлекателна за корейските туристи?

Туризмът от Корея към Европа се развива динамично, а България има отличен потенциал да се възползва от тази тенденция. Много корейски пътешественици търсят автентични културни и исторически преживявания извън традиционните западноевропейски дестинации. Природата, манастирите и старинните градове на България могат да ги впечатлят силно.

За да се постигне по-голяма разпознаваемост, е необходим по-целенасочен маркетинг в Корея – кампании, които популяризират българското културно наследство, кухня и винен туризъм. Особено вярвам, че българските вина могат да бъдат конкурентоспособни на корейския пазар.

Пряка въздушна връзка между София и Сеул би променила изцяло картината и би увеличила броя на туристите. Сътрудничеството между туроператори от двете страни може да създаде атрактивни туристически пакети.

Миналата година България е била посетена от около 8 000 корейски туристи; моята цел е този брой да достигне поне 20 000 годишно. Културните партньорства – като корейски филмови фестивали в София или български музикални събития в Сеул – могат да засилят интереса и емоционалната връзка.

България може да се позиционира като част от глобалното културно движение „Халю“ (Hallyu), ако инвестира в дигитално присъствие и активна промоция чрез корейски социални медии. Сигурността, гостоприемството и достъпността остават ключови фактори. С постоянни усилия съм уверен, че България ще стане разпознаваема дестинация за корейските туристи.

Каква е Вашата визия за икономическите отношения между България и Корея през следващото десетилетие? Кой проект би могъл да се превърне във „флагман“ на това партньорство?

Освен текущия проект в АЕЦ „Козлодуй“, вярвам, че Корея и България могат да си сътрудничат активно в отбранителната индустрия. В контекста на съвременните геополитически предизвикателства устойчивата сигурност е невъзможна без надеждна индустриална база. България се гордее със силната си индустриална традиция в отбраната, която през последните години придобива все по-голямо значение.

Корея е известна с качеството, ценовата конкурентоспособност и точността при изпълнение на договори – доказателство за това са успешните примери в Източна Европа. Според данни на шведския институт SIPRI, Корея вече е вторият по големина доставчик на отбранителна техника за страните от НАТО.

Корея може да бъде естествен партньор и в граждански сфери – например при борба с горски пожари с помощта на специализирани хеликоптери. Компании като Korea Aerospace Industries (KAI), Hanwha Aerospace и HD Hyundai Heavy Industries имат готовност за тясно сътрудничество с български предприятия в сферата на съвместно производство, трансфер на технологии, обучение и поддръжка.

В дългосрочен план партньорството може да се разшири към иновативни и високотехнологични сектори – зелена енергия, дигитална трансформация и изкуствен интелект. Технологичният опит на Корея и развиващата се иновационна среда в България се допълват взаимно. Съвместни проекти в батерийни технологии, изследвания на изкуствения интелект и интелигентно производство могат да се превърнат в нови двигатели на растежа.

Виждам и потенциал в образователните и младежките обменни програми, които ще подготвят бъдещото поколение лидери и ще задълбочат стратегическото партньорство между нашите две страни.