Увеличаването на данък „Дивидент“ е още един стимул за сивата икономика

Обявеното увеличение на данък „Дивидент“ от 5 на 10% през 2026 г. не само че няма да свие дела на сивата икономика в България, какъвто е рекламираният търсен ефект от мярката, а ще има точно обратното действие и ще „удари“ обикновените хора и инвеститорите, като принуди някои предприемачи да започнат да избягват неговото плащане. За обсъждания ръст пръв съобщи през уикенда зам.-председателят на Народното събрание и председател на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ Драгомир Стойнев.

Имаме такава нагласа (бел. ред. – за увеличение на данъка) в Съвета за съвместно управление“, каза той в интервю за БНР.

Тогава той добави, че целта е да се ограничи сивата икономика, защото, според него, с ниския данък се пълнят „черни каси“ с високи наличности. От бизнеса обаче смятат, че повишаването на данъка няма да спомогне за справяне с проблема, а напротив – ще го влоши, тъй като ще стимулира предприемачите да започнат да укриват данъка.

В коментар за Economic.bg Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), заяви, че основни потърпевши ще са младите хора, които инвестират на фондовата борса, както и инвеститорите в компаниите. По думите му, това са хора, които са имали останали пари от заплата и са решили да я инвестират на борсата, но вместо това, те ще бъдат ударени.

Отделно, предложеното увеличение ще направи така, че предприемачите да търсят начини, по които да се заобиколи плащането на данъка. „Може собствениците на бизнеса да си определят по-високи заплати и да плащат само 10% данък „Общ доход“ и по този начин да изтеглят печалбите. Може да се определи бонус в края на годината, а може и да се направи фирма в друга държава, от която да изтеглиш печалбата, защото в Малта, Естония и Латвия този данък е 0%“, обясни той.

Мярката няма да доведе по никакъв начин до ефекта, който очакват да видят. Има хиляди други начини, по които да се заобиколи този данък и да излезе по-евтино“, добави Иванов.

Той коментира, че предложението показва „голямо непознаване на българската народопсихология“ и че ако държавата търси по-висока събираемост, трябва да подобри бизнес средата, условията и услугите, които дава, като подобри и дейността на институциите.

Според Иванов, крайният ефект от мярката ще бъде:

• По-ниска събираемост на данъка;
• По-ниска активност на българската борса;
• Още по-малко инвестиции;
• Стимул за укриване на пари и още сива икономка;
• Стимул за прехвърляне на печалби в чужбина и в страни с по-добри условия, в т.ч. Малта, Естония и Латвия, където такъв налог няма.

Главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов пък коментира пред БНР, че това увеличение няма да засегне много хора, но ако сега управляващите се измъкват с тези две малки промени в данъчната система – въпреки по-ранните обещания да не се правят такива – след 2 години с подобна политика, кабинетът няма да избегне народното недоволство.

Какъв е реалният принос на дивидентите в бюджета

За да избере увеличението точно на този данък, Министерството на финансите (МФ) явно е видяло някакъв нереализиран потенциал за повече приходи. Economic.bg направи справка за постъпленията от дивиденти през 2024 г. Оказва се, че те са само 125 млн. лв. за цялата година. Сумата е с 33.5 млн. лв., или с 36.6% повече спрямо събраното през 2023 г., като в нея влизат приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица.

Постъпленията от този данък зависят от състоянието на икономиката и взетите от фирмите решения за разпределение на дивиденти“, посочват в своя бюлетин от МФ.

Напомняме, че през 2024 г. българската икономика изненада със значително по-висок икономически ръст от очакваното, който бе ревизиран от Националния статистически институт (НСИ) преди няколко седмици от 2.8 на 3.4%. Редица икономисти и експерти обаче предупреждават, че този резултат е „изкуствен“, завишен от силното вътрешно потребление, от своя страна подкрепено от продължаващо покачващите се заплати в администрацията, за които които пък страната тегли дълг след дълг.

Очакванията за 2026 г., когато страната ни официално ще стане 21-я член на еврозоната, са за забавен растеж на възнагражденията, което неминуемо ще се отрази върху потреблението.

Синдикален натиск

Не за пръв път се коментира темата за въвеждане на по-висок данък върху дивидентите.

На своя конференция в началото на октомври от КНСБ също предложиха увеличение, но вместо той да бъде 10%, те предложиха дори 15%. Според синдикалистите, комбинацията от 15% данък „Дивидент“ и 15% корпоративен данък (вместо сегашните 10%), „ще доведе до значително намаление на финансовия стимул за укриване на осигуровки“.

Проучване на синдиката показа, че България е с една от най-ниските ставки за дивиденти в Европейския съюз (ЕС), където средното ниво е 21%.

Графика: Tax Foundation Europe

Според данните на неправителствената организация за проучвания Tax Foundation Europe, лидери в Европа по размер на данъка върху дивидентите са Ирландия, Дания, Великобритания, Норвегия и Франция, където той варира между 34 и 51 на сто. България в последната шестица на класацията, заедно с Гърция и Грузия, където данък „Дивидент“ също е 5%. Ако у нас той стане 10% през 2026 г., това ще ни на 10-та позиция, заедно със Словакия (10%).