България им каза „да си ходят вкъщи“ и инвеститорите го правят

В края на 2023 г. тогавашният финансов министър Асен Василев направи коментар, който е напът да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Ако чуждестранният бизнес в България е тук заради евтината работна ръка, то е по-добре да си ходи вкъщи", бяха точните думи на Василев преди точно година, по време на публично събитие.

По-малко от година след това изказване няколко ключови чуждестранни инвеститори обявиха плановете си за прелокиране или затваряне на заводите си в България. Основният довод за което беше, че възнагражденията в страната са вече прекалено високи, за да им излиза сметката.

Какво се случва с чуждестранните инвестиции?

Данните на Българската народна банка (БНБ) от дълго време потвърждават спада на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас.

За деветмесечието на тази година потокът на ПЧИ се срива с 63.3% на годишна база, падайки до 1.2 млрд. евро.

И макар данните до септември да са предварителни и да подлежат на няколко ревизии в бъдеще, едва ли това може да заличи огромното изоставане. Аргумент в тази посока е, че през повечето месеци на 2024 г. намалението е между 60 и 70%, докато в някои периоди – като например тези до март и юни – достига 80%.

Какво говорят фактите

Събитията от миналите месеци потвърждават статистиката.

Плановете си за затваряне на производствената база в България първи тази година обяви германската компания за кабелни системи за автомобили Leoni. През юли те заявиха, че ще затворят завода си в Плевен, където работят около 1300 души.

Компанията, понастоящем сред най-големите индустриални работодатели в Северна България, посочи сериозната инфлация в страната като една от причините за своето решение. Главен „виновник“ обаче е повишаването на разходите за труд. Бързото административно покачване на минималната работна заплата (МРЗ), което не е подкрепено от синхронно увеличаване на производителността, направи завода неконкурентен, както коментира Свен Шмит, ръководител "Корпоративни комуникации" в групата Leoni, преди време.

През есента друг голям производител – „СЕ Борднетце България“ ЕООД – заяви, че ще затвори завода си за кабелни комплекти за коли в Мездра. Компанията с японска собственост обяви 2-годишен план за реорганизация на дейността си в страната, като преустановяването на дейността ще се случи през 2025 г.

Фирмата има още един завод тук – в Карнобат. Според плановете ѝ той ще продължи да работи, но с намален капацитет.

Най-скорошният пример за напускащ чуждестранен инвеститор е от края на октомври. Очаква се на Нова година предприятието за преработка на целулоза и хартия "Монди Стамболийски" да затвори врати, което ще „изтрие“ 300 работни места. И макар като основна причина за решението от международната компания да посочват пожара, който избухна в част от завода през септември, факт е, че още един голям инвеститор заминава на Терминал 2.

Работодателските организации в България не коментираха за Economic.bg дали знаят за други инвеститори, които планират да изнесат производството си от страната.

Миналата година също имаше чуждестранни бизнеси, които избраха да спрат дейността си тук.

Пример е германският производител на осветителна техника „Осрам“, който след само 3 години на българския пазар, продаде завод, служители и инвентар на американския производител на електронни продукти „Санмина“. Миналата година обаче от „Санмина България“ започнаха постепенно освобождаване на служители в подготовка за прекратяване на дейност.

Защо инвеститорите си стягат багажа?

Често като основен фактор за напускащите чуждестранни компании се посочват нарастващите разходи за заплати.

Както Economic.bg написа преди време, от 2023 г. насам минималната работна заплата (МРЗ) у нас е нараснала с 35% при ръст на производителността за същия период сумарно 2% и ръст на БВП около 3.5%. Това означава, че увеличението на заплатите не просто не е подкрепено от реални икономически резултати, а и че предприятията тепърва ще трябва да го догонват, за да го покрият.

Голямото нарастване създава дисбаланси в българската икономика, сред които риск от по-висока безработица, напускане на висококвалифицирани служители, отлив на чуждестранни инвеститори и загуба на конкурентоспособност. Някои от тези рискове вече се сбъднаха.

Дебатът за определянето размера на минималната заплата е далеч от своя завършек, като според КТ "Подкрепа" той ще продължи поне още половин година. Оттам обаче изтъкват друга причина като водеща за напускащите чуждестранни производители.

Когато напускаш работа, основното не е заплатата, а е средата. Важно е как човек се чувства", коментира за Economic.bg Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа".

Той опита да обясни, че бизнес средата и политическата обстановка в България са също толкова важни, колкото и възнагражденията. По думите му не е вярно, че МРЗ затваря предприятия в България.

Ръстът на МРЗ в Румъния е доста по-голям от този в България, но в същото време бизнесът твърди, че нашата минимална заплата затваря предприятия, което няма как да е вярно, защото те се изнасят в посока към Румъния", коментира Кацарчев, определяйки тези твърдения като "популизъм".

Политическата криза също допринася (бел. ред. – за напускането на фирми), защото като няма стабилно управление, не се взимат бързо необходимите решения за справяне с кризисни ситуации, каквито наблюдаваме последните няколко години“, каза за Economic.bg Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

„Нямам поглед върху тези предприятия. Гледам, че напускат по-малки, но те са по-неустойчиви“, добави той.

На въпрос може ли приемането на България в еврозоната да спомогне репутационно в тази ситуация, той отговори, че „не е много сигурен“ и че за големите производители проблемът е с цените на енергията. „Компенсациите за електроенергия помагат много за запазването на производство, но остава проблемът с привличането на нови инвестициите и дългосрочното запазване на конкурентоспособност“, добави изпълнителният директор на БФИЕК.

Найденов поясни, че има предприятия, за които МРЗ е съществен фактор, но в БФИЕК това е енергията, която може да достигне 70% от производствените разходи, в зависимост от отрасъла.

Ако продължават така да се задържат цените в дългосрочен план, вероятно ще видим спад на производителността, което се потвърждава от това, че 20 поредни месеца България беше с отрицателен индекс на промишленото производство.“

Едва през септември статистиката отчете крехкото увеличение с 1% на Индекса на промишленото производство, което бе първото от януари 2023 г. насам. Найденов обясни движението с включването на електроенергията и добива на въглища в индикатора, които с високите си цени през лятото са спомогнали за ръста.

Засега няма индикации, че големи предприятия ще затварят заводи, но на първо място може да се очаква отлагане на инвестиции, защото много средства заминават за плащане на енергия“, обобщи Найденов, добавяйки: „Индустрията не е цъфнала“.

„Leoni затваря завода си в България, което води до загуба на 1300 работни места. Основните причини? Недостиг на кадри и висока инфлация. Sumitomo премества дейността си от България в Румъния и Молдова. Причината? Разходите за труд“, коментира преди време изпълнителният консултант в Orban Consulting Марио Шейд.

Тази промяна, според него, подчертава предизвикателствата в индустрията за монтаж на кабели.

Високите производствени разходи в България тласкат компаниите да се оглеждат за други места. България става твърде скъпа за дейностите по окабеляване“.