Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2026 г., от който се вижда, че отново се залага 3% бюджетен дефицит. Ведомството, управлявано от Теменужка Петкова, очаква „дупката“ да остане в тези рамки до 2028 г., което означава оставане в рамките на Маастрихтските критерии.
Заложеното бюджетно салдо изглежда доста оптимистично на фона на развитието на ситуацията през тази година. Петкова заложи 3% бюджетен дефицит, но още данните към септември показват, че "дупката" е вече 2.7%, а предстоят най-тежките плащания за годината. Експертните оценки са за между 6 и 8% дефицит в зависимост от триковете (по Симеон Дянков), които ще се приложат, за да се свие. Една от надеждите на Петкова за влизане в рамките на планирания дефицит през 2025 г. – парите по Плана за възстановяване – тази година е малко вероятно да се случи.
Сега първият бюджет в евро се залага с преразпределени на 45.8% от БВП, а през следващите две години разходите ще бъдат 43.5% – все още далеч от лимита в Закона за публичните финанси, който е до 40% от размера на икономиката. През 2025 г. преразпределението отново беше планирано близо 45%, но от средносрочната прогноза се разбира, че не всички разходи ще се случат и ще бъде 42.6% от БВП.
Приходи и разходи
Общите приходи, помощи и дарения през 2026 г. трябва да достигнат 51.5 млрд. евро (малко над 100 млрд. лв.) и нарастват с 6.8 млрд. евро в сравнение с очакваното изпълнение през тази година. За догодина МФ залага някои нови мерки за по-голяма събираемост, като увеличение на данъка върху дивидентите от 5 на 10%, по-широк обхват на стоки с висок фискален риск, електронно проследяване на транспортни средства и повишена такса за хазарта от 20 на 25%.
От 2026 г. се предвижда и увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта, както и по-високи минимални и максимални осигурителни доходи. Всичко това е повишаване на осигурителната тежест, каквато министър-председателят Росен Желязков категорично обеща да не се случва. Той беше толкова уверен в това, че определи тези твърдения като "фантасмагория".
Общата разходна част на бюджета ще достигне 55.1 млрд. евро, което е нарастване със 7 млрд. евро спрямо очакваното през 2025 г.
Основните разходни политики включват:
увеличение на минималната работна заплата на 620.20 евро;
по-високи обезщетения за отглеждане на деца;
осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило;
5% ръст на заплатите в бюджетния сектор;
повече средства за образование и общини.
По оценки на МФ, разходите за сектор „Отбрана“ ще достигнат 3.6% от БВП през 2027 г., а салдото на сектор „Държавно управление“ може временно да се влоши до -4.3% от БВП, като ефектът се смята за временен поради дерогациите на ЕС за отбранителни разходи.
България ще се възползва и от инструмента SAFE на ЕС, чрез който ще получи до 3.2 млрд. евро за инвестиции в отбранителната индустрия. Тази сума е включена в лимита за държавния дълг за 2026 г.
Дълг и икономика
След като тази година държавата изтегли 17 млрд. лв. (близо 7 млрд. евро) нов дълг и има възможност за още близо 2 млрд. лв., през следващата кабинетът „Желязков“ залага още 6.3 млрд. евро (12.3 млрд. лв.). С това дълговото бреме на страната ще скочи до 38.6 млрд. евро (75.5 млрд. лв.). И това няма да е краят, правителството залага през 2027 г. размерът на държавните заеми ще скочи до 44.2 млрд. евро (86.5 млрд. лв.), а през 2028 г. – 49.6 млрд. евро (97 млрд. лв.).
Икономическият растеж ще се забави до 2.7% през 2026 г., а инфлацията се очаква да се задържи около 3.5%, с плавно понижение до 2.5% към 2028 г.
Economic.bg 
