Бюджет 2026 вече е в парламента, въпреки че никой не го харесва, а самият министър-председател Росен Желязков го определи като „лош“. Икономисти, финансисти, опозиционни партии, бизнесът и дори единият синдикат го определят като най-лошият за последните 15 години. Някои дори реферират към времето на Жан Виденов, когато политиците сринаха държавата.
Една от най-големите критики към бюджета е рязкото увеличение на данъчно-осигурителна тежест, въпреки че самият Желязков се кълнеше, че така няма да има, дори се подиграваше на хора, които открито предупреждаваха какво се задава заради лошото управление на публичните финанси от настоящото правителство и управляваща коалиция (ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН).
Освен осигуровките и данък „Дивидент“, правителството заложи и увеличение на таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта – от 20 на 25%. Става въпрос за отчислението на онлайн операторите към бюджета, което се получава от разликата между приетите залози и изплатените печалби.
Според данни на „24 часа“, това увеличение ще струва на бетинг компаниите над 80 млн. лева годишно.
Изданието цитира компания от сектора, според която при сегашната такса от 20% повечето от компаниите работят при 10 – 15% марж на печалбата си, а много от стартиращите, които трябва да са по-агресивни при печеленето на пазарен дял, дори работят дълго време при негативни маржове. Те изчисляват, че увеличението на таксата с 5 пр. пункта ще свали маржа осреднено под 10%, което вече е критично ниско за този високорисков и капиталоемък бизнес.
За да коригира това, мениджмънтът на компаниите ще трябва да пристъпи към съкращение на разходите. Според представителите на бранша, много от спонсорствата в сферата на спорта ще са първите, от които ще бъде отрязано. Те съставляват над половината от маркетинговите бюджети на бетинг компаниите и именно от тук е най-логично да се отреже.
Хазартът и спортът
Изданието дава пример с компания, която е листната на Българската фондова борса (БФБ) и за нея има достатъчно публична финансова информация. Тя е включила в маркетинговия си бюджет редица спонсорства, сред които ПФК „Левски“, Българска федерация по художествена гимнастика, Волейболен клуб „Левски“, Баскетболен клуб „Левски“, както и редица индивидуални спортисти, като Цанко Цанков, Нургюл Салимова, Владимир Георгиев (бел. ред. – вероятно става въпрос за „Телематик Интерактив България“, лицензодържателят на една от най-големите платформи за казино игри и спортни залози в България – Palms Bet).
При отчетени за 2024 г. разходи за маркетинг от 24 млн. лева, общата стойност на спортните спонсорства, според медията, надхвърля 10 млн. лв. годишно. Което се равнява на около 7% от оборота на компанията . В отчетите ѝ пък е посочено, че заради растящите през годините разходи маржът и на печалба е около 15%.
И мениджмънтът сега, при повишаването на таксата, казва, че е изправен пред трудно решение – или да приеме, че маржът на печалбата ще падне под 10%, което вече е критично ниско ниво, или да ореже част от разходите.
И изглежда, че спонсорствата ще бъдат големият губещ, тъй като се оказват съществена тежест. Така държавата ще постави бетинг компаниите в ситуация, в която няма да имат избор, освен да свият бюджетите си, предвидени за спонсорства.
Хазартът, бюджетът и инвеститорите
Ако темата се погледне откъм ефекта за бюджета, което в настоящата фискална ситуация е критично, компанията изчислява, че те ще се увеличат недостатъчно, за да се закърпи изпуснатия от финансовия министър Теменужка Петкова бюджет, но за сметка на това ще удари сериозно инвеститорите.
Цитира се справка от НАП, според която само за първите 9 месеца на 2025 г. са постъпили по Закона за хазарта, само от онлайн организатори, 235 млн. лв., а за цялата година се чакат около 320 млн. лв. (около 163 млн. евро). В бюджета за следващата година се очаква приходите в НАП само от онлайн хазарт да нараснат до около 200 млн. евро. Към това се добавят и поне още 60 млн. евро приходи от наземен хазарт.
Очевидно е, че се очаква през 2026 г. бизнесът да генерира приходна част около 1 млрд. евро, от които държавата без никакви инвестиции просто прибира 250 – 260 млн. евро. Ако към това добавим и ДДС, което в този бизнес компаниите не могат да възстановяват (размерът му е над 130 млн. евро), както и някои други такси – за издаване на лицензи и промени по тях – крайна сметка излиза, че от хазарта НАП ще прибере почти 400 млн. евро, което очевидно е 40% от целия годишен оборот от този бизнес, изчислява компанията.
Някои ще се запитат: А къде отиват останалите пари? Сметката не е сложна – разходи за персонал (около 10 – 12% от оборота), разходите за софтуерни лицензии за платформи и игри се движат около 18 – 20% (с включено ДДС), разходите за онлайн разплащания също са съществен процент, около 8 – 10%), маркетинговите разходи стигат 20 – 25%, спонсорства – 7 – 8%. С таксата към НАП от 25%, след всички разходи за оператора, остава по-малко от 10% марж. Разбира се, печалбата се облага също и с 10% корпоративен данък и вече разликата от 9% може да остане за инвеститорите, като разбира се и тя трябва да се обложи с данък дивидент, който също се предвижда да се удвои през 2026 г.
Т.е. държавата ще прибира над 42 % от оборота, а за инвеститорите ще останат под 8%?
Резултатът – повече сива икономика?
Според цитираната в материала на „24 часа“ компания, с тази данъчна политика „очевидно има сериозен дисбаланс между бизнеса и държавата“ – инвеститорите получават 5 пъти по-малко и това ще има своите последствия.
Логично е много от тях да потърсят начин да избягат от това данъчно бреме и да работят в „тъмния“ сектор – без лиценз, без да плащат данъци, без да поддържат скъп персонал от юристи, комплаянс и др. и така вместо да взимат 8% да прибират всичките 42 +8% в джоба си, даже и повече, защото ще си намалят не малка част от разходите.
Да, някой ще кажат това е нарушение на закона. Да, така е, но как ще ги хванат? Статистиката показва, че засега няма ефективни методи за борба с нелегалния онлайн хазарт. Единствената работеща формула е да се търси балансиран подход в данъчната политика“, е мнението на оператора.
Европейската и световна практика показва, че критичната граница между легалния и нелегалния хазарт е тънка и държавата не трябва да взима повече от 20% от резултата. С тази промяна в таксата България се нарежда до само няколко страни с подобен силно рестриктивен данъчен модел. Тези страни отчитат официално, че нямат контрол на повече от 30% от хазарта, който минава на тъмно и, за съжаление, този процент се увеличава като няма и точна статистика за това.
Подобни недалновидни решения работят директно срещу обществения интерес – задушават легалния бизнес, силно редуцират интереса на инвеститорите в сектора и допринасят растежа на сивия пазар. Дали тези допълнителни 40 милиона евро в държавния бюджет ще запълнят дефицита от почти 4 милиарда евро? Очевидно не, казва компанията. Но последствията ще са крайно негативни. Легалните оператори ще трябва да затягат коланите, футболът и другите спортове ще страдат и ще трябва да чукат на вратата на Министерство на спорта и да се надяват на поредните трохи, които, както вече години наред виждаме, са крайно недостатъчно, за да се вдигне спорта на нивото, на което беше в България преди 40 и повече години.
„А нелегалният хазарт ще процъфтява. Браво на политиците и НАП!“
Георги Желязков 
