„Струма“ през Кресна: Съдбата на платното към Гърция още не е ясна

Разрешението за строеж на Обходния път на Кресна вече е факт, очаква се в петък да бъде публикувано в „Държавен вестник“. Изпълнителите са дали заявка, че ще работят „интензивно“, за да може обектът да бъде завършен по-рано от предвидения 2-годишен срок. Това стана ясно по време на изслушване на регионалния министър Иван Иванов (БСП) и председателя на АПИ инж. Йордан Вълчев в регионалната комисия в парламента.

Те коментираха още, че платното в посока София, което по договор е част и Обхода на Кресна, трябва да бъде завършено до 2031 г. И най-вероятно ще се ползва двупосочно, докато се намери решение за другото платно.

А съдбата на платното в посока Гърция не е ясна.

Конкретни детайли по проекта

Иванов и Вълчев разясниха детайли по изпълнението на основните участъци от проекта, като акцентът пада върху стартиращото строителство и параметрите на платното, което ще се изгражда по източния склон.

Както стана ясно преди дни, първият обект, който влиза в строеж, е Обходът на Кресна. Той е част от вече сключен договор за инженеринг на т.нар. Лот 3.2.2. от магистралата. По думите на инж. Вълчев, обходът ще бъде двупосочен и ще се ползва за транзитния трафик.

Надяваме се до края на месеца да имаме Акт 2А, да направим първа копка. Това е най-важната част от пътя, която да трябва да бъде построена, за да спрем ада в Кресна“, коментира Вълчев.

Той добави, че строителят има готовност да започне работа със засилени темпове и да се опита да завърши обекта по-рано от предвидените две години по договор.

Първото платно – в посока София

Платното, което ще се строи по източния склон на пролома, ще обслужва движението в посока Кулата към София (т.нар. Източен вариант Г10).

Към днешна дата има пътна карта с краен срок за завършване на едното платно, държа да подчертая – 2031 г.“, коментира министърът.

Иванов посочи, че това платно „ще се движи по скатовете, със съоръжения, с отвори да преминават влечугите.“

„В другите два участъка в планината, където ще мине пътя с габарит Г10, е предаден в един участък технически проект, в другия – предстои предаване“, стана ясно от думите на Вълчев.

Предвидено е две ленти в посока плюс трета лента заради големите наклони. Ще имаме три ленти.“

Припомняме, че Economic.bg съобщи това още през май месец тази година. Въпреки че тогава изпратихме въпроси до ресорното ведомство и АПИ, те останаха без отговор.

Габаритът Г10 е стандарт, използван за пътища от първи и втори клас, който осигурява обща широчина на пътната настилка 10 метра. В случая обаче се налага той да бъде разширен, за да осигури необходимата безопасност и пропускателна способност.

Въвеждането на трета лента е резултат от настояване на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) и указания от МРРБ, тъй като първоначалните проекти не осигуряват автомагистрален габарит. Третата лента, която ще бъде добавена, ще функционира като активна лента за тежкотоварния трафик в участъците с голям надлъжен наклон, докато в останалите участъци ще бъде аварийна лента.

Построи ли се, ще се ползва най-вероятно в двете посоки, за да не затрудняваме движението. Дотогава може да стане ясно къде ще е второто платно, с какъв габарит“, посочи Иванов.

Вълчев добави, че двупосочното движение ще бъде необходимо „когато бъде затворена Кресна за ремонт.“

Неяснота около второто платно – в посока Кулата

Основната несигурност остава около второто платно, което ще обслужва трафика в посока София – Кулата.

Второто не е уточнено, не е изговорено с Бернска конвенция, с еколози, не знаем какви представители на фауната живеят там. Предстоят тези детайли да се уточнят“, коментира Иванов.

Вълчев обясни, че се търси най-щадящият вариант, като „надеждата на еколозите е, че ще бъде... залепено до съществуващото в момента.“

Припомняме, че за това платно АПИ провежда търг за изработване на идеен проект. Стойността е 2.5 млн. лв. без ДДС, а през август стана ясно, че има подадени 6 оферти.

Председателят на АПИ разкри подробности за техническите предизвикателства. По думите му, „в участъците има проектирани, по принцип в проекта са по два тунела, които ще дадат възможност за преминаване по този начин, ако платното бъде успоредно, защото винаги по норми трябва да има авариен тунел и той е почти с размерите на истински тунел.“

Когато са мислили как да го проектират за коли, са предложили два еднакви тунела, независимо че имаме едно платно с две или три ленти в участъците“, заяви Вълчев.

Това най-вероятно означава, че се налага изграждането на два еднакви тунела, независимо от броя на лентите в платното.

Предисторията на проекта

От изказванията става ясно, че проектът се движи почти по Пътната карта, приета с Решение № 62 на Министерския съвет от февруари 2025 г., която изисква извеждането на транзитния трафик от пролома.

Започването на строителните дейности стана възможно, след като бяха оттеглени жалбите и прекратени съдебните производства, оспорващи законосъобразността на проекта. Това е резултат от подписани споразумения между АПИ, МОСВ, РИОСВ – Благоевград и жалбоподателите от Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“. Споразуменията разписват ангажименти, чиято цел е „трайно и пълно извеждане на транзитния трафик извън Кресненското дефиле и оставане на път I-1 (Е79) през дефилето, като локален път.“

Следващата стъпка по Пътната карта е търсенето на решение за платното в посока Кулата. Трябва да се проучи възможността то да бъде изградено поетапно, непосредствено до платното за София, за да се гарантира, че няма да се увреждат защитените зони НАТУРА 2000 („Кресна“ и „Кресна-Илинденци“), които са под надзора на Бернската конвенция. От изказванията и на министъра, и на Вълчев обаче става ясно, че това ще е доста трудна задача.

Припомняме, че с подписаните споразумения се сложи край на дългогодишен спор, който започна при правителството на Бойко Борисов, когато бе определено движението към Гърция да минава по съществуващия път Е79, което бе неприемливо за еколозите.

Драмата ескалира и при кабинета „Петков“, и след подписването на договори за изграждане на платното към София от тогавашния служебен министър Иван Шишков, което провокира протести и жалби. Казусът започна да се разплита едва по времето на министър Андрей Цеков (кабинетът „Денков“), когато стана ясно, че ще бъдат направени реални стъпки за изнасяне и на двете платна извън пролома, което в крайна сметка доведе до приетата през тази година Пътна карта.