Кабинетът на премиера Росен Желязков се кани да вмени на търговците задължение да използват само софтуерни програми, одобрени от Националната агенция за приходите (НАП), за отчитане на своите продажби. Изчисленията на Министерството на финансите (МФ) са, че през 2026 г. въвеждането на задължителния софтуер за управление на продажбите (СУПТО) ще вкара допълнителни €320 млн. (ок. 626 млн. лв.) в хазната, но от бизнеса смятат, че истинският ефект ще е единствено допълнителна тежест и разходи.
Не виждам защо без дебати, един път проведени неблагоприятно, втори път да се налага да се прокарва по този начин СУПТО. Не мисля, че е рационално“, каза в коментар за Economic.bg Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
СУПТО веднъж вече беше на дневен ред, в периода 2018 – 2020 г., когато третото правителство на Бойко Борисов опита да прокара идеята. Неясните правила доведоха до масово недоволство и протести, а впоследствие над 40 браншови организации и търговски дружества внесоха във Върховния административен съд (ВАС) жалба против прословутата Наредба Н-18, уреждаща СУПТО. ВАС се произнесе и обяви за нищожни разпоредбите с мотива, че България не е спазила директива за уведомление на Европейския съюз, а НАП не е изготвила реалистична предварителна оценка за разходите, които ще има бизнесът, за да отговори на новите правила. Накрая регулацията стана доброволна, т.е. търговците можеха по свое желание да използват някое СУПТО, обявено в публичен списък към НАП.
При първия вариант на СУПТО нямаше и един бранш, който да одобри вкарването на такъв тип регулация“, добави Димитров.
Той напомни и за протестите, които последваха масовото недоволство на хората. Според него, наред с премахването на по-ниското ДДС за туристическия сектор, недостига на кадри и подготовката за предстоящото въвеждане на еврото в страна, връщането на СУПТО „неразумно ще ескалира нещата“ и ще натовари бизнеса.
За мен това е плашещо. Какво представлява като инвестиция това нещо? Трябва да се преработят стотици рецепти, кодове, а време да се направи няма“, добави той.
Мотивите на държавата
Economic.bg разгледа внимателно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която разписва какви са очакванията на финансовото министерство от новата регулация.
В документа е записано, че изчисленият ефект от мярката са допълнителни приходи в размер на 320 млн. евро.
Предложената промяна е с цел предотвратяване на случаите, при които приходите от продажби не се отчитат в пълен размер посредством използване на различни способи за манипулиране на данните, както и посредством използване на софтуери, които не са свързани с фискалните устройства и за извършените продажби не се издават документи“, посочват от МФ.
Според тях, по този начин ще се предотврати „негативното влияние върху пазара и конкурентната среда“. От там посочват, че по данни на приходната агенция, към момента само в 5943 търговски обекта на 4272 икономически оператора доброволно се използва СУПТО. При останалите не е така.
Това дава възможност в софтуерите да се вграждат функционалности, позволяващи при приключването на продажба да не се подава команда към фискалните устройства за отпечатване на фискален бон, а от нефискално устройство се разпечатва и предоставя на клиента бон, имитиращ фискалния. По този начин, чрез функционалността на софтуера, се дава възможност на задължените лица да отклоняват от фискализация част от оборотите от извършваните в обектите продажби“, смятат от МФ.
Загуба на интерес
Димитров обаче изтъкна, че при допълнителна тежест, някои може да изгубят интерес да правят бизнес и просто да се оттеглят.
Хората ще загубят материален интерес, след като не могат да реализират продажби, и ще има отлив. Включително отсега виждам много закрити ресторанти“, подчерта събеседникът.
Той сподели, че в Асоциацията постоянно получават сводки за обекти, които прекратяват дейност, а причините са много – недостиг на кадри, липса на диференцирана ДДС ставка и други.
Думите му са в резон с критиките на икономисти, че няма учебник по икономика, който да препоръчва увеличаването на данъчно-осигурителната тежест и вкарването на допълнителни регулации като метод за справяне със сивата икономика.
От БХРА излязоха с позиция, че са категорично против данъчните промени в проектобюджета за 2026 г., както и против въвеждането на СУПТО "под масата, без обществено обсъждане и дебати“.
Магистър-фармацевтите пък изразиха пълна протестна готовност в позиция, публикувана на сайта им.
Настоящото изискване поставя аптеките в невъзможност да извършват дейността си от 1 януари 2026 г., а пациентите няма да имат достъп до лекарствени продукти. С предложения проект правителството създава предпоставки за невиждана национална здравна криза. Същевременно, от 1 януари 2026 г. софтуерите на аптеките трябва да се настроят за работа в две валути – лев и евро – което е огромно предизвикателство“, се допълва в позицията.
След като събеседването на бизнеса и синдикатите с депутатите от парламентарната бюджетна комисия по финансовата рамка за 2026 г. се провали, от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, излязоха с позиция за държавния бюджет, в която, наред с другите критики, обявиха, че не подкрепят въвеждането на СУПТО.
Не подкрепяме заявеното повторно въвеждане на СУПТО. Убедени сме, че представлява значителна тежест за коректните търговци, технологично и технически неизпълним за посоченото време процес, и няма да доведе до очакваните резултати - намаляване на сивата икономика“, казват от АОБР.
Необходимост от диалог
Димитров апелира да се проведе обществен диалог по темата – между бизнеса, различните сектори, МФ и НАП.
Апелът ми е работодателските организации да са изключително аргументирани и е правилно в конкретния момент да действат. Така че разчитаме правителството и хората, които взимат такъв тип решения, просто да проявят разум“, обобщи Димитров.
Към момента бюджетната процедура продължава да върви със значително забавяне (бел. ред. – законът изисква проектобюджетът за догодина да е внесен в парламента до 31 октомври). В четвъртък финансовата рамка на държавата беше одобрена от правителството, без да е минала през заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, след като миналата седмица бизнесът го бойкотира. В петък сутринта проектобюджетът вече е в Народното събрание и предстои разглеждане на комисии.
Симона Гоцова 
