От „Черно море“ до „Струма“: Кои инфраструктурни проекти ще финансира Бюджет 2026?

В проекта на бюджет за 2026 г. влизат редица амбициозни пътни инфраструктурни проекти. Само през следващата година за всички 73 проекта на Министерство на регионалното развитие са предвидени над 1.3 млрд. лв. За сравнение - в тазгодишния бюджет място намериха 62 проекта за над 1 млрд. лв. Сега са включени някои напълно нови обекти – предвидени са средства за идеен проект на магистрала „Черно море“, довършването на Софийския околовръстен път, както и за рехабилитация на лотове от магистрала „Струма“.

Екипът на Economic.bg се опита да изведе някои от най-важните и стратегически пътни проекти. Те формират голям процент от общо заложените средства в проектобюджета на МРРБ. Като такива сме идентифицирали 18 големи проекта със заложено финансиране за периода 2026 – 2028 г. в размер на над 5.7 млрд. лв. Само за 2026 г. са предвидени средства в размер на над 1.2 млрд. лв., за 2027 г. – повече от 2.2 млрд. лв., а за 2028 г. – над 2.3 млрд. лв.

Ако трябва да се обхванат всичките 73 проекта на Министерство на регионалното развитие, сумата би скочила до малко над 6 млрд. лв. От тях за 2026 г. са предвидени над 1.3 млрд. лв., за 2027 г. – 2.3 млрд. лв., а за 2028 г. – 2.4 млрд. лв. Поне това показва справка в Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г. Това е приложение към проектобюджета.

През миналата година в бюджета влязоха два списъка с проекти, които са стратегически и които трябваше да бъдат финансирани от държавата. Единият беше приоритетен, а другият – резервен, т.е. какво може да финансира бюджетът в периода 2025 – 2028 г. В приоритетния списък бяха заложени 62 проекта за над 1 млрд. лв., а в резервния място намериха 77 проекта (някои, дублиращи се от основния списък) за над 1.3 млрд. лв. 

Какви пътни проекти ще се финансират?

Магистрала „Черно море“

След като войната в Украйна изкара на фокус свързаността по оста Север – Юг, то сега в проектобюджета са заложени средства за магистрала „Черно море“. За да започнат дейности, свързани с нея, в проектобюджета са заделени за 2026 г. малко над 1.2 млн. лв. за изработването на разширен идеен проект с извършването на пълни инженерно – геоложки проучвания, както и ПУП-ПП.

Освен да свърже морските градове Варна и Бургас, магистралата е от значение и за НАТО, тъй като е част от т.нар. трасе „Триморие“, пряко свързано с отбранителните способности на Алианса. Припомняме, че миналата година бившият регионален министър Виолета Коритарова заяви, че през настоящата се очаква решение по ОВОС, след което ще стартират дейности по ПУП, идейно проектиране и отчуждаване.

През юли тази година пък стана ясно, че трасето ще минава през Дюлинския проход. През октомври пък България настоя да се определи окончателно северната точка на магистралата. Това се случи по време на среща между транспортния министър Гроздан Караджов и представители на Турция, Румъния и Гърция.

Софийският околовръстен път

Друг проект, който от години тъпче, е този за довършването на Софийския околовръстен път. За неговата реконструкция и разширение са заложени общо малко над 2.1 млрд. лв. за трите години от 2026 г. до 2028 г. Само за догодина са предвидени малко над 33.7 млн. лв. Най-голяма сума е заложена за 2027 г. – над 1.1 млрд. лв.

Припомняме, че липсващата част е с дължина от около 8.5 км и свързва кварталите „Бъкстон“ и „Люлин“. Целият участък е разделен на два етапа. Първият е с дължина около 6 км – от ул. „Лазурна“ и „Киевска“ до автомагистрала „Струма“. Вторият етап е с дължина 2 км и обхваща трасето от улиците „Лазурна“ и „Киевска“ до ул. „Ралевица“.

През миналата година АПИ и МРРБ направиха заявка, че поръчката за възлагане на строителството ще тръгне до края на 2024 г. Това обаче не се случи. Впоследствие, от думите на настоящия регионален министър Иван Иванов, стана ясно, че има проблем с отчуждаването на имотите и че АПИ е констатирала пропуски в скиците.

В последните няколко месеца Столичният общински съвет гласува решения, с които прехвърли редица имоти на АПИ, които ще обезпечат първия етап от проекта – т.е. 6-километровото трасе между улиците „Лазурна“ и „Киевска“ до автомагистрала „Струма“.

Магистрала „Струма“

Малко над 87.6 млн. лв. за следващите три години са заложени за лот 3.1 и 3.3 от автомагистрала „Струма“, включително и тунел „Железница“. Не е ясно за какво точно ще се плаща – дали са поддръжка, дали за ремонт или е планирано плащане за укрепването в тези участъци, което трябваше да бъде направено. Като показател за оценка на резултатите е посочено „рехабилитирани и новоизградени участъци – 29.6 км“.

Припомняме, че най-дългият пътен тунел в България бе открит в началото на 2024 г. Строителството му срещна проблеми с две свлачища, които забавиха официалното му пускане с почти 2 години. По груби сметки тунелът и укрепването на свлачищата достигна 356 млн. лв., като средствата за свлачищата бяха осигурени от бюджета. Иначе проектът се съфинансира от оперативната транспортна програма.

Година след откриването му – в началото на тази година – тунелът трябваше да бъде преасфалтиран. Тъй като съоръжението е в гаранция, то дейностите се поеха от строителя – „Джи Пи Груп“. На практика не е ясно дали средствата в проектобюджета не са предвидени за поддръжка на съоръжението или има проблем, който налага нов ремонт.

Лотовете 3.1 и 3.3, които са заложени заедно с тунела, са трасета съответно между Благоевград и Крупник, както и между Кресна и Сандански. Именно по средата е тунел „Железница“. Много е вероятно да се ремонтират части от тези лотове.

За липсващото парче от пъзела при „Струма“ – участъкът през Кресненското дефиле, или т.нар. лот 3.2 – са планирани над 421.4 млн. лв. за трите години до 2028 г. За 2026 г. е планирана сума от малко над 123 млн. лв., за 2027 г. – над 86.2 млн. лв., а най-голямата сума е заложена за 2028 г. – над 212.1 млн. лв.

За сравнение за същия проект в Бюджет 2025 г. бяха заделени общо около 30 млн. лв. От тях обаче около 11 млн. лв. бяха заложени в списъка с резервни проекти.

Припомняме, че години наред съдбата на този участък не беше ясна. Казусът намери решение, след като правителството прие пътна карта за завършване на участъка през февруари тази година. В нея е заложено, че и двете платна на бъдещата магистрала ще бъдат изнесени извън Дефилето, а настоящият път през него ще остане алтернативен. АПИ обяви и обществена поръчка за проектиране на платното в посока Кулата извън дефилето. През май еколозите и кабинетът подписаха споразумение, което предвижда строителството на обходния път да започне през септември. До момента не е ясно какво бави старта, но в края на август правителството отчужди имоти за трасето.

Тунелът под Шипка

За обхода на Габрово и тунела под Шипка в проектобюджета общата сума, предвидена за следващите три години, е малко над 28 млн. лв. За сравнение в тазгодишния бюджет за този проект бяха заложени общо над 57.2 млн. лв., от които над 21 млн. лв. бяха в резервен списък.

Припомняме, че тунелът тъпче на едно място в последната година. След като в началото на 2024 г. бившият регионален министър Андрей Цеков заяви, че „плеяда от проблеми“ бавят проекта, в средата на годината служебният ресорен министър Виолета Коритарова съобщи, че заложените дейности в идейния проект от 2008 г. не отговарят на действащите норми за строителство на пътища и тунели.

Така не само че тунелът няма да бъде построен през 2026 г., каквито бяха първоначалните срокове, но и ще поскъпне още. Разминаването, съобщено тогава от Коритарова, налагаше изменение на проекта, но и на договора на стойност 358 млн. лв. с ДДС, сключен с консорциум, начело с „Хидрострой“ – компанията на строителния бос Велико Желев.

През март тази година пък стана ясно, че над 1.1 млрд. лв. не достигат на АПИ именно за тунела под Шипка, но и за магистралата „Русе – Велико Търново“. И двата проекта се финансират от „Транспортна сигурност“.

Последната информация по проекта е от август и от нея става ясно, че се върви към изпълнение на етапи – нещо, което бе съобщено от вицепремиера Томислав Дончев по-рано през годината. Освен това тунелът остава с двупосочно движение в една тръба. Наша справка тогава показа, че изпълнителят е поискал ново удължаване на срока за проектиране. Към онзи момент още се извършваха съгласувателни процедури за отделните участъци.

Магистралата „Русе – Велико Търново“

Над 397 млн. лв. в периода 2026 г. – 2028 г. са предвидени за автомагистрала „Русе – Велико Търново“ и по-конкретно за участъка третия участък – между Бяла и Велико Търново с дължина от 57.2 километра.

За сравнение в бюджета за тази година бяха заложени над 115 млн. лв., но за първия участък – между Русе и Бяла. Освен това в резервен списък бяха предвидени още над 238 млн. лв., но без уточнение за кои участъци.

Припомняме, че магистралата по проект е заложена да бъде с дължина от над 132 километра, като е разделена на три лота. Първият е Русе – Бяла, вторият е обхода на град Бяла, а третият е между Бяла и Велико Търново.

Строежът започна при обхода на Бяла в края на 2023 г. В началото на настоящата година обаче се разбра, че проектът за този лот трябва да бъде променен, защото в процеса на работа бяха открити льосови почви, т.е. нестабилни с високо съдържание на фин пясък и прахови частици. Още не е ясно това с колко ще оскъпи проекта.

Магистралата така и иначе вече е доста скъпа. Прогнозната й стойност доближава 4.5 млрд. лв., включвайки и цената на последната обявена поръчка за последния лот на аутобана. Именно за него са заложените пари в проектобюджета сега. Търгът стартира тази година, като километър от лота достигна 50 млн. лв. Заложените средства сега подсказват, че в най-скоро време процедурата ще бъде финализирана с избор на изпълнител.

Проектиране и СМР

За проектиране на пътна мрежа проектобюджетът залага над 165.1 млн. лв. до 2028 г. Като целева стойност са записани две точки, които дават впечатление, че ще се готвят идеини, технически проекти за 302 обекта, предвидени за основни ремонти.

В тазгодишния бюджет за проектиране бяха заложени над 62.6 млн. лв. за 248 броя проекти. Освен това в резервния списък фигурираха и още над 42.8 млн. лв.

За строително-монтажни работи по пътна мрежа в следващите три години се залагат над 1.1 млрд. лв. Като целева стойност е посочено „рехабилитирани и новоизградени участъци – 350“.

За сравнение Бюджет 2025 г. заложи за същите дейности, но за 185 броя проекти около 494.9 млн. лв. Освен това в резервен списък бяха заложени и още над 713 млн. лв. отново за 185 броя проекти.

Автомагистрала „Хемус“

За доизграждането на „Хемус“ също има заложени средства. Така например за участък 9 общо предвидени пари до 2028 г. са в размер на над 501.7 млн. лв. Като целева стойност е записано „рехабилитирани и новоизградени участъци – 88.9 км“.

Проектът намери място и тазгодишния бюджет с абсолютно същата целева стойност, но с по-малко заложени средства – почти 20 млн. лв., от които 11.7 млн. лв. бяха в резервния списък.

Въпросният 9-ти участък обаче е дълъг 11.9 километра, като трасето ще се простира между Лозница и Буховци, вкл. пътния възел „Буховци – юг“. Въпросните почти 89 км, заложени като целева стойност най-вероятно включват и лотовете 7 и 8.

Припомняме, че изпълнител именно на трите лота е държавното дружество „Автомагистрали“. Процедурата е по инхаус, като договорът за трите лота е на стойност над 1.1 млрд. лв.

За въпросния лот 9 през последните месеци кабинетът отчуждаваше имоти на няколко пъти, така че е реалистично строителството да започне скоро.

За други участъци от магистралата – от 1-ви до 6-ти – общата заложена стойност за трите следващи години е над 456.7 млн. лв. Срещу тях заложената целева стойност е „рехабилитирани и новоизградени участъци – 134.2 км“.

В тазгодишния бюджет общата заложена стойност за същия проект бе в размер на над 144.8 млн. лв., от коите 85.2 млн. лв. бяха в резервен списък.

Припомняме, че през октомври – след серия дълги отлагания – в експлоатация бе пуснат лот 1 – между „Боаза“ и „Дерманци“. В строеж е и малък участък от лот 4 - с обща дължина от 29.2 км, като започва от п.в. „Плевен“ и стига до п.в. „Летница“. Разделен е на няколко подучастъка. Издаденото разрешение за строеж от Иванов бе за частта в източния край, включително пътен възел „Летница“.

През февруари министър Иванов съобщи, че очаква разрешения за строеж и на лотовете 5 и 6, чиято дължина е почти 56 км. Трасето на двата лота започва от Летница и свършва между Куцина и Велико Тръново.

Припомняме, че формален строител на магистралата е държавното дружество „Автомагистрали“, но в действителност дейностите се изпълняват от частни фирми под прикритието на договори за наем на техника и доставка на материали. Темата бе особено гореща в последните 4 години и заради раздадените аванси, без реално да има издадена документация и започнали дейности по някои от участъците.

Кулминацията бе достигната през 2021 г., когато след акции на МВР и ГДБОП бе разкрита престъпна схема при строителството на магистралата. Тогава стана ясно, че 60 млн. лв. от лот 5 са изнесени в чували. Според изнесената информация тогава строители на лот 5 и 6, за които се очакват разрешение за строеж, са съответно фирмите „Водно строителство“ и „Европейски пътища“.

През последния месец „Антикорупционният фонд“ публикува проект на обвинителен акт по делото за „Хемус“. Той обаче никога не стига до съда, тъй като прокурорът Ивайло Занев е бил отстранен от разследването.

Скоростният път „Видин – Ботевград“

Следващ важен проект е модернизацията на път I-1 (E79) „Видин – Ботевград“, за която в проектобюджета за периода 2026–2028 г. са заложени общо над 35.3 млн. лв. само за първата обособена позиция – участъка от Видин до п.в. Макреш. За сравнение, в бюджета за 2025 г. за същия проект бяха предвидени около 55.3 млн. лв., а в резервния списък – още над 79.2 млн. лв.

За другите участъци от направлението – от п.в. Макреш до п.в. Винище – са заложени средства, като общо за петте участъка финансирането достига почти 70.7 млн. лв., но прави впечатление, че не са заложени средства за 2028 г.  За сравнение за същия проект тази година бяха заложени 114.1 млн. лв., от които 67.2 млн. лв. в резервен списък.

За път I-1 (E79) Мездра – Ботевград, в участъците от км 161+367 до км 194+122 и от км 174+800 до км 194+122 са предвидени около 11.2 млн. лв. само за 2026 г. За следващите две години няма заложени средства.  В тазгодишния бюджет бяха отделени над 34 млн. лв., от които 20.5 млн. лв. бяха в резервния списък.

Проектът за скоростния път „Видин – Ботевград“ е един от най-мащабните инфраструктурни обекти в Северозападна България и е разделен на общо осем участъка, които обхващат трасето от Дунав мост 2 до автомагистрала „Хемус“. Началният сегмент – участък 1 от Видин до п.в. Макреш (км 3+757 – км 33+400) – е част от т.нар. Лот 1 и е възложен на държавната компания „Автомагистрали“ по инхаус процедура. За него в проектобюджета за 2026–2028 г. са заложени над 35.3 млн. лв., като това е първата обособена позиция от направлението. През март 2024 г. бяха пуснати в експлоатация 13.6 км от него - между Макреш и Бела.

Следващите участъци 2–5 – от п.в. Макреш до п.в. Винище (км 33+400 – км 102+060) – също са възложени на „Автомагистрали“ по инхаус договор, но към момента са в различна степен на готовност. Изготвени са технически проекти и вървят отчуждителни процедури, но реално строителство все още няма. За тях в проектобюджета са предвидени почти 70.7 млн. лв. за 2026 и 2027 г., без средства за 2028 г., което подсказва, че министерството залага приключване на работите по-рано.

Южният край на направлението – участък 6 между Мездра – Ботевград – се изпълнява отделно от частни компании по договори, сключени след обществени поръчки още през 2019 – 2020 г. Именно тук през 2024 и 2025 г. се появиха свлачища и временни затваряния, които оскъпиха проекта.

В цялост направлението „Видин – Ботевград“ остава ключово за свързаността на Северозападна България.

Укрепване

За укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от свлачища и геодинамични процеси, са отделени над 56.3 млн. лв. за периода до 2028 г. Само през 2026 г. са заложени малко над 33.2 млн. лв. Като целева стойност са заложени 10 броя такива обекти. За сравнение, в бюджета за 2025 г. нямаше такъв проект. Подобни укрепвания бяха заложени като отделни проекти.

Дублиращи трасета на магистралите „Хемус“ и „Тракия“

Друг интерес проект, които влиза за финансиране е път I-1 „път II-17 – гара Яна“. Този участък реално представлява дублиращо трасе на автомагистрала „Хемус“ в североизточната част на София. Проектът осигурява връзка между път II-17 и железопътната гара „Яна“, като продължава инфраструктурата от първия етап на СОП към магистралата.

През октомври 2023 г. АПИ отвори офертите за обществената поръчка за строителството на този участък, а през ноември 2023 г. беше обявен избраният изпълнител – ДЗЗД „Път I-1 гара Яна“ (в който участват „ГБС Инфраструктурно строителство“ и „Пътинженеринг – М“). Стойността на договора е около 36.6 млн. лв. без ДДС, а срокът за изпълнение – две години.

Именно затова в проектобюджета са заложени средства само за 2026 г. (11.9 млн. лв.) и 2027 г. (2.7 млн. лв.), без пари за 2028 г. – строителството се очаква да приключи преди края на двугодишния договор. В бюджета за 2025 г. проектът вече фигурираше с финансиране от 22.9 млн. лв., част от които – 8.5 млн. лв. в резервния списък.

За път I-8 (Калотина – София – Пловдив), в участъка от км 89+170 до км 147+750, с обща дължина 58.6 км, в проектобюджета са заложени малко над 47.5 млн. лв., като отново няма средства за 2028 г. Това е логично, тъй като изпълнението на дейностите е заложено да продължи около 2 години. Почти същата сума – 45.3 млн. лв. – бяха предвидени и в бюджета за тази година.

Проектът е част от модернизацията на първокласен път I-8, който върви паралелно на автомагистрала „Тракия“ и на практика представлява нейно дублиращо трасе в посока Пловдив.

През октомври 2023 г. АПИ отвори офертите за обществена поръчка за строителството на този участък. През 2024 г. АПИ сключи договор с „Джи Пи Груп“ АД за изпълнение на стойност 110.7 млн. лв. с ДДС. По последна информация дейности не са започнали, тъй като се очаква одобрение на техническия проект.

Водните проекти

Над 137.1 млн. лв. в периода 2026 – 2028 г. са предвидени за водния проект „Черни Осъм“, включващ реконструкция на магистрални водопроводи на територията на областите Ловеч и Плевен, изграждане на язовир и две ВЕЦ-а. Интересното е, че този проект отсъстваше в тазгодишния бюджет като приоритетен, като единствено за него бяха заделени 1.3 млн. лв. в резервния списък. Водната криза в Плевен и областта обаче постави фокуса именно върху него.

За изграждането на язовир „Луда Яна“ са предвидени единствено през 2026 г. малко над 20 млн. лв., което навежда на мисълта, че проектът скоро ще бъде завършен. Предвидените средства за него в тазгодишния бюджет бяха също в размер на малко над 20 млн. лв., от които 10 млн. лв. бяха в резервния списък.

Пълният списък с всички проекти е наличен на сайта на МФ.