България официално влиза в Шенген на 1 януари

Вътрешните министри от Европейския съюз подкрепиха пълноправното членство на България и Румъния в Шенген. От 1 януари страната ни се присъединява към европейското пространство за движение и по суша, след през март бяха отворени морските и въздушните граници.

Контролът между България и Румъния ще бъде запазен през първите 6 месеца, но той няма да е 100-процентов. Заветното решение, което бе постигнато днес, слага край на дългия, 13-годишен път, който страната ни извървя.

Историческо развитие

България се присъединява към Европейския съюз през 2007 г. и още тогава започва да прави опити да влезе и в Шенген. За никой не е тайна, че още през 2011 г. страната ни изпълнява техническите критерии за присъединяване, но политически съображения и притеснения на някои страни членки, свързани с миграционните потоци, забавят процеса.

Австрия и Нидерландия са сред най-големите противници на приемането на България и Румъния в европейското пространство за свободно движение. Така въпреки че в периода от 2012 до 2017 г. Европейската комисия многократно заявява, че двете страни са готови да влязат, заради блокажа на Австрия и Нидерландия дори не се стига до гласуване на подобно решение.

В периода между 2018 и 2021 г. започва да се засилва подкрепата от други страни членки, но Нидерландия и Австрия продължават да поддържат възраженията си.

Преломна година е 2022-ра, когато страната ни извършва законодателни и административни реформи, за да отговори на критиките, които са основно свързани с липсата на доверие към върховенството на закона и силния мигрантски поток.

Именно тогава Народното събрание приема промени в Закона за съдебната власт, целящи ограничаването на влиянието на главния прокурор, както и в Закона за защита на лица, подаващи сигнали за корупция.

В същата година страната ни укрепва и граничния контрол, като засилва охраната по външните си граници. Някои от подобренията са подкрепени с техническа и финансова помощ от ЕК. Също така Летище София преминава проверки за сигурност, съобразени с европейските стандарти.

През 2022 г. доклад от последната мисия показва, че България прилага изцяло Шенгенското законодателство и показва висока степен на ангажираност в осигуряването на ефективен отговор на миграционния натиск и свързаните с него предизвикателства.

Успехът от тези действия демонстрира готовност за пълна интеграция в Шенген. Те също така дадоха основание за възстановяване на доверието между страната и нейните европейски партньори.

В резултат на всичко това в края на 2023 г. бе гласувано България и Румъния да бъдат приети в Шенген по въздух и море. Проверките на летищата отпаднаха от 31 март тази година, като това бе първият положителен сигнал, че страната ни ще влезе и по суша скоро.

Междувременно Румъния излезе с идея, че ако двете страни не бъдат приети, те ще си направят т.нар. „Балкански Шенген“ с Гърция.

В края на октомври тази година на среща на вътрешните министри на Унгария, Австрия и България се разбра, че страната ни най-вероятно ще стане пълноправна членка на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Тогава бе отчетен значителен напредък, но беше ясно, че всичко ще се решава на Съвета на вътрешните министри на 12 декември.

На 10 декември Австрия вдигна ветото си. Че Нидерландия подкрепа влизането на страните и по суша, стана ясно на 11 декември след дебати в Долната камара на парламента.

Отпадане на граничния контрол

Граничният контрол ще отпадне само по границите, които са вътрешни за ЕС. Въпреки това при извънредни ситуации и при реагиране на сериозна заплаха проверките може да бъдат върнати.

Ползите от Шенген

Днес Шенгенското пространство обхваща над 4 милиона квадратни километра и включва 25 от 27-те държави членки на ЕС, както и всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). 

Шенгенското пространство позволява на повече от 400 милиона души да пътуват свободно в рамките н ЕС, без да преминават през граничен контрол. Ежегодно европейците извършват около 1.25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство, което е от голяма полза и за туристическия и културния сектор.

Гражданите на държави извън ЕС, които живеят на територията на Съюза или го посещават като туристи, студенти по програми за обмен или със служебна цел, също могат да се придвижват свободно в различните държави от Шенгенското пространство, без да преминават през граничен контрол.

Шенгенското пространство носи значителни икономически ползи за всички граждани и предприятия в участващите в него държави. То е замислено като основа на Европейския съюз и на единния пазар като цяло.

Безспорно ефектът върху транспортния бранш ще бъде най-голям. Очаква се километричните опашки по границите да намалеят и придвижването на стоките да става по-бързо. Само преди дни експерти коментираха, че страната ни може да се превърне в регионален хъб за товари.