По-малко нощувки, но по-високи приходи за хотелиерите през април

Ключови показатели на българския туристически бранш – работещи обекти за настаняване, брой нощувки и пренощували – намаляват през април. Въпреки това обаче приходите на сектора се увеличават на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за дейността на местата за настаняване с 10 или повече легла.

Лек спад в нощувките

През април 2026 г. в страната са функционирали 2 317 обекта за настаняване с 10 или повече легла. Те разполагат общо със 73.3 хил. стаи и 155.2 хил. легла. На годишна база, спрямо април 2025 г., се наблюдава свит капацитет – броят на местата за настаняване намалява с 1.9%, а този на леглата – с 0.3%.

Общият брой на реализираните нощувки през април възлиза на 1.04 милиона, което е спад с 3.2% (или с 33 951 нощувки по-малко) в сравнение с април миналата година, когато те са били 1.07 млн. Българските граждани са реализирали 731.9 хил. нощувки, а чужденците – 309.5 хил. Въпреки това пазарът остава сравнително стабилен, запазвайки нивата от предходните няколко години.

През април 2026 г. общият брой на местата за нощувки в България е 2317. Лидерите по брой функциониращи обекти в страната са: Пловдив с 234 места за настаняване, София с 180 места и Благоевград с 176 места. Въпреки по-малкия брой обекти, София води по брой реализирани нощувки със 194 528, следвана от Пловдив – 119 198 и Благоевград – 112 880.

Колко са пренощувалите?

Общият брой на пренощувалите лица през април месец намалява с 2.4% на годишна база до 495.5 хил. При чужденците се отчита сериозен спад от 8.7% (до 140.7 хил. души, средно с 2.2 нощувки), докато при българските граждани има минимален ръст с 0.3% (354.8 хил. души, средно с 2.1 нощувки).

Данните показват, че високият сегмент (4 и 5 звезди) остава най-предпочитан както от чужденците (75.9% от нощувките), така и от българските граждани (49.3%). В 3-звездните обекти са осъществени 15.5% от нощувките на чужденци и 23.7% на сънародници, докато нискобюджетният сегмент (1 и 2 звезди) държи съответно 8.6% и 27%.

Активният летен сезон (юни – септември) продължава да бъде основният двигател на сектора. През тези четири месеца на 2025 г. са реализирани общо 18 891 851 нощувки във всички категории хотели, което обаче представлява спад с 3.2% спрямо същия период на 2024 г., когато бяха реализирани 19 506 295 нощувки.

Премиум сегментът се търси

Средната заетост на леглата през април 2026 г. е едва 22.3%, отбелязвайки спад с 1.3% спрямо предходната година. Наблюдава се огромна разлика в представянето на отделните категории.

Хотели с 4 и 5 звезди имат най-висока заетост – 26.6%. Премиум сегментът поддържа лидерството си целогодишно, като дори в слабите месеци е по-запълнен от бюджетните алтернативи. Хотели с 3 звезди представят 21.8% заетост, а хотели с 1 и 2 звезди – едва 15.8%. Запълняемостта в този сегмент рядко надхвърля 35%, обикновено в пика на лятото, докато през останалото време варира около 15 – 20%.

Приходите на сектора

Въпреки по-ниската заетост и спада при броя на нощувките, приходите от тях през април 2026 г. бележат двуцифрен ръст – 12.3% на годишна база, достигайки 57.8 млн. евро. През април българите са платили 37.8 млн. евро, а чужденците – 20 млн. евро.

Финансовата динамика се обръща коренно през лятото, когато чуждестранните капитали започват да доминират. За периода юни – септември 2025 г. приходите от чуждестранни граждани възлизат на 680.6 млн. евро, което е двойно повече от постъпленията от български туристи – 291 млн. евро. Като цяло секторът запазва устойчива тенденция към повишаване на финансовите резултати през последните години.

Рекорди при заетостта

За разглежданите периоди най-висока заетост е отчетена през август 2023 г., когато са били заети близо 80% от леглата в премиум категориите, след което се наблюдава плавен низходящ тренд.

Месец май традиционно остава най-слабият през годината с нива на заетост около 20% сред всички категории на хотелите.

Също така се отчита рязък извънсезонен скок през февруари, особено при хотелите с 4 и 5 звезди, където средната заетост скача до 50%.

*Статистическите данни изключват бежанците от Украйна, настанени в страната.

По темата работи Марианна Варбанская.