Министерството на финансите (МФ) успя да намери липсващите 1.5 млрд. евро за новия държавен бюджет на България за 2026 г., който смята да внесе за разглеждане в Народното събрание в понеделник, 8 декември. Това стана ясно по време на брифинг пред журналисти, изнесен от финансовия министър Теменужка Петкова и представители на работодателските и синдикалните организации. Днес социалните партньори проведоха поредна среща, на която обсъдиха какви са консенсусните точки на новата държавна план-сметка, след като предходната, предизвикала най-големите протести от Виденово време насам, бе изтеглена от парламента.
Синдикати, бизнес и правителство постигнаха съгласие по основните параметри на бюджета. До края на деня МФ ще предостави на социалните партньори проектобюджета и актуализираната бюджетна прогноза. В понеделник сутрин ще има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и в ранния следобед ще бъде внесен проектобюджетът“, заяви Петкова.
Тя представи част от параметрите на новата финансова сметка, която ще е и първата в евро:
Без увеличение на осигуровките през 2026 г. Изтегленият вариант на бюджета предвиждаше увеличение на пенсионната вноска с 2 процентни пункта през 2026 г. и с още 1 пр. п. през 2027 г.;
Без увеличение на данък „Дивидент“ от 5 на 10%;
Отпада изискването за търговците да използват само одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите (СУПТО);
Максималният осигурителен доход (МОД) няма да е 2352 евро, а ще бъде 2300 евро. Понастоящем той е 2112 евро;
Отвързване на заплатите в някои публични сектори – по-точно „Сигурност и отбрана“ – от средната брутна заплата. Вместо това, ще се прилага обща политика по доходите, която ще е 10% за всички в обществения сектор. Впоследствие Петкова уточни, че автоматизмът отпада „за всички“;
Орязване на капиталовата програма – намаляване на програмата с 450 млн. евро от националното финансиране и с 300 млн. евро по отношение на средствата от фондове и програми на ЕС;
Общ размер на разходите в Бюджет 2026: 40.1% от БВП.
Ще го мислим догодина
Петкова засегна и темата с все още неизготвената Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. Както Economic.bg писа, документът се разработва от шест институции, включително МФ и социалното министерство, и трябваше да е готов до месец ноември. В разговори с работодателските и синдикалните организации обаче Economic.bg научи, че към момента пътната карта не е представяна никъде и процедурата за нея изобщо не е задвижена.
Една съществена част от въпросите, които предстои да бъдат разрешени през 2026 г., са свързани с пътната карта в областта на социалната сфера. Тя ще даде отговори на много от въпросите, които отложихме за следващата година. Заедно със социалните партньори ще търсим отговори на тези въпроси“, добави Петкова.
Смятам, че за малкото време, което имахме, успяхме да постигнем максималното и да направим доста по-добър и балансиран бюджет“, коментира Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Според него, работодателите и синдикатите са успели „както никога“ да намерят допирни точки и са срещнали разбиране от финансовото министерство и от представителите на политическите партии, които са от управляващата коалиция.
Той заяви, че социалните партньори са се договорили в началото на следващата година да започне работа по мерки за реформи, които да допринесат „за един още по-добър бюджет през 2027 г.“.
Надявам се, че МФ ще удържат на думата си и ще започнем по-активна комуникация по-отрано“, добави той.
По думите му, план-сметката за 2026 г. също залага реформи, включително цялостен преглед на държавната администрация и съкращаване на незаетите щатни бройки.
Вече има някаква насока за реформи и се надявам тя да продължи и следващата година“, обобщи той.
Нашият консенсус може да е добра основа, за да продължим да работим“, каза и Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“.
По думите му, промени в държавната администрация трябва да има, но такива, които да носят „някаква реална полза“.
Малко над 1.4 млрд. евро ще струва политиката по доходите.
Как ще се разпределят тези пари по министерствата и разпоредителите, ще бъде предмет на разговор в следващи дискусии“, каза и Любомир Костов от КНСБ.
Той обаче изтъкна, че един от „неизчистените“ моменти е бил този за субсидиите за градския транспорт в София, Русе и Варна, БДЖ и „Български пощи“.
Румен Радев, председател на УС на АИКБ, уточни, че се предвижда 3-годишна програма за поетапно премахване на трайно незаетите щатни бройки в държавната администрация. Програмата ще е за периода 2026 – 2028 г.
Идеята е постигане на ефективно работеща администрация, ползваща модерни средства“, добави той.
Симона Гоцова 
