Нов Бюджет 2026 може да бъде приет най-рано през януари
Голямата въпросителна при изготвянето на новата план-сметка ще е как ще се свият разходите и дефицитът
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Новият проект на държавен бюджет за 2026 г. може да бъде приет най-рано през януари следващата година, а дотогава страната ни ще действа с удължителен закон на сегашния бюджет. Тези допускания обаче работят с презумпцията, че дотогава кабинетът на премиера Росен Желязков ще се запази и няма отново да се стигне до предсрочни избори или други политически сътресения.
До ситуацията се стигна след двата протеста тази и миналата седмица във всички големи градове на страната – невиждани може би от Виденово време. Изначалната причина за масовото недоволство бяха именно параметрите на Бюджет 2026, които предвиждаха увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Във вторник Министерският съвет се предаде под натиска на народното недоволство и реши да предложи на Народното събрание (НС) да оттегли Законопроекта, както и вече приетите на второ четене пари за пенсии и здравеопазване. Според чл. 81 от Правилника за дейността на НС, един законопроект може да се изтегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на НС.
Ситуацията, при която няма нов бюджет на 1 януари през последните 4 години се превърна по-скоро в правило и досега нито една управляваща политическа сила не е виждала проблем с това. Напомняме, че служебното правителство на Димитър Главчев изготви един законопроект на бюджет за 2025 г., който обаче бе изтеглен заради скандални предложения (като въвеждане на данък върху добива на подземни богатства, два вида данъчна амнистия и други), а впоследствие редовното правителство на Желязков предложи своя план-сметка. Тя бе приета в края на месец март и започна да действа на 1 април 2025 г.
Според мен е реалистично да се каже, че ако се стегнат сега (бел. ред. – управляващите) и няма повече политически размирици, началото на януари да има бюджет, но той почти със сигурност ще закъснее“, каза Георги Вулджев, икономически анализатор в ЕКИП, в коментар за Economic.bg.
На брифинг във вторник министър-председтаелят Росен Желязков заяви, че правителството, ако остане на власт, ще работи държавата да влезе в новата година с нов бюджет. Но не изключи възможността да се приеме удължителен закон, ако не успеят със сроковете. Най-голямото притеснение на премиера е да подаде оставка, защото това, според него, ще застраши приемането на България в еврозоната.
Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Делян Добрев прогнозира, че най-рано в края на януари ще имаме нов финансов план.
Какво да правим с дефицита
Вулджев обаче подчерта, че не е ясно как ще се подходи политически в писането на нов проектозакон.
Според него, по всяка вероятност управляващите ще работят с чернова на сегашния бюджет, но от нея ще отпадне увеличението на данъчно-осигурителната тежест, като по-високите осигуровки, удвояването на данък „Дивидент“, може би дори и по-високият максимален осигурителен доход (МОД).
По време на брифинга Желязков потвърди това, като даже обеща да изчезнат скандални предложения като придобиването на "Лукойл" от държавата и концесията на Спортния тотализатор.
Въпросителен знак остава да виси за разходната част.
Много е вероятно да се опитат да включат от опозицията ПП-ДБ. Не знам как ще се опитат политически да го изиграят това от управляващите. Може би един ход ще е да махнат тези неща, срещу които се протестира в приходната част, но оттам опозицията да каже какво да правят с дефицита и къде да се реже“, допълни Вулджев.
Това също бе потвърдено от Желязков, който освен бизнеса и синдикатите, обеща да включи в разговора за бюджета и опозицията. Също така каза, че ще бъде съкратена капиталовата програма, за да се върже бюджета при липсата на допълнителните данъчно-осигурителни приходи.
Прочетете още
- Бюджетът достигна лимита за дефицит два месеца предварително
- С колко всъщност нарастват разходите за заплати в Бюджет 2026? (Графика)
- Какъв ще е дългът на България в края на мандата на кабинета „Желязков“? (Графики)
- ЕК очаква икономическият растеж на България да се върне 15 години назад
Рисковете от еврото
Икономическият анализатор успокои, че не се очакват някакви усложнения за бюджета покрай предстоящото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г. Според него, ако се удължи сегашният бюджет, той може просто да бъде превалутиран в евро.
Не би трябвало да има нещо, което да е голяма спирачка в това отношение“, обобщи той.
Както Economic.bg писа обаче, България не може да си позволи да закъснява с приемането на бюджет, защото всички погледи на страните от еврозоната в момента са насочени към нас като най-новото попълнение на валутния блок. На въпрос дали може да има репутационни щети за нас, Вулджев изтъкна, че те биха били много по-големи за самата еврозона.
По-скоро репутационната щета е, че от ЕК и Съвета на ЕС са одобрили държава, която има много нестабилна фискална ситуация, за тях е щета“, добави той.
Според него, натискът ще дойде от Еврокомисията, защото е видимо, че България няма „ясен политически консенсус за фискалната си траектория“, а проблемът е очевиден и ще става още по-очевиден.
Какво трябва да се направи
Вулджев бе категоричен, че вдигането на осигуровки и данъци трябва да се замрази, а вниманието да се насочи изцяло към разходната част.
Трябва да се мисли в тази посока, защото видимо дефицитът вече излиза извън всякакъв контрол“, подчерта той.
Сред предлаганите от него мерки е:
- Замразяване на заплатите в МВР;
- Увеличение на заплатите в публичния сектор само там, където има изоставане на ръста, например обществените медии;
- Увеличение на заплати на младите медици;
- Пълен одит на текущите разходи в публичния сектор, конкретно за заплати;
- Одит на администрацията с цел оптимизация и намаляване на заетостта в нея;
- По-реалистични очаквания за приходите от ДДС;
Една от промените, обещани от Желязков в новия бюджет, е да се премахнат автоматизираните механизми за вдигане на заплатите в администрацията.
След това, той предложи да се помисли за цялостна средносрочна консолидационна програма, с която разходите на държавата да се намалят, а съответно и дефицитът. Според него, България няма да стигне до процедура по свръхдефицит, ако през 2026 г. мине правилото за 3%.
Първо, те ще (бел. ред. - ЕК) искат именно такава програма за консолидация и ще ни кажат: „Добре, превишили сте границата, имате ли план как да влезете обратно в нея?““, добави той.
Едва ако България не изпълнява собствения си план за консолидация, тогава ще се премине към въпросната процедура.
Според мен, това е най-рационалният начин в момента за подхождане към ситуацията. Но, разбира се, това, че е най-рационално, не означава, че това ще се случи политически“, обобщи експертът.