„Няма да се случи“: ЕС губи надежда относно забраната на морските услуги за руски танкери

Официални представители и дипломати в Брюксел стават все по-песимистично настроени относно шансовете за налагане на пълна забрана на морските услуги за руски танкери, тъй като както вътрешни, така и външни фактори натежават срещу амбициозното предложение.

Това няма да се случи“, заяви лаконично един дипломат, цитиран от Euronews.

Забраната беше одобрена в края на април като част от 20-ия пакет санкции, насочен към отслабване на военната икономика на Москва. Мярката предвижда забрана на всички услуги, свързани с морския транспорт, включително банково обслужване, корабоплаване, регистрация под флаг и застраховане, за танкери, превозващи руски петрол.

Важно е да се отбележи, че тази мащабна мярка беше отложена за неопределено време.

Официалната причина за паузата беше желанието да се постигне споразумение на ниво Г-7 по примера на тавана на цените на руския петрол, който беше приет съвместно със съюзниците.

Това беше най-добрият начин да изпратим сигнал, че сме готови“, каза друг дипломат. „Това беше съзнателен избор.“

Останалите членове на Г-7 обаче са показали слаб или никакъв ентусиазъм да последват този подход. Съединените щати дори предприеха действия в обратната посока, като издадоха три последователни изключения от санкциите върху руския петрол, за да се справят със сътресенията, предизвикани от кризата в Ормузкия проток. Последните стъпки на Обединеното кралство също предизвикаха недоумение в Брюксел.

Макар че Европейският съюз категорично отказва да облекчава санкциите, той отложи дългоочакваното предложение за постепенно прекратяване на вноса на руски петрол.

Лидерите на Г-7 ще се срещнат в Евиан, Франция, в средата на юни. Очаква се украинският президент Володимир Зеленски, който настоява за по-строги санкции срещу Русия, също да присъства.

Публично Европейската комисия, балтийските държави и скандинавските страни продължават да настояват забраната на морските услуги да бъде приложена и да увеличи разходите за руския енергиен сектор.

Но официални представители и дипломати признават, че нестабилността на енергийните пазари, съчетана с устойчиво високите цени на петрола, представлява сериозна пречка пред активирането на тази неизпробвана мярка, представена само няколко седмици преди САЩ и Израел да нанесат удари по Иран.

Събитията в Персийския залив очевидно промениха изчисленията по всички въпроси, свързани с енергетиката“, заяви в интервю за Euronews Дейвид О’Съливан, специален пратеник на ЕС по санкциите.

„В момента всички западни икономики се борят с достъпа до енергия на разумни цени и има недостиг на доставки в някои сегменти, например при рафинираните продукти – дизел, авиационно гориво и други“, допълни той.

Затова на този етап няма желание за допълнителни мерки, които биха могли да влошат ситуацията.“

Два решаващи гласа

Освен това Брюксел все още не е получил подкрепата на две държави членки, чиито интереси са пряко засегнати – Гърция и Малта. Първата разполага с мощна корабна индустрия, а втората контролира най-големия корабен регистър в Европа.

Двете средиземноморски държави твърдят, че пълната забрана на морските услуги, ако бъде въведена без координация с Г-7, ще доведе до икономически загуби, ще засили ролята на руския „сенчест флот“ и ще даде предимство на конкурентите от Китай и Индия.

Говорител на външното министерство на Малта предупреди, че едностранни действия от страна на ЕС могат да създадат „пробойни“ в санкционния режим.

Основният риск е фрагментацията. Ако партньорите в коалицията не действат координирано, операторите могат просто да се прехвърлят към други юрисдикции в рамките на същата екосистема, което ще намали ефективността на санкциите. Ето защо координацията е от съществено значение“, заяви говорителят пред Euronews.

„Санкциите трябва да работят на практика, а не само на теория. Ако ключовите партньори не са на една линия, съществува реален риск бизнесът просто да се премести в рамките на същото по-широко коалиционно пространство, което ще подкопае целта на мерките.“

В момента Европейската комисия работи по нов пакет икономически санкции, който се очаква да бъде представен през следващите дни.

Докато надеждите за пълната забрана отслабват, вниманието се насочва към друга инициатива на Г-7 – тавана на цената на руския петрол. Според правилата на ЕС, този таван трябва периодично да се коригира, така че да остане с 15% под средната пазарна цена на руския суров петрол.

Тъй като цената на руския сорт „Уралс“ рязко се повиши вследствие на сътресенията около Ормузкия проток, следващата ревизия, насрочена за 15 юли, вече се очаква да доведе до повишаване, а не до понижаване на тавана.

Сред дипломатите преобладава очакването, че ЕС ще намери нов механизъм за запазване на ограниченията върху цената и ще избегне предоставянето на икономическо облекчение на Москва.