Парламентът одобри „бюджета на фалита“ за 2026 г. с над 20 млрд. лв. нов дълг

Народното събрание (НС) прие на първо четене държавния бюджет на България за 2026 г. Дебатът между депутатите премина предимно в критики и спорове по предложените параметри, залагащи увеличение на осигуровките, на максималния осигурителен доход, нови 20 млрд. лв. дълг и оспорвани от експерти приходни мерки за борба със сивата икономика. Текстовете бяха приети с вота на 218 депутати – със 131 гласа „за“, 87 „против“ и без нито един „въздържал се“.

Фискалната политика цели да гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси“, каза при представянето на бюджета финансовият министър Теменужка Петкова.

Тя изреди и основните параметри:

• 3% бюджетен дефицит;
• 620.20 евро минимална работна заплата;
• 2352 евро максимален осигурителен доход;
• 2 процентни пункта на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“;
• Удвояване на данък „Дивидент“ от 5% на 10%;
• 7-8% увеличение на пенсиите, считано от 1 юли 2026 г.;
• Обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 460.17 евро;
• Обезщетението за майките при ранно връщане на работа скача от 50% през втората година на 75%;
• Запазване на минималното и максималното обезщетение при безработица на съответно 9.21 евро и 54.78 евро;
• Таван на новопоетия дълг за 2026 г. – 10.5 млрд. евро, и др.

Сред основните параметри, които бяха подложени на критика, бе заложеният дълг.

Този бюджет е бюджет на фалита. Има предвидени нови 20 млрд. лв. дълг, с което парите, които ще се изтеглят само в рамките на 2 години, са повече от 40 млрд. лв. Това ще предизвика най-голямото задлъжняване в историята на третата българска държава“, заяви от трибуната Костадин Костадинов, председател на парламентарната група на „Възраждане“.

Хюсни Адем от АПС заяви, че това е „най-нехаресваният бюджет от професионални и браншови организации“ и демонстрира „липса на визия и стратегическо планиране“.

Недоволство изрази и бившият финансов министър, понастоящем председател на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Асен Василев, изтъквайки, че с дълга се пълнят „държавните касички“ в лицето на Българската банка за развитие (ББР), Българския енергиен холдинг (БЕХ) и други държавни предприятия.

Тази година вдигнахте с 3 пр. пункта съотношението между дълг/БВП и то не е заради дефицита. Вие изтеглихте 9 млрд. лв. допълнителен дълг, който не се ползва за дефицит, заплати или пенсии, а за касичките ББР, БЕХ и други“, посочи Василев.

Съпартийникът му Мартин Димитров пък определи увеличението на осигуровките и данъка върху дивидентите като „удар за средната класа и бизнеса“.

Това е най-левият бюджет за последните 25 години, най-рисковият“, посочи Димитров.

След като гласуваха план-сметката, депутатите избраха и да съкратят срока си за внасяне на предложения за промени между двете четения на 3 дни. Това стана с процедурно предложение на депутата от ГЕРБ-СДС Деница Николова.