„Главболгарстрой“ постави въпроса за регулаторната несигурност и поскъпването на енергийната инфраструктура
Как да планираме и реализираме така необходимите ни ключови проекти, когато решенията на Европейската комисия създават допълнителни финансови тежести?, попита председателят на УС на строителния холдинг
По време на конференцията P-TEC:
© ECONOMIC.BG / Иван Миладинов
(От ляво надясно) Кавех Фарзад, зам.-министър, Министерство на енергетиката на САЩ; Карел Хавличек, вицепремиер и министър на промишлеността и търговията на Чехия; Калин Пешов, председател на УС на „Главболгарстрой“; Майк Сабел, главен изпълнителен директор и основател на Venture Global и Войчех Врохна, държавен секретар по стратегическа енергийна инфраструктура на Полша
Европейските регулации, административните пречки и протекционистките мерки застрашават навременното изграждане на стратегическата енергийна инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа и водят до сериозен риск от оскъпяване на проектите. За това предупреди председателят на УС на „Главболгарстрой“, Калин Пешов, по време на Седмата министерска среща на Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество (P-TEC) във Варшава. По думите му, ограниченията върху вноса на ключови строителни материали ще увеличат разходите с 50%, докато тежките административни процедури поставят под въпрос изпълнението на стратегически инфраструктурни проекти в срок и в рамките на предвидените бюджети.
Ускореното изграждане на газопреносни мрежи, междусистемни връзки и енергийни коридори е от ключово значение за сигурността на доставките и конкурентоспособността на европейската икономика, но изисква предвидима регулаторна среда и премахване на пречките пред строителния сектор. Именно това бе основното послание на „Главболгарстрой“ на международния форум, организиран съвместно от Министерството на енергетиката на САЩ и Министерството на енергетиката на Полша. Събитието събра представители на американската администрация, енергийни министри от Централна и Източна Европа и ръководители на водещи компании, сред които Venture Global, GE Vernova, Westinghouse, Fluor Corporation и Bechtel и др.
Събитието бе официално открито от министъра на енергетиката на САЩ, Крис Райт, който подчерта значението на дългосрочните енергийни партньорства между САЩ и страните от Централна и Югоизточна Европа. Той акцентира върху нуждата от осигуряване на надеждна енергия за Стария континент, чрез продължаване изграждането на газопреносна инфраструктура с цел свързаност и допълнителен капацитет за пренос, както и развитието на ядрената енергетика.
В експертен панел с фокус върху американския втечнен природен газ и стратегическото партньорство между САЩ и Европа се включиха Кавех Фарзад, зам. министър в Министерство на енергетиката на САЩ; Карел Хавличек, вицепремиер и министър на промишлеността и търговията на Чехия; Калин Пешов, председател на УС на „Главболгарстрой“; Майк Сабел, главен изпълнителен директор и основател на Venture Global и Войчех Врохна, държавен секретар по стратегическата енергийна инфраструктура на Полша.

Разговорът разгледа възможностите за дългосрочно трансгранично партньорства между САЩ и Европа, свързани с инвестиции в сферата на енергетиката
Дискусията постави акцент върху преминаването от кризисни механизми за осигуряване на доставки, към изграждане на дългосрочно партньорство и отбеляза нуждата от ключови инвестиции за краткосрочно изпълнение на инфраструктурни проекти, касаещи сигурността на страните от Централна и Югоизточна Европа.
В рамките на дискусиите на форума, председателят на УС на ,,Главболгарстрой“ Калин Пешов говори открито за проблемите, пред които строителният сектор е изправен при реализацията на стратегически за региона енергийни и транспортни коридори. Строителният холдинг от десетилетия работи активно по ключови газопреносни маршрути, междусистемни връзки и транспортни коридори, като осъзнавайки спешната нужда от изграждането им, често е завършвал строителните дейности предсрочно.
За пример в тази посока Пешов даде работата на „Главболгарстрой“ по наскоро завършения на територията на България „Вертикален газов коридор“, при който посредством EPC модел компанията осъществи цялостния процес по проектиране, доставка на материали и строителство. „Огромни усилия бяха положени от нас за съкращаване на сроковете, осигуряване на необходимите доставки и оптимизиране изпълнението на строителни дейности в изключително сложни терени. Реализирането на следващи подобни проекти, обаче, ще бъде още по-затруднено“ отбеляза той. По думите му европейските регулации и административни тежести, буквално блокират изпълнението на текущи енергийни и транспортни проекти за свързаност и застрашават тяхното завършване в срок и в рамките на определените бюджети.
„Европейската протекционистка политика и налагането на огромни мита за внос на основни за строителството материали от трети страни, ще доведе до 50% увеличаване на разходите ни. Ние на практика сме изправени пред затруднения за да изпълняваме дейността си, пазейки производства в Европа, които към момента не съществуват“. В тази връзка той директно критикува влезлия наскоро в сила Регламент на ЕС за стоманата, съгласно който квотите за внос от трети страни са намалени 100-кратно.
Ако можем да изграждаме необходимата инфраструктура във възможно най-кратки срокове, ще дадем възможност за по-бърза и при по-добри ценови условия доставка на втечнен природен газ, осигурявайки достъпна енергия както за потребителите, така и за бизнеса и индустрията. Цената на природния газ днес в Европа е близо 10 пъти по-висока от тази в САЩ“, посочи Пешов.
В рамките на дискусията изпълнителният директор на Venture Global, Майк Сабел, подчерта стратегическото значение на дългосрочните договори за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) за енергийната сигурност и конкурентоспособността на страните от ЕС. Според него, именно договорите със срок от 10 до 20 години са ключови за привличането на инвестиции в строителството на газопреносни мрежи и терминали за регазификация.
От своя страна зам.-министърът по енергетиката на САЩ, Кавех Фарзад, открои инфраструктурните и регулаторните ограничения пред транспортирането на втечнен природен газ до крайните потребители, като основно предизвикателство пред разширяването на доставките за Европа. Фарзад подчерта, че фокус остава развитието на газовите коридори и междусистемните връзки в Централна и Югоизточна Европа, включително по-нататъшните участъци от Вертикалния газов коридор. От началото на годината американският газ съставлява 59% от общия внос на втечнен природен газ в Европа, като се очаква до началото на 2030 г. изнесеното количество да се увеличи повече от два пъти.