Дж. Мейнард Кейнс: Икономистът, който промени начина, по който светът мисли за парите

Джон Мейнард Кейнс е един от най-великите интелектуални новатори на първата половина на XX век и безспорно най-влиятелният политически икономист на своето време. Роден в Кеймбридж на 5 юни 1883 г., той израства в академично семейство – баща му Джон Невил Кейнс е икономист и преподавател в Университета Кеймбридж, а майка му е сред първите жени, завършили същия университет, и по-късно става първата жена кмет на града.

Идеите на Кейнс преобръщат фундаментите на икономическата мисъл и остават актуални и днес – в свят, в който правителствата все още се питат докъде трябва да стигне ролята на държавата в икономиката.

От Кеймбридж до Версай

Кейнс получава стипендии за колежа Итън и Университета Кеймбридж, където завършва бакалавърска степен по математика през 1904 г. – забележително, почти без формално образование по икономика. В Кеймбридж се сприятелява с членове на кръга „Блумсбъри" – група от интелектуалци и творци, чието влияние оформя и широкия му светоглед.

След дипломирането си работи в Индийската служба, след което се завръща в Кеймбридж, където преподава икономика и работи върху теорията на вероятностите. С избухването на Първата световна война постъпва в британското Министерство на финансите и през 1919 г. е изпратен като финансов представител на мирната конференция във Версай.

Именно тогава се ражда световната му известност: след подписването на мирния договор публикува „Икономическите последици от мира", в която критикува прекомерните репарации, наложени на Германия, и предупреждава, че те ще породят желание за реванш. Книгата се превръща в бестселър. През 1942 г. е назначен за член на Камарата на лордовете, а през 1926 г. се жени за руската балерина Лидия Лопокова.

Какво представлява кейнсианската икономика?

Кейнс е основател на кейнсианската икономика и е смятан за баща на съвременната макроикономика. Централната му идея е, че правителствата трябва активно да се стремят да влияят върху развитието на икономиката – особено чрез увеличаване на публичните разходи с цел стимулиране на търсенето по време на рецесия.

Тези идеи той разгръща в своя фундаментален труд „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, публикуван през 1936 г. и считан за една от най-влиятелните книги по икономика в историята. С него Кейнс се противопоставя на господстващото тогава разбиране, че предлагането създава търсенето, и отстоява точно обратното: търсенето е движещата сила на икономиката.

Застъпничество за държавна намеса в икономиката

Първоначално Кейнс споделя убежденията на баща си – привърженик на икономиката на laissez-faire (т.е. да оставиш нещата да се случват сами) и на свободния пазар. Самият той е активен инвеститор на фондовата борса. Но борсовият срив от 1929 г. и последвалата Голяма депресия го променят коренно.

Кейнс стига до извода, че неограниченият свободнопазарен капитализъм има съществени недостатъци и се нуждае от реформиране – не само за да функционира по-добре, но и за да превъзхожда конкурентни системи като комунизма. В резултат на това започва да се застъпва за държавна намеса с цел ограничаване на безработицата и преодоляване на икономическите рецесии – дори ако това означава бюджетен дефицит.

Как работи кейнсианската икономика?

Теориите на Кейнс се основават на идеята, че правителствата трябва да играят активна роля в икономиката, вместо да оставят свободния пазар да действа без намеса. По-конкретно, той подкрепя държавните разходи като средство за смекчаване на спадовете в бизнес цикъла.

Основният принцип е, че съвкупното търсене – общите разходи на частния сектор и държавата – определя икономическите резултати: от производството до равнището на заетостта. Следователно най-добрият начин за извеждане на икономиката от рецесия е вливането на капитал от страна на държавата. Дори ако това налага поемане на дълг, Кейнс смята, че стимулирането на потребителското търсене ще увеличи производството и ще осигури заетост.

Примери за кейнсианска икономика в действие

Идеите на Кейнс намират пряко приложение още при Голямата депресия. Американският президент Франклин Рузвелт въвежда програмата „Нов курс“ – серия от федерални инициативи, включващи агенции за осигуряване на работа, жилищни програми, изграждане на инфраструктура и дефицитни разходи за стимулиране на търсенето.

Десетилетия по-късно, в отговор на Голямата рецесия от 2007 – 2009 г., президентът Барак Обама подписва Закона за възстановяване и реинвестиране на Америка – пакет за стимулиране на икономиката за 831 млрд. долара, насочен към запазване и създаване на работни места чрез данъчни облекчения, помощи за безработица и инвестиции в здравеопазване, инфраструктура и образование.

Наследство и въпросът за социализма

От 30-те години насам популярността на кейнсианската икономика нараства и намалява на различни етапи. Най-известният му критик е Милтън Фридман, смятан за най-влиятелния икономист на втората половина на XX в. Фридман защитава монетаризма и атакува кейнсианската идея с думите, че представлява опит „да изхарчиш пътя си извън рецесията", предупреждавайки, че дефицитните разходи водят до инфлация без реален растеж.

Въпросът дали Кейнс е бил социалист остава без отговор. От една страна, той подкрепя активна роля на държавата и се интересува от социалистическите режими. От друга – никога не настоява държавата да поеме контрола над индустриите, а само да стимулира, без непременно да управлява. Показателно е, че малко преди смъртта си през 1946 г. той споделя на свой приятел, че все повече разчита на „невидимата ръка" на Адам Смит – принципа, който сам е опитвал да изхвърли от икономическата мисъл преди двадесет години.

Наследството на Кейнс е трайно и двусмислено едновременно: той ни остави убеждението, че правителствата имат роля в икономическото благосъстояние на гражданите и бизнеса. Въпросите колко голяма трябва да бъде тази роля и как най-ефективно да бъде изпълнявана – остават без окончателен отговор и до днес.

Текстът е по материали на BBC, Investopedia и Carleton.