Химерата е вече тук: Учителят в епохата на AI и образованието на бъдещето

Вълната на дигитализацията и масовото навлизане на генеративния изкуствен интелект (AI) изправят образователната система пред безпрецедентна трансформация. Училището вече не е място за пасивно консумиране на информация, а за споделено създаване. Въпросът вече не е „дали“ AI ще присъства в класната стая, а как да преосмислим ролята на преподавателя в новия технологичен свят.

Около тази теза се обединиха представители на академичните среди, бизнеса, държавните институции и самите ученици по време на традиционната годишна дискусия, организирана от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ).

Химерата вече е тук

Само допреди няколко години разговорите за изкуствен интелект в училище звучаха като далечна научна фантастика или пожелателна концепция. Днес обаче реалността е коренно различна.

До миналата година говорехме основно за генеративни инструменти и дали учениците използват AI, за да си пишат домашните“, каза Велина Топалова, мениджър продажби в Oracle. „Технологиите се развиват толкова бързо, че вече изобщо това не е основният фокус на дискусията.“

Акцентът се е преместил и въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще промени образованието, а как и дали сме готови.

Опитите на държавата да догони технологичното темпо обаче засега се изчерпват с инициативи като отдавна обсъжданата „Дигитална раница“, стана ясно от думите на просветния зам.-министър Таня Панчева. „В нея тепърва трябва да бъдат разработени инструментите и начинът, по който ще бъде използван изкуственият интелект във всяка една урочна единица“, заяви тя, подчертавайки острата нужда от партньорство с IT сектора.

Надбягване или творчество: Как да спре „надлъгването“

Висшето образование вече усеща тежестта на промяната. Студентите масово използват AI за генериране на писмени работи и презентации, което принуждава преподавателите да променят фундаментално методите си на изпитване.

Доцент Радослав Милчев от Техническия университет в София и ръководител на Лабораторията за изкуствен интелект в София Тех Парк, разказа за опита на университета, който вече е въвел рамка за използването на технологията. Според него опитите за тотални забрани са обречени на провал.

„Няма как да ограничим ползването на изкуствения интелект... Вместо да се надлъгваме – тоест хората генерират нещо с изкуствен интелект, после го прекарват през хуманизатори, за да могат да го оптимизират малко и да стане по-човешки, и ние постоянно търсим едно надбягване – въпросът е да се поставят по-творчески задачи, по-креативни задачи и след това да се изисква от хората не просто да хвърлят един електронен документ, а да могат да обяснят същността на това, което е било в тази задача“, категоричен бе доц. Милчев.

Той илюстрира предимството на технологията с практически пример: AI може да прочете учебник от 300 страници и да извади най-важните изводи за секунди, защото „на него не му се налага да спи, не му се налага да има социални контакти и не се налага в момента да ходи на занятия“. Голямото предизвикателство обаче остава как младите хора да запазят способността си за критично мислене.

Новата роля на учителя

Когато погледът се насочи към средното образование, проблемите придобиват по-прагматичен характер. Училищата често се сблъскват с липса на техническа обезпеченост и затворени училищни STEM центрове, които стоят неизползвани поради липса на подготвени кадри.

Биляна Илиева, заместник-директор на Средното училище за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе, сподели разочарованието си от чисто консуматорското отношение на учениците към технологиите.

Ние сме доста добре дигитализирани, но това не означава, че учениците много бързо се справят с новите технологии. Те много бързо цъкат на устройствата си, но когато трябва да изработят нещо, което е по същество, което е креативно, трудно се справят“, обясни тя.

Според нея основната задача на съвременния учител е „да се опита да вкара този изкуствен интелект, който те много искат да използват безразборно, в някакви граници, за да могат критично да оценяват това, което намират като информация“.

Бизнесът също вижда тази празнина. Павлин Иванов, продуктов директор на образователната платформа Intreea, подчерта, че инвестициите в хардуер остават безсмислени без адекватна квалификация на преподавателите.

Учителите трябва да бъдат подпомогнати и обучени, за да бъдат ефективни в използването на тези технологии, да се чувстват уверени, защото това е бъдещето и когато те не могат да отговорят на нуждите на децата в това отношение, те съответно намират други начини да използват технологиите.“