„Числата са абсурдни“: Данъчната амнистия няма да проработи

Всички смятат, че е оптимистично. Това каза пред Economic.bg председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев във връзка с двата типа данъчни амнистии, предвидени като част от приходните мерки в Бюджет 2025 г.

Изказването обаче може да бъде съотнесено и към цялата предложена план-сметка на държавата за догодина, след като редица икономисти подложиха на съмнение доколко очакваният ръст на постъпленията в размер на 20 млрд. лв. е реалистичен и още повече – осъществим.

Какво предлага Министерство на финансите

В понеделник вечер финансовото министерство най-после публикува своя проектобюджет за следващата година. В него се залага невиждан до момента ръст на приходите с 20 млрд. лв.

Дори при най-високата от 25 години насам инфлация през 2022 г. приходите нараснаха само с 10 млрд. лв. А при най-високия икономически растеж в последните години – 7.7% през 2021 г. – приходите скочиха с около 8.5 млрд. лв.

В същото време очакванията са ръстът на българската икономика през 2025 г. да е 2.8 на сто.

За да се осъществят тези прогнози, от МФ предлагат въвеждането на редица приходни мерки, в т.ч. нов данък върху добива на подземни богатства, по-висок акциз върху тютюневите изделия и алкохола, два типа данъчна амнистия, връщане на 20% ДДС за ресторантьори и хляб, както и неуточнени мерки за свиване дела на сивата икономика у нас.

От новия данък се очакват постъпления в размер на 900 млн. лв., от амнистията – около 5 млрд. лв., а от свиването на сивата икономика макар и неуточнено как – около 850 млн. лв. Връщането на единната ДДС ставка пък се очаква да осигури над 400 млн. лв.

Оптимистична надценка

Веднага след публикуването на проектобюджета той бе подложен на яростни критики и всички страни – социалните партньори, от икономисти, от съсловни организации, а най-забележителна беше критиката на БНБ – нещо, което не се е случвало никога досега.

Според Велев от АИКБ държавата е трябвало да търси начин да ограничи разходите, а не да увеличава приходите чрез по-високи данъци за хората и предприятията.

Ние няма да подкрепим този проектобюджет. Продължава политиката от минали години да излизваме пари в нереформирани системи, с което да се купуват избиратели от политиците“, каза Велев.

„Това води дотам, че след няколко години дългът от 40 млрд. лв. ще стане 80 млрд. лв., а лихвите ще се качат на 3 млрд. лв., това не е никак безобидно“, добави председателят на асоциацията.

Той разкритикува и предвиденото повторно увеличение на заплатите в Министерство на вътрешните работи и на отбраната, което се очаква да „натежи“ с около 2 млрд. лв. на хазната.

В момента вече имаме най-голям дял на разходи за заплати за сектор „Сигурност“, номер едно сме в Европейския съюз“, допълни Велев.

Колкото до данъчната амнистия, той определи очакваните приходи от нея като „оптимистични“ и постави под съмнение доколко изобщо е правилно тя да се въвежда. „Ако на пет години има амнистия, то всеки ще знае, че ще използва безлихвен кредит и след 5 години ще го плати без лихви“, добави Велев.

Подобно мнение изрази и Лидия Шулева, бивш министър на труда и социалната политика.

Това са сериозно надценени очаквания за приходи. Ако има толкова укрити данъци, въпросът е какво правила данъчната администрация през тези години? Едва ли ще има голям ентусиазъм да бъдат платени данъците макар и без лихви“, смята Шулева.

Според разчетите на МФ става въпрос за укрити доходи в порядъка на 50 млрд. лв., от които се очакват около 5 млрд. лв. постъпления в хазната от тях. И изглежда оптимизмът във ведомството расте с всяка изминала седмица, тъй като първоначално съобщената информация от МФ бе за очаквани приходи от 4 млрд. лв. от тази мярка.

В първия момент, когато видях бюджета, това ми изглеждаше абсурдно и помислих, че някой се шегува. Числата са абсурдни“, каза финансистът Любомир Дацов.

„Няма жив икономист, който да смята за нормално, че можеш да увеличиш разходите в бюджета и това да стане устойчиво, без да вдигаш данъци“, добави експертът пред Нова телевизия.

„За мен този текст е скандален. Ако трябва да го сравня с домакинския бюджет, това означава, че имам някакви предвидени ясни разходи за следващата година, но проблемът е при приходите. Все едно да напиша, че ще си купя кола или апартамент и да очаквам някой да ми даде половината пари за това. И то не на заем – да очаквам да ми ги даде приятел или съседът“, каза Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Косвени данъци се събират по-лесно, ама друг път

По време на Powers Summit Асен Василев, бивш финансов министър, каза, че от гледна точка на Министерството на финансите по-лесно се събират косвени данъци – тоест ДДС, корпоративни данъци пр. – отколкото преки, или това са осигуровки и данъци върху доходите.

В крайния вариант на Бюджет 2025 обаче ведомството се отказа от две мерки, които иначе биха засегнали бизнеса за сметка на такива, които засягат доходите на българите.

Едната от тях бе облагането на свръхпечалбите на банките – нещо, което редица европейски страни вече направиха през 2023 г., в т.ч. Испания, Италия, Литва, Словакия, Унгария, Швеция, а от тази година и Латвия. В Естония понастоящем също се предлага такава възможност.

В момента кредитирането е един от основните инструменти за подпомагане на инвестициите въобще в страната“, смята Шулева.

Тя обясни, че българските банки държат лихви, доста по-ниски дори от европейските, и ако се въведе този налог, то цената на кредитите ще се покачи, а това „би засегнало бизнеса“.

При липсата на инвестиции може би единственото решение е да остане кредитирането, което да подпомага развитието на бизнеса“, добави Шулева.

Втората идея била да се облага хазартът с по-висок данък. По-конкретно предложението е било разликата между приходите и раздадените награди на печелившите да се облага не с 20%, а с 30%.

Това отпадна и се замества с по-високи очаквания от амнистия", каза Велев.

Според Шулева идеята е била добра и е можело да ограничи вредното влияние върху младите хора.

Над 700 000 младежи у нас нито работят, нито учат и наблюденията показват, че една голяма част от тях се занимават с хазарт. Повишаването на данъка в хазарта е превантивна мярка, която може да ограничи това влечение на младите хора", коментира Шулева.

„В сравнение с предишните обсъждания, прави впечатление, че са отпаднали облагането на свръхпечалбите на кредитните институции, увеличението на ставката за хазартните игри и облагането на вредните храни. Не е ясно с какви мотиви са отпаднали“, казват и от КТ „Подкрепа“ в своя позиция, откъдето допълват, че липсват заложени „адекватни икономически политики“.

Това доведе до връщането на предложението за по-високи осигурителни вноски. Според текстовете, публикувани от МФ, вноските за пенсии на работещите ще започнат да растат, но не от 2025 г., както бе първоначално съобщено, а от 2026 г. Тогава те ще се покачат с 3 процентни пункта, а през 2027 г. - с още 2 пр. п., с което общото увеличение в следващите 3 години се очакваше да бъде 5 пр. п.

Дефицитите в държавното обществено осигуряване са много големи, всичко се свежда до това какъв е общият разход за труд, който компаниите трябва да плащат", смята бившият социален министър.

Тя обясни, че колкото повече нарастват разходите за труд, толкова повече ще страда конкурентоспособността на българската икономика, „която и без това все още не може да стигне необходимите нива, за да се конкурира адекватно с други страни в ЕС“.

Дали трябва да се повишава осигурителната тежест, според мен е дискусия, която и в бъдеще ще продължи", обобщи Шулева.