И МФ понижи прогнозата си за българската икономика през 2024 г.

Министерство на финансите (МФ) занижи прогнозите си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за текущата година. Ведомството, управлявано от служебния министър Людмила Петкова, публикува есенната си макроикономическа прогноза, с която реално се присъединява към редица други институции, които вече понижиха оценките си за икономическото представяне на страната.

Миналата седмица Българска народна банка (БНБ) публикува своите прогнози, представяйки по-песимистични очаквания за 2024 г. Освен централната банка, няколко други търговски банки – като ОББ и УниКредит – направиха същото. Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също влизат в тази група.

Според сегашните оценки на Министерството на финансите, БВП на България ще нарасне с 2.2% през текущата и с 2.8% през следващата година. За сравнение – в пролетния си бюлетин ведомството очакваше 3.2% ръст през тази година, а през следващата – 2.7 на сто.

Според доклада износът ще нарасне през последното тримесечие на годината, но поради по-бавното възстановяване средно за 2024 г. се очаква спад в показателя.

Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще е отрицателен. За цялата година се прогнозира растеж на БВП от 2.2%, като през последното тримесечие се очаква нарастване освен на износа, но и на публичните капиталови разходи“, коментират от МФ.

Що се отнася до следващата година, икономиката ще бъде движена от по-високите публични разходи, докато по-слабият ръст на доходите на домакинствата ще свива потреблението. Според МФ компенсацията на един нает ще нарасне с 14.3% през 2024 г., докато растежът ще се забави до 9.1 на сто. Очаквано, основен принос за това ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на годината.

Растежът на износа постепенно ще се ускори (през 2025 г.), в резултат на по-силното външно търсене от ЕС, но приносът на нетния износ ще остане отрицателен“, добавят от МФ.

През 2026 г. българската икономика ще отбележи значително подобрение с ръст от 3 на сто, подсилен от увеличението в износа в размер на 3.5%. "Повишението на търсенето ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и развитие", обясняват от финансовото министерство.

Ще се забави ли инфлацията?

Според МФ процесът на намаление на годишния темп на инфлация в страната, наблюдаван от последното тримесечие на 2022 г., се е запазил и през 2024 г., като се очаква средногодишната инфлация да достигне 2.6%. През 2025 г. тя ще се забави до 2.4%.

Нарастването на цените на услугите ще има водещ принос за формиране на инфлацията (бел. ред. - през 2025 г. ), повлияни от нарастването на разходите за труд в икономиката", коментират от МФ.

Подобно на БНБ, институцията също ревизира в посока надолу очакванията си за ръста на цените. За 2024 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 1.9%, при очаквана 2.3% според пролетната прогноза.

Услугите запазват водещия си принос за формиране на инфлацията, като поскъпването им е малко по-силно. Основната разлика е при цените на енергийните стоки. В предходната прогноза от пролетта се предвиждаше слабо поскъпване, докато сега се очаква да имат отрицателно изменение, а водещ фактор за това е низходящата динамика на фючърсите на суровия петрол и свързаното с това поевтиняване на автомобилните горива. Средногодишната инфлация за 2024 г. се очаква да достигне 2.6%", добавят от МФ.

Риск винаги има

Рискове обаче за реализирането на този благоприятен сценарий има.

Рисковете пред реализирането на прогнозата в международен план са свързани с изостряне на геополитическите спорове и засилване на протекционистките политики, които ще имат отрицателни ефекти върху международната търговия", казват от МФ.

От там признават, че инфлацията в страната може да се окаже по-висока от базовия сценарий с между 0.5 и 1 процентни пункта, съответно през 2025 г. и 2026 г., а растежът да е по-нисък с 0.4 процентни пункта в следващите две години. Причина за това ще са по-високите международни цени на суровините, както и свита икономическа активност на основните търговски партньори на страната.