БНБ занижи прогнозите си за българската икономика през 2025 г.
Частното потребление ще продължи да е основен двигател на ръста на БВП, но неговият ефект няма да може да отложи по-слабия износ
Българската икономика ще отбележи по-нисък растеж от очакваното през 2025 г., а фактор за това ще е намалелият износ. Това предвиждат ревизираните прогнози на Българска народна банка (БНБ), публикувани в тримесечния ѝ доклад „Макроикономическа прогноза“.
БВП на България ще нарасне реално с 2.7%, докато оценките от юни предвиждаха ръст от 3.2 на сто.
Ревизията в посока по-нисък растеж на БВП през 2025 г. е с 0.5 процентни пункта и се дължи на прогнозираното по-слабо нарастване на износа на стоки и услуги и на правителственото потребление“, обясняват от централната банка.
От там поясняват, че правителственото потребление ще нарасне само с процент спрямо предишните прогнози за 2.5% ръст през 2025 г. Причина за по-ниския растеж са планираните разходи за увеличението на заплатите на държавните служители.
Колкото до износа, ревизията е повлияна от постъпилата информация „за предстоящи ремонтни дейности през 2025 г. в голяма производствена компания в сферата на металургията, което се очаква временно да ограничава износа на метали от страната“. Става въпрос за германската медодобивна компания „Аурубис“, която планира ремонт на завода си в гр. Пирдоп догодина.
Новите прогнози на БНБ са в съответствие със занижените оценки на други финансови институции, като Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според МВФ българската икономика ще се разшири с 2.5% през 2025 г., а ЕБВР очаква 2.9% повишение.
Как ще завърши текущата година
Не такава е картината за 2024 г. Прогнозите за икономическия ръст са ревизирани леко нагоре – от 2.1 до 2.2%.
Основен положителен принос за този растеж ще имат частното потребление и изменението на запасите, докато приносът на публичните инвестиции и на нетния износ се очаква да е отрицателен“, пишат от БНБ.
Всъщност в периода 2024 – 2026 г. именно потреблението на домакинствата ще продължи да е ключов двигател на ръста на БВП. Очаква се тази година то да нарасне с 4.8%, догодина с 4.2%, а през 2026 г. – с 4 на сто.
Други фактори, благоприятстващи растежа на потребителските разходи, ще бъдат увеличеният размер на социалните трансфери към домакинствата, растежът на заплатите в публичния сектор и високата кредитна активност“, поясняват от ведомството.
Инфлацията отново ще се ускори
Инфлацията у нас ще се забави значително през 2024 г., но в следващите две години отново леко ще се ускори.
Годишната инфлация се очаква да е 1.9% в края на декември 2024 г. при очаквани 2.2% през юни. За сравнение - през 2023 г. тя бе в размер на 5 на сто.
През 2025 г. показателят ще се ускори до 2.5% (при 2.8% прогноза през юни), а през 2026 г. – до 2.4% (2.6% прогноза през юни).
Прогнозираното забавяне отразява главно понижението на цената на петрола на международните пазари и поевтиняването на внасяните в страната промишлени стоки“, поясняват от БНБ.
Ще има обаче фактори, които ще оказват възходящ натиск – това ще са нарастващите разходи за труд и частното потребление.
Динамиката на инфлацията обаче до голяма степен ще продължи да зависи от международните цени на енергийните и селскостопанските суровини, както и от предприетите фискални мерки. В своя анализ от БНБ са взели предвид предложените мерки за по-висок акциз за тютюневите изделия и връщането на 20% ДДС за ресторанти, хляб и брашно, считано от 1 януари 2025 г.
Какви са рисковете
От централната банка уточняват, че рисковете за растежа на БВП са балансирани за тази година, но за следващите две може да се очаква влошаване поради продължаващите глобални геополитически конфликти.
Продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС", казват от БНБ.
Що се отнася до инфлацията, то рисковете пред прогнозите за нея са балансирани за целия период до 2026 г. Там основен фактор ще е динамиката на цените на суровините на международните пазари, както и промените в административно определяните цени и в ДДС за хляба, брашното и общественото хранене.