Инвестиции за 1 млрд. лв. превръщат Пристанище Варна в регионален хъб

За да се превърне Пристанище Варна в регионален хъб по протежението на Транскаспийския коридор, са нужни инвестиции от 1 млрд. лв. (над 500 млн. евро). А държавата има ангажимент да привлече „опитен международен логистичен оператор“, който да насочи нови, транзитни товаропотоци към морската столица. Това става ясно от изказване на транспортния министър Гроздан Караджов по време на среща със синдикално представените организации на пристанището.

Припомняме, че Караджов вече обяви, че до края на тази година трябва да се намери концесионер за Пристанище Варна. На концесия ще бъде даден и фериботният комплекс.

Инвестиционният план

Числото над 500 милиона евро е изведена от изчисления на Министерството на транспорта. Подготвя се и пълен анализ в партньорство с Международната финансова корпорация (IFC) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тези средства са жизненоважни за превръщането на Варна в стратегически играч по Транскаспийския коридор (Средния коридор), който свързва Азия и Европа, заобикаляйки Русия.

Конкретните инвестиции са свързани с ново корабно място №18 за контейнери и Ro-Ro товари, възможност за обслужване на кораби с газене до 13.5 метра, което ще позволи приемането на по-големи плавателни съдове. От думите на Караджов се разбира, че е заложена и цялостна модернизация на терминалите Варна-изток, Варна-запад и Фериботния комплекс с нова техника и автоматизация.

Според министър Караджов, десетилетията на подценяване и липса на инвестиции са лишили Варна от възможността да стане важен Черноморски хъб, но сега е моментът за промяна.

Колкото и каквито видове товари икономиката има нужда да внесе или да изнесе по море, точно толкова са и обемите на пристанищата в съответната държава. Транзитираните към съседни държави товари обикновено са нищожни по обем“, посочва министърът, цитиран от пресцентъра на ведомството.

Концесия, а не приватизация

Министър Караджов подчерта, че целта на правителството не е приватизация, а развитие чрез концесия или публично-частно партньорство (ПЧП). Той определи процеса като „повече инвестиции в държавна собственост“, а не като нейно отстъпване.

Държавата търси опитен международен логистичен оператор, който да насочи нови транзитни товаропотоци към Варна и да я включи активно в международните вериги за доставки, особено по Средния коридор, чийто товарооборот расте с над 60% годишно и се очаква да се утрои до 2030 г.

Караджов даде пример с Пристанище Бургас, където след концесията средните заплати са нараснали с над 230% за десет години. Той посочи, че заплащането в Бургас вече изпреварва Варна, което е доказателство, че инвестициите и увеличените товарообороти директно влияят на доходите на служителите.

Предизвикателствата

Въпреки амбициозните планове, Черно море остава зона на военен конфликт, което сериозно затруднява плаването и води до високи застрахователни премии (0.5 – 1.5% от стойността на кораба за военен риск, с пикове до почти 3%). Това оскъпява пътуванията с десетки и стотици хиляди долари.

Министърът заяви, че води открит диалог със синдикатите – КНСБ, НС „Защита“ и КТ „Подкрепа“ – за да гарантира, че бъдещето на пристанището ще бъде изградено съвместно с работещите. Той увери, че Колективният трудов договор ще бъде запазен, а заплатите устойчиво повишени, като част от „социално отговорното“ развитие на порта.

Финалният модел за развитие (концесия, ПЧП или друга форма) ще бъде избран след приключване на пълния анализ, като целта е той да гарантира повишен товарооборот, модернизация, по-добро управление на държавната собственост и защита на обществения интерес.