Може ли България да се откаже от руския газ по „Турски поток“?

Газовата карта на Европа е напът да се промени необратимо, когато в края на 2027 г. руският газ изчезне напълно от европейския пазар. За България това означава край на най-големия транзитен маршрут през територията ѝ – „Турски поток“ (наричан от Бойко Борисов „Балкански поток“). Днес по него преминават внушителните 20 млрд. куб. м годишно, но след три години тези количества трябва да бъдат заменени с алтернативни доставки.

Ще остане ли обаче празна построената рекордно бързо за българските реалности тръба или София ще превърне загубата на руския газ в нова геополитическа печалба?

„Турски поток“ пренася руски газ през Черно море до Турция, а оттам, по разширението в България, към Европа. Решението за строежа на българска територия беше взето в края на 2018 – началото на 2019 г. от правителството на Бойко Борисов, след като проектът „Южен поток“ беше спрян от Европейската комисия. Реалното изграждане започна през 2019 г., а властта представи проекта, който обслужва изцяло Русия, като „разширение на националната газопреносна мрежа“, за да избегне директна връзка с „Газпром“. За кратко време газопроводът беше завършен и пуснат в експлоатация на 1 януари 2021 г., когато по него тръгнаха първите количества руски газ.

Кога ще спре да тече руски газ през България?

В момента България пренася рекордни за страната количества природен газ по „Турски поток“ – около 20 млрд. куб. м годишно. Това е над капацитета на тръбопровода от турска страна (15.75 млрд. куб. м), като разликата се осигурява чрез гъвкавата газопреносна инфраструктура и лупинга „Странджа“ като входна точка, обясни за Economic.bg  Мартин Владимиров, директор на Програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Основните дестинации на този транзит са Унгария, Словакия и частично Украйна, като той се продава от европейски търговци, които го купуват на границата в Европа и след това го препродават.

Гърция също купува големи количества руски газ по дългосрочни договори – част от него след това се препродава на България. Това се случва на входната точка на България под формата на суапови сделки с втечнен природен газ“, обяснява експертът, допълвайки, че не може да се изчисли точно какъв е делът на руския газ на българския пазар, но вероятно е около 40%.

По думите му, макар България да твърди, че не внася никакъв руски газ, това не е вярно, тъй като това се случва – около 300 милиона кубически метра годишно минимум и индиректно по всякакви начини влизат у нас – през Гърция, като азерски газ, или като турски.

Владимиров даде пример с „Лукойл“, която също продължава да внася руски газ през „Турски поток“ чрез конкретен търговец, който има договор за доставка на природен газ през тръбата.

Спирането на руския газ в ЕС ще започне с краткосрочните договори от средата на 2026 г., което е и основен момент в пътната карта на Европейския съюз за премахване на зависимостта от руски енергийни ресурси. През 2027 г. постепенно ще биват спирани и дългосрочните споразумения, които са обвързващи за доставки към Централна Европа. Изключение ще има за Сърбия, която не е член на Съюза и има право да продължава да получава транзитно руски газ по съществуващите договори дори след този срок.

По данни на ЦИД за България, около 70% от доставките през „Турски поток“ са по дългосрочни договори, а между 15 и 20% по краткосрочни споразумения.

Освен ако не се използват някакви вратички при установяването на произхода на природния газ, който преминава през „Турски поток“, в края на 2027 г. трябва да има пълно спиране на руския транзит. А това ще бъде доста болезнено за Централна Европа, но не съществуват рискове пред сигурността на доставките“, допълва Владимиров.

Какви са алтернативите?

Какво следва след спирането на руския газ по „българската“ тръба предстои да разберем, но според енергийния министър Жечо Станков българската държава чрез него и чрез Вертикалния газов коридор ще запази ролята си на транзитьор в региона. Станков вече е провеждал срещи в САЩ и в Европа и е подел инициатива, изпращайки писмо до изпълнителния директор на „Булгаргаз“, който „да се свърже с всички държавни и частни оператори в региона от България до Украйна и от България до Австрия за стартиране на общи търгове за доставки на природен газ, които да преминават през българската държава и да заместят руския газ“.

Според експерта от ЦИД за всички европейски държави, които зависят от вноса на руски газ, има налични алтернативни количества в големи размери, които могат да бъдат пренесени от Западна към Централна Европа или от Южна Европа, тоест по Вертикалния газов коридор към Централна Европа.

Самият Турски поток, ако остане празен, на практика той може да бъде използван като инфраструктура за износ, но и за транзит на алтернативни количества, включително втечнен природен газ“, казва още той.

Изчисленията показват, че към 2028 г. близо 30 млрд. кубически метра газ могат да бъдат транзитирани през територията на страната ни и по този начин напълно да заменим руските газови доставки, поне по тръбопроводи.

Едновременно с това цената на транзита ще бъде по-висока, отколкото по съществуващите договори с „Газпром експорт“, но това е добра новина за „Булгартрансгаз“, която вероятно ще печели повече от това да пренася алтернативни количества, тъй като договорите за доставка ще бъдат с други параметри, ще са по-краткосрочни и съответно няма да бъдат политически зависими, както бяха при решението за строителството на „Турски поток“ и съответно таксите за пренос ще са по-високи.

Да, това може да доведе до повишаване на цената на природния газ като цяло в региона, тъй като руският газ се доставя изкуствено евтино от „Газпром“ с цел запазване на пазарен дял, но разликата в цената, по наши изчисления, не е повече от 15%“, казва Владимиров.

България – газов хъб

След като спре потокът на руски газ в ЕС, Централна Европа ще трябва да купи отнякъде „отпадналите“ количества. Според Владимиров те ще трябва да се пренесат през България. На въпрос не е ли по-лесно централните държави да използват доставки от Север, той отговори, че „тук е нашата роля да предложим максимално гъвкави продукти, комбинирани продукти на атрактивни цени, които да включват всички трансгранични точки за пренос“.

По думите му, руският газ дава един сигурен доход, предвидим, но ако „Булгартрансгаз“ успее добре да планира предлагането на количествен капацитет, този проект може да е по-печеливш в бъдеще.

Според експерта, можем да спечелим и геоикономически, ако пренасяме втечнен природен газ, например от САЩ, защото заедно с този пренос ще има и много по-голям инвеститорски интерес към страната ни и ще бъдем прикрепени геоикономически по-близо до Съединените щати и до Европейския съюз.

В този момент това ще ни даде възможност да използваме това като разменна монета за друг тип услуги, които може да получим, включително в отбранителната индустрия“.

Вертикалният газов коридор и „Турски поток“ ще се конкурират, но общото количество, което ще излезе от пазара, след спирането на руския газ, е 20 милиарда кубически метра – тоест това са количества, които трябва да бъдат осигурени от другаде.

А газ има в изобилие и ще има бум на доставките на втечнен природен газ в следващите 2 години“, допълва специалистът.

Има доста страни, които тепърва се превръщат в износителки на втечнен природен газ и техните проекти съвпадат именно с извеждането на руския газ от Европа. Става въпрос за САЩ, които само тази година ще добавят 22 милиарда кубически метра нов капацитет върху съществуващия. Аржентина се превръща в нетен износител на втечнен природен газ, а Катар увеличава възможностите си за износ. Също Австралия, Индонезия, Нигерия и още няколко африкански държави.

Експертът очаква цената на пазара в Европа да се срине към 2027 г.

Едно време искахме да бъдем газов хъб, а сега може да бъдем газов хъб – сега може да бъдем реално балансьор между различни видове източници азерски газ по тръбопроводи, втечнен газ от Близкия изток, но и САЩ. Тези количества ще се конкурират и ние можем да постигнем най-ниската цена за българската икономика и съответно да осигуряваме най-конкурентни цени за Югоизточна Европа“.

Печеливш ли е „Балкански поток“?

„Балкански поток“ е изключително печеливш проект, изключително икономически проект“, каза пред журналисти Жечо Станков.

Към днешна дата проектът има приходи над 2 милиарда лева, като до края на следващата година със сигурност ще бъде изплатен, каза още той. Изплатен ще бъде не само газопроводът, а и компресорните станции и всички връзки със съществуващата мрежа.

Станков обясни, че средствата, които са ни предоставени от консорциума, който изграждаше самия газопровод, са предоставени до 2031 г.

Работа на изпълнителния директор и на мениджмънта на дружеството е да прецени дали този заемен ресурс, след като си изпълни проекта, ще бъде ползван за изграждане на нови проекти, ако той е на добра цена или ще бъде възстановен и ще бъде търсен допълнителен ресурс“.

По данни на ЦИД, още 300 милиона евро трябва да се изплатят.

Този проект ще излезе на печалба, когато се изплати“, каза Владимиров, допълвайки, че до момента само се погасява заемът.

Резултатите му даже са по-добри от очакваните, тъй като транзитираме много повече руски газ, отколкото преди войната.

Първоначалните очаквания бяха проектът да стане рентабилен към 2035 г., сега очакваме това да се случи в края на това десетилетие, даже по-рано.

Проектът няма да е още напълно изплатен, но тази тръба няма да е празна. Тя няма как да е празна, защото има много търсене на газ в региона, което трябва да бъде задоволено“, заключва Владимиров.