Интервю | Енергетиката е козът на България в битката за AI гигафабрика

Изкуственият интелект е гореща тема за размисъл, стратегическо поле за бизнес и ожесточена арена за геополитическа надпревара. AI технологиите се развиват с невиждано бързи темпове и това отвори въпроса за необходимостта от тъй наречените гигафабрики за изкуствен интелект. Гигантите ще налеят стотици милиарди в такива съоръжения през идните няколко години, а България може да се окаже, че има шанс да привлече такава инвестиция – ако държавата си изиграе добре картите. Засега поне дава сигнал, че е седналата на масата.

Защо привличането на AI гигафабрика е възможност за трансформация на цялата икономика? Какви са шансовете да привлече такъв инвеститор и как се справя засега в тази надпревара? Защо енергията е ключова важна? По тези и още въпроси разговаряме с Доброслав Димитров, технологичен предприемач, член на Консултативните съвети на БРАИТ и БАСКОМ.

Темата за енергетиката, ресурсите и ключовото им значение за трансформиращата се икономика ще е водеща в предстоящото събитие на Economic.bg – IN Sofia – на 31 октомври.

Г-н Димитров, преди дни излезе новината, че правителството води официални преговори с IBM за инвестиция в AI гигафабрика. Как всъщност се справя държавата в опитите си да привлече такъв инвеститор, особено на фона на изглеждащата по-готова Румъния?

Изглежда радостно оптимистично. От август месец има междуведомствена работна група в Министерския съвет, която работи целенасочено за подготвяне на предложение към инвеститори с терени, информация за тях, инфраструктурна осигуреност и всички изисквания, на които трябва да се отговори, за да се реализира такъв голям проект. Държавата е впрегнала сериозен ресурс и работи фокусирано.

Не бих казал, че Румъния е по-напред. Тя просто реагира преди нас на поканата от Европейския съюз. Според информацията, никой от първоначално заявилите интерес участници няма добър проект, тъй като времето е било малко. Тук трябва да се разделят нещата на две: едната е европейската линия за финансиране, а другата – привличането на т.нар. Hyperscalers (американски компании, реализиращи големи милиардни инвестиции), които единствени дефакто могат да направят такъв проект в реалния смисъл на думата.

Каква е ролята на държавата в привличането на такъв инвеститор?

Такъв проект не може да бъде реализиран от държавата. България трябва да осигури условия, инфраструктура, разрешителни режими, гаранция за сигурност, електричество – всичко, което държавата осигурява на един инвеститор, за да построи своята фабрика. Ролята на държавата е да помогне и да даде целия административен инструментариум за бързо осъществяване на проекта. 

С какво можем да изпъкнем в очите на един такъв хай-тек Hyperscaler?

Можем да им спестим време. Много места по света, по на запад от нас, са много симпатични – като Германия обяви, че OpenAI евентуално ще прави Stargate Europe там. Само че Германия няма нужното електричество и електропреносна мрежа. Германия всъщност ще ги има, но ще отнеме време да ги построи, докато ние имаме всички тези налични неща тук, сега и веднага. Когато става дума за съревнование в технологиите за изкуствен интелект, да спестиш на някого няколко години време се превръща в огромно конкурентно предимство. 

България има това предимство – имаме налична електропреносна мрежа и подстанции с много свободен капацитет. По две причини: едната е, че някога сме имали много енергоемка индустрия, която вече нямаме, и другата е, че сме транзитна държава и реално сме продължили да инвестираме в тези преносни мрежи.

Колко е свободният капацитет на електропреносната мрежа? 

По информация на Министерството на енергетиката елестропреносната мрежа на България може да понесе около 20 гигавата, а в пика ползваме 6. Имаме много свободен капацитет. Една Нидерландия, една Ирландия в момента имат мораториум над строителството на нови дейта центрове, защото последните 35 години там са се строили всички такива и буквално няма къде да ги сложат повече в електропреносната мрежа.

Ние пък имаме подстанциите на няколко места, където биха могли да се ситуират. Имаме ядрена енергетика, която е единствената зелена енергия, на която може да се разчита 24/7 в огромни количества. Всички тези неща ги имаме от днес за днес.

Енергията ли е големият въпрос в уравнението? 

Да, твърдо. Ако погледнете новината, че OpenAI сключиха договор да закупят изчислителна мощ за 6 гигавата – Компанията вече казва: „Ще купим 6 гигавата сървъри“ – не казва колко изчисления правят, а колко ток ползват.

Освен нас, Франция разполага с капацитет, а и изглежда като по-привлекателна дестинация. 

Франция вече работи по такъв проект с Обединените арабски емирства. Обяви го Макрон още преди обявяването на европейското финансиране за гигафабрики. Става дума за 50-милиарден проект с инвестиции от Обединените арабски емирства с Nvidia, Oracle, Mistral. И да, това е благодарение на наличието на ядрена енергия и много свободен капацитет. Франция е единствената държава в момента в Европа, която може да се каже, че е много напред в това отношение.

Румъния обаче също има ядрена енергетика...

Да, но тук ключът е следният – България е позиционирана по-добре, защото сме балансьор на Балканския полуостров. Можем да разчитаме на румънската ядрена електроцентрала, Турция на юг от нас също строи ядрени електроцентрали, можем да предоставим ток от всички тези места. В дългосрочен план в някакъв момент и от Украйна, тъй като тя винаги е била износител преди войната. Ние сме свързани към всички тези центрове на енергия и това отново ни дава предимство.

Споменахте бързите процедури и съдействие от държавата, но политическата несигурност в България е бомба със закъснител. Каква е опасността това да провали един такъв потенциален проект?

За да се случи подобно нещо, всички трябва да са на борда и да работят като един – изпълнителна власт, законодателна власт, местна власт, президентска институция. Ако има неразбория, това елиминира шанса ни изцяло.

Говорейки за Румъния и конкретно за европейското финансиране за AI гигафабрика, има ли резон да се допусне възможността за две такива съоръжения с такава географска близост? 

По принцип е възможно. Но реално тези четири... опитвам се да бъда положителен, но реално това е толкова малък и неамбициозен план на ЕС, че е тъжно. Какви четири гигафабрики за 20 милиарда евро? В момента OpenAI само в Тексас прави 100-милиардна инвестиция, която планира да увеличи до 500 млрд. долара. И това е една компания. Отделно имаме xAI на Илон Мъск, отделно имаме Google, отделно имаме Facebook. А Nvidia произвежда на месец чипове, измерени през електричество, за един гигават всеки месец. Това, което произвежда Nvidia, се присъединява към електропреносната мрежа и ползва един гигават всеки месец. Но ние ще направим четири на целия континент и то след известно време, кой знае кога.

Как стои въпросът с кадрите и имаме ли достатъчно квалифицирани – от една страна такива, които биха работили в AI гигафабрика, и от друга – такива, които да построят подобно високотехнологично съоръжение? 

България е IT лидер в Югоизточна Европа, така че имаме изключително силна технологична екосистема. От гледна точка дали можем да оптимизираме, дали има кой да работи, дали има кой да помогне – ние имаме хората за това. Една такава инвестиция ще създаде огромна екосистема от други компании, които ще идват и реално ще преобразят цялата икономика на България.

За строителството на подобно нещо със сигурност нямаме експертизата. Добрата-лоша новина е, че никъде няма тази експертиза в голямата си степен. В Европа няма гигафабрика. Има дейта центрове, но за едно такова усилие, както за новите реактори в АЕЦ „Козлодуй“, просто ще докараме специалисти от целия свят. 

Ще цитирам основателя на Nvidia – „един такъв проект е инженерингов подвиг“. Затова съм водил разговор със Строителната камара, защото на хората, които се занимават с това, трябва да осъзнаят необходимостта от такива умения. Всички тръгваме от нулева позиция, но който е по-адаптивен и можещ, обикновено се оправя по-добре, отколкото тези, които разчитат на предишни знания.

Какви специалисти биха работили в гигафабриката и за колко работни места става дума?

Това не е най-ключовото. Дейта центровете нямат много служители – каквито има за дейта центрове, такива би имало и за AI фабриката, просто в по-голямо количество. Но отново няма да става дума за огромно число. 

По-важното е друго: един гигават мощност сървъри е на стойност около 20 – 30 млрд. долара. Ако Google, Amazon или Facebook се доверят на България за сървъри за 30 млрд. долара, това приключва въпроса завинаги дали България е добра дестинация за бизнес. Второ, поставя ни в един много кратък списък от държави, които притежават подобно нещо, което в технологичния свят отново изстрелва България в челните редици – където се случват технологиите. Трето, една такава инфраструктура около себе си неизбежно ще започне да привлича екосистема от ползващи тази инфраструктура, тъй като има значение разстоянието за скоростта на комуникация. Това би привлякло много други инвестиции, които биха преобразили изцяло парадигмата на българската икономика – буквално ще я постави на друг вектор на развитие.

Как една AI гигафабриката ще надгради вече съществуващите тук: институти INSAIT и GATE, заедно със суперкомпютъра Discoverer и бъдещата малка AI фабрика в Sofia Tech Park?

Това е коренно различен проект. Хубаво е, че сме привлекли AI фабриката и суперкомпютъра в Техпарка, тъй като заставаме на европейската карта. Но, забележете, те се намират в една сграда. Гигафабриката се простира на един-два квадратни километра площ – това е мини град. Няма база за сравнение като размах и мащаб.

Това, което е в Техпарка, може да бъде много полезно за местната екосистема и за обучение на малки модели, за малки разработки в институтите и университетите. Гигафабриката е това нещо, което обучава следващото поколение технологии.

Какви са икономическите ползи за България и какво ще загубим, ако не привлечем такава инвестиция?

Какво ще загубим? Ще си останем в 18-ти век, докато другите са в 22-ри. Цялата световна икономика се развива експоненциално в резултат на изкуствения интелект. Ако не участваме, означава, че изоставаме експоненциално. 

Тук става дума за екзистенциална заплаха. Всички държави, които са изпуснали индустриалната революция, не им се е получило много добре след това. Бъдещето в момента е на точно такъв вододел – между пред- и слединдустриалното общество. От коя страна на барикадата ще се намираш зависи само и единствено от бързите действия. Между другото, това важи и в личен план. Ако не прескочиш тази преграда, просто оставаш в едно друго време. Това е голямата заплаха. А възможностите са необозрими. В момента има залагания в Силициевата долина кога ще се появи първата милиардна компания с един служител – основателят и всички други длъжности да са заети от AI агенти.

Какви са наблюденията Ви относно възприемането на AI от българския бизнес?

В софтуерната сфера в България нещата се случват истински, масово се преобразяват процесите, самите компаниите се преобразяват фундаментално. До голяма степен роля изигра и БАСКОМ – като проводник и свързващо звено за споделяне на информация между компаниите. Така че софтуерните компании са изключително добре позиционирани и прилагат този инструментариум. Компаниите, които са го проспали, няма да са компании още дълго. За останалите бизнеси много зависи каква е дейността им, но процесът ще продължи да се разпространява бързо.

Как се промени софтуерният бранш и процесите за последните две-три години, след появата на ChatGPT?

Първото много неприятно нещо е изчезването на младшите (Junior) позициите, което е доста недалновидно от страна на компаниите, тъй като откъде ще дойдат следващите старши служители, ако не вземеш младши? Но това е световна тенденция и е директно следствие от навлизането на AI. В момента реално с много малък екип от хора може да направиш наистина много голям проект. Това ще започне да има много сериозно отражение върху аутсорсинг компаниите.

Ако разширим рамката, целият свят в момента се върти около това. Геополитиката се върти около това – буквално се диктува от това кой има достъп до чиповете, кой ще строи фабриките, кой ще притежава технологията. Китай и Съединените щати си обявиха своите доктрини за световна доминация при изкуствения интелект: американците със своя екшън план за AI световна доминация и проекти като Stargate, китайците – чрез отворените модели, с които се опитат да наложат стандарт на останалата част от света.

Споменавайки геополитика, как се отразява на инвеститорския интерес продължаващата война в Украйна, която е само на няколкостотин километра от тук?

Дали е част от уравнението? Да, разбира се, но и – замислете се – местата по света, където няма война на няколкостотин километра, не са чак толкова много. Израел, например, не съм чувал да е дестинация, която инвеститорите да са заобикаляли, въпреки че там постоянно има война на 20 км. А и дали е на няколкостотин или на 1000 км, няма чак такова значение. Освен това нападението по такава инфраструктура не е задължително да бъде физическо и реално няма безопасни места.

По-скоро аргументите трябва да са в посока на необходимостта от децентрализация – гигафабрики трябва да има и в Западна Европа, и в Средна Европа, и в Източна – за да се предотврати тоталното унищожение при евентуален инцидент.

А какво се случва с технологиите в контекста на войната? 

Ако погледнем конкретно войната в Украйна – и преди 2 години имаше някакви дронове, но в момента войната е изцяло дрон-базирана. И стават все по-автономни. До края на тази година само Украйна ще произведе 6 – 8 милиона дрона. Правят се три едновременни пробива във всяка вертикала. Все по-голямата автономност на тези дронове, цялостната им логистична система и всички тези неща се случват в безумни срокове.

Военните технологии в момента са много зад цивилните поради дългото отсъствие на тази тема във фокуса на топ инженерите и компаниите. Време е да си пренаредим приоритетите. Високотехнологичната индустрия трябва да намери мостове с установената отбранителна индустрия, за да започнем да произвеждаме отбрана от ново поколение. Центърът за иновации в отбраната е стъпка в правилната посока. Тази тема трябва да стане централна и ключова за технологичните компании.