Последните 8 км от Софийското околовръстно получиха екооценка, но са без ясна цена

Проектът за изграждане на последните 8 километра от Софийския околовръстен път (СОП) най-накрая получава зелена светлина, поне по екологична линия. Същинското му завършване обаче ще изисква сериозно препроектиране. Това стана ясно от изказвания на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова и министъра на регионалното развитие Иван Шишков след заседанието на Министерския съвет в петък.

Стойността на дейностите ще стане ясна едва след като бъде направен идеен проект.

След като Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) рестартира проекта след две загубени процедури в миналото, МОСВ вече е издало необходимото решение, обяви министър Карамфилова. Тя припомни, че макар проектът да е стартирал още през 2000 г., оттогава не е имало реален напредък.

С това решение се завършва процедурата по линия на екологичното законодателство и се дава възможност проектът да премине към следващия етап на реализация“, посочи тя.

Половин километър на година за проектиране

Регионалният министър Иван Шишков бе далеч по-критичен към досегашното развитие на нещата.

Южната дъга ни беше обещана преди 15 години. Към днешна дата говорим, че реално нямаме проект. Имаше забравени процедури за тези 8 км. Ако сметнем, че 8 км се проектират 15 години, това е по половин километър на година“, пресметна той.

Припомняме, че липсващата част е с дължина около 8.5 км и свързва кварталите „Бъкстон“ и „Люлин“. Целият участък е разделен на два етапа. Първият е с дължина около 6 км – от ул. „Лазурна“ и „Киевска“ до автомагистрала „Струма“. Вторият етап е дълъг 2 км и обхваща трасето от улиците „Лазурна“ и „Киевска“ до ул. „Ралевица“.

По време на брифинга Шишков показа карта на трасето (между кварталите „Бъкстон“ и „Люлин“), визуално разделена на две ключови зони – синя и червена. Синият участък обхваща 6 километра, за които министърът е одобрил Подробен устройствен план (ПУП) още по време на предишния служебен кабинет. Оттогава обаче, по думите му, темповете са били изключително бавни.

Червеното трасе е безпомощтността да се намери каквото и да е решение. Но това съвсем скоро ще придобие друга графика“, категоричен бе Шишков.

Той визира най-сложната част от обекта – преминаването в района на „Бояна“ и пресечката с бул. „Цар Борис III“. За този участък предстои „ударно проектиране“, като първоначалните несполучливи идеи, включващи тунелно преминаване с ляв завой, най-вероятно ще отпаднат.

Това на практика е градска магистрала, която влиза в урбанизирана територия. Кръстовището с „Цар Борис III“ е изключително проблемно и трябва да се обмисли правилно, за да не затормозим жителите. Това е най-трудната част от Околовръстното“, добави регионалният министър.

Финансовите драми и липсата на цена

Шишков остро разкритикува предишните управляващи, които са хвърляли в публичното пространство различни суми за стойността на обекта, без да имат готов проект.

Няма как да кажа колко ще струва. В момента има много първоначална концепция за идеен проект на червеното трасе. За да постигнем най-добра цена и качество, трябва да имаме добро проектиране. Без идеен проект не може да се коментират никакви срокове и цени“, заяви той.

Припомняме, че именно липсата на яснота около цената доведе до сериозни политически трусове в края на 2025 г. Тогава Столичният общински съвет най-сетне прехвърли нужните 86 имота на АПИ, а тогавашният кабинет първоначално заложи колосалните 1.07 млрд. евро (2.1 млрд. лв.) за периода 2026 – 2028 г. Тези пари бяха разписани в многобройните версии на Бюджет 2026, които в крайна сметка така и не видяха бял свят.

Тогава от АПИ оправдаваха огромните суми с мотива, че проектът е изключително сложен и налага изграждането на редица инженерни съоръжения – тунел с две тръби по 700 метра, естакада с дължина 1.5 км, изместване на воден обект, преминаване през гъсто застроена градска територия и осигуряване на пътни връзки към бъдещата Национална детска болница. Въпреки тези мащабни планове и многократните заявки от пътната агенция и бившия регионален министър Виолета Коритарова за скорошно стартиране на обществена поръчка за инженеринг, такава така и не беше обявена.

Впоследствие разчетените средства бяха драстично орязани от депутатите между първо и второ четене на неосъществения проектобюджет. Близо 920 млн. евро (1.8 млрд. лв.) бяха изтеглени от столичното Околовръстно и пренасочени към магистрала „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград.

В резултат на това, парите за критичните 8 км от СОП се сринаха до общо 166.7 млн. евро (326.1 млн. лв.) за тригодишния период. За настоящата 2026 г. бе оставен абсолютният минимум малко над 5.16 млн. евро (10.1 млн. лв.), при положение че АПИ изчисляваше разходите само за проектиране на близо 8.7 млн. евро (17 млн. лв.).

Сегашното ръководство на МРРБ обещава, че след като приключи окончателната идейна фаза и се направи прецизен анализ на най-тежкото трасе, държавата ще обяви както конкретните срокове, така и реалната стойност на последните километри.