И ОББ повиши очакванията си за растежа на българската икономика

Икономистите на Обединена българска банка (ОББ) завишиха прогнозите си за представянето на българската икономика през текущата година, следвайки примера на УниКредит от миналата седмица. В икономически бюлетин от октомври финансовата институция посочва, че завишава оценките си леко от 2.8 на 2.9% за 2025 г.

Въз основа на данните за първото полугодие повишаваме прогнозата си за ръста на БВП от 2.8 на 2.9% за 2025 г., оставайки консервативни. Основната причина е силното влияние на бюджетните разходи върху растежа на БВП за полугодието, което го прави неустойчив на нива над 3%“, посочва д-р Емил Калчев, главен икономист на банката.

Сред другите аргументи за ревизията на банката е по-силното от очакваното представяне на българската икономика през първото полугодие, когато тя нарасна с 3.3%, подкрепена от крайното потребление с доминиращ относителен дял от 80.9% в структурата на БВП. Напомняме, че през 2024 г. БВП на България нарасна с 2.8%. 

Макар и завишени, оценките на ОББ не достигат оптимистично заложените 3.3% ръст за цялата година от УниКредит. Миналата седмица търговската банка изненада с най-добрата прогноза за икономическия растеж на България през тази и следващата година. За сравнение, пролетната икономическа прогноза на финансовото министерство е доста по-консервативна – 3% за 2025 г. и 2.5% за 2026 г. Българската народна банка (БНБ), с доклада си от юни, е още по-консервативна – 2% растеж през тази и 2.5% през следващата година.

Накъде ще вървят цените

От ОББ посочват, че ръстът на цените е продължил и през август, с което хармонизираната инфлация в страната се е ускорила до 3.5% за година при 3.4%, отчетени през месец юли.

По национална методология инфлацията през осмия месец се е запазила на високо ниво от 5.3 на сто.

Според ОББ основният мотор за бързото покачване на цените е продължаващият двуцифрен ръст на възнагражденията в страната. Той ясно поражда завишени инфлационни очаквания от домакинствата и бизнеса, а те се материализират в ускорена фактическа инфлация“, става ясно от бюлетина.

В него се посочва още, че решението за въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. също е подсилило инфлационните нагласи, „но не е основната причина за тях“.

Какво ще стане след 1 януари 2026 г.

Специален фокус в тазмесечното издание на бюлетина е пазарът на имоти. Според най-скорошните данни на Националния статистически институт (НСИ), през второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата са нараснали с 15.5% спрямо същия период на миналата година, като темпът им леко се ускорява спрямо първото тримесечие. Сред факторите, изтласкващите цените нагоре, са:

• Интензивно търсене (особено в големите градове);
• Бавна реакция от страна на предлагането;
• Ликвидност на банковата система;
• Психологическа динамика около еврото.

Факторите, които пък ще продължат да стимулират търсенето, включват бързия ръст на заплатите, ниските лихви по ипотеките, миграцията към столицата и други големи градове и други.

От ОББ обаче успокояват, че след въвеждането на еврото догодина, ситуацията ще се успокои и страховете ще отслабнат.

След присъединяването към еврозоната, интензивните емоции и страхове, тласкащи пазара нагоре, постепенно ще отслабнат, а по-широката парична и инвестиционна отвореност на страната ще създаде допълнителни инвестиционни възможности за домакинствата. От своя страна, високите цени са естествен охладител на търсенето, а и ускоряващото се предлагане също предполага тяхното забавяне в средносрочен план.“, обобщи главният икономист на ОББ.