Министерството на финансите публикува късно в петък вечерта новия вариант на Законопроект за държавния бюджет за 2026 г. и актуализирана Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. Планът на правителството е в понеделник сутринта финансовата рамка на държавата да бъде разгледана на Тристранния съвет, т.е. бизнесът и синдикатите имат два дни (събота и неделя), за да преценят дали техните искания са удовлетворени. В понеделник сутринта новата държавна план-сметка трябва да влезе в Народното събрание и да започне пътя си до окончателното гласуван, което трябва да стане до края на месеца.
Още на пръв поглед се вижда се, че в документа са отразени много от критиките, които предишният вариант понесе от всички посоки. На първо място дефицитът за 2026 г. остава в границата на 3% от БВП, бюджетното преразпределение също се запазва около 45% от размер на икономиката, нарушавайки отново Закона за публичните финанси. Общите разходи в бюджета са свити само с 1 млрд. евро до малко над 54 млрд. евро за 2026 г. Приходите са намалени със същия размер до малко над 50 млрд. евро.
Дефицитът, който се получава (около 3.2 млрд. евро), ще се финансира с поемането на нов дълг. Но както и в предишния вариант на бюджета, правителството няма да се ограничи само до покриването на този недостиг на средства, а ще изтегли общо до 10 млрд. евро заеми през 2026 г. и планира да увеличава значително дълговата тежест на страната и през следващите години. Въз основа на допусканията през периода 2026 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37.6 млрд. евро (31.3% от БВП) през 2026 г., 43.5 млрд. евро (34.2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36.6% от БВП) през 2028 г.
Само за 2026 г. отпада автоматичния механизъм за увеличаване на заплатите в силовите ведомства и те ще бъдат увеличени "само" с 10%. Запазва се обвързването на учителските заплати като 125% от средната за страната.
Изглежда е изпълнена и „молбата“ на Бойко Борисов да се премахне и автоматичното определяне на минималната работна заплата като функция на средната. През 2026 г. тя ще стане 620 евро и ще бъде замразена на това ниво поне в следващите три години.
Отпаднали са скандалните намерения държавата да купи „Лукойл“ и да даде държавната лотария на концесия.
Бизнесът е пощаден тази година от вдигане на осигуровките, но през 2027 г. все пак това ще се случи (с 1 пр. пункт.), както и през 2028 г. (с още 2 пр. пункта). Максималният осигурителен праг ще нараства значително през всяка от следващите три години.
За същия период растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2.5 – 2.4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3.5%, и ще се забави до 2.9% през 2027 г. и до 2.5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет. Същата е близка до очакванията на международни институции като ЕК, ОИСР и други, посочват от МФ.
Изменения в данъчното законодателство
Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск – нещо, което беше залегнало и в предишния вариант;
Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск – нещо, което беше залегнало и в предишния вариант;
Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати 7 за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив;
Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия – нещо, което беше залегнало и в предишния вариант;
Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;
Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили;
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто – тук има отстъпка за хазартните компании, тъй като в предишния вариант увеличението на таксата беше до 25%.
Осигурителната политика за периода 2026 – 2028 г.
От 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 1 пр. п. и от 1 януари 2028 г. – с 2 пр. п. – в предишния вариант увеличението започваше още от следващата година (с 2 пункта) и още 1 пункт през 2027 г.;
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро – нещо, което беше залегнало и в предишния вариант. Спира се действието на автоматичния механизъм и МРЗ замръзва на това ниво поне до 2028 г.;
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 300 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро.
Политики, увеличаващи разходите
Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620.20 евро и оставане на това ниво до 2028 г.;
Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460.17 евро за целия период до 2028 г. включително;
Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460.17 евро за целия период до 2028 г. включително;
Повишава се размерът от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;
Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;
Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30 млн. евро за 2026 г.;
Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
Политики и мерки за оптимизация на разходите
За периода 2026 – 2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36 – 38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;
През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор;
В МВР и Министерството на отбраната няма да се прилагат разпоредбите относно обвързването със средната работна заплата на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение/основната месечна заплата, като за 2026 г. се предлага да бъде запазена базата от 2025 г., индексирана с 10%.
Инвестиционна политика
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3.17 млрд. евро и с европейско финансиране от 3.86 млрд. евро (в т.ч. НПВУ). В съответствие с наличния бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 г., като срокът на програмата е съобразен с Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г. Средствата за капиталови разходи през 2026 г. за финансово обезпечаване на приоритетните стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране са в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2026 г.
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920.3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури възможност за изпълнение на стартиралите проекти, ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряване на инфраструктурата в общините и икономическото им развитие, както и ще даде възможност за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението.
Георги Желязков 
