Българска народна банка (БНБ) излезе с безпрецедентна досега критика към Законопроекта за държавния бюджет за 2025 г., подготвен от Министерството на финансите. Централната банка се обяви категорично против предложения проект, като изтъква огромното раздуване на разходите, което в крайна сметка заплашва присъединяването на България към еврозоната.

Българската народна банка изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане“, казват от централната банка.

Това е първият случай, в който БНБ отказва изобщо да подкрепи законопроект за бюджет, след като в последните години обичайно имаше единствено забележки и препоръки и те бяха изказвани по време на дискусиите в Народното събрание.

Още в края на миналата седмица гуверньорът на централната банка Димитър Радев заяви, че е против предлаганата приходна мярка за облагане на свръхпечалбите на банките, тъй като тя би оскъпила кредита. Впоследствие финансовото министерство се се отказа да облага допълнително кредиторите. Министърът на финансите Людмила Петкова обясни преобръщането на позицията си с постъпила неизвестна допреди дни информация, че догодина банките ще платят 1.1 млрд. лв. в данъци, което е „значителен ръст върху данъците им спрямо тази година“.

Невиждани от 1998 г. разходи

Според БНБ параметрите на Бюджет 2025 залагат „значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката“.

В позицията, изпратена до медиите, се посочва, че планираните разходи „в безпрецедентен размер на 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван от 1998 г. досега“, заедно с липсата на мерки за „устойчива фискална консолидация“ увеличават вероятността за по-висока данъчно-осигурителна тежест за домакинства и фирми.

Предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд“, казват БНБ.

Заплаха за еврото

От институцията подчертават, че продължаващото нарастване на разходите и поддържането на бюджетни дефицити, близки до 3% от БВП, увеличава рисковете за приемането на еврото у нас.

Това води до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност“, казват от централната банка.

И още препоръки

От централната банка за пореден път в последните месеци апелират за трайна консолидация на фискалната позиция на страната ни.

Според тях трябва да се предложат

реалистични по отношение очаквания ефект бюджетни мерки, които не оказват проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж“.