След многото критики: Петкова ще прави промени в проектобюджета за 2025 г.

Въпреки че трита проектобюджета – на държавата, на НОИ и на Здравната каса – бяха приети от кабинета в сряда, в четвъртък ще се правят промени по изключително спорните текстове. Едва след това те ще бъдат внесени в Народното събрание. Това каза служебният финансов министър Людмила Петкова на брифинг след заседанието на Министерския съвет. 

Като цяло Петкова защити проекта си, който може би е един от най-критикуваните в историята на бюджетирането в България.

Най-силно се възпротивиха добивните компании в страната, повече от които са международни, срещу предвидения нов данък върху подземните богатства. Благодарение на него МФ планира приходи в размер на 900 млн. лв., но за сметка на индустрията, която дава едни от най-високите заплати в България.

По-късно през деня последва и ожесточена критика от Българска народна банка (БНБ), която в позиция до медиите посочи, че огромното раздуване на разходите заплашва присъединяването на България към еврозоната.

Какви са евентуалните промени

Една от промените, които ще бъдат направени, са свързани именно с допълнителния данък за добивните компании. Петкова заяви, че все още се водят преговори с бранша и че е възможно данъкът да бъде трансформиран в друг вид мярка. Тя изрично подчерта обаче, че дори и видоизменена, мярката отново ще е насочена към добивните компании, а не към друг сектор, и трябва да има същия фискален ефект.

Петкова по същество не коментира критиката от БНБ за водената от нея фискална политика, а само частта, свързана с необходимия капитал, от който ще се нуждае БНБ при влизането на страната в еврозоната. Тя обеща на централната банка да ѝ бъде осигурен 1 млрд. евро, дори и сега да ь го вземе. Това ще стане след консултации и одобрение от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Финансиране на държавен дълг с депозити

Любопитен акцент, който не е залегнал все още в бюджета, но утре може и да бъде вкаран, е възможността с депозитите на хората и фирмите да се финансира държавен дълг. Петкова уточни, че засега са се водили само предварителни разговори без детайли и не стана ясно как точно ще работи схемата.

Това, което по принцип коментирахме, има един много голям ресурс в банките – депозитите на физическите и юридическите лица – и чрез банките, които са първични дилъра, тези средства да бъдат ползвани, т.е. финансиране на държавния дълг, който е гарантиран, но той ще донесе доходност и на физическите, и на юридическите лица. Т.е. да се осигури допълнителна доходност по отношение на набирането на дълг", са точните думи на Петкова.

Тя напомни, че тази година държавата емитира доста емисии – както на вътрешния, така и на външните пазари. Само пласираните държавни ценни книжа (ДЦК) са за 1.7 млрд. лв., а освен това имаше и няколко външни емисии – еврови (3 млрд. евро) и доларова (1.5 млрд. долара). 

Петкова напомни, че в момента лихвите по банковите депозити са много ниски и обеща, че ако схемата с банките бъде направен, и физическите, и юридическите лица ще получат по-висока доходност заради използването на спестяванията им за финансиране на държавния дълг.