Невероятните „фантазии“ на Петкова застрашават добивния сектор в България

Ако в последните години научихме нещо, то е, че щом миньори излязат на протест, ще получат своето. В сряда те изпълниха центъра на София заради предложението на финансовото министерство за нов данък върху подземните богатства.

Служебният министър на финансите Людмила Петкова е решила частично да напълни разрастващата се бюджетна "дупка", като обложи допълнително добивните компании в България.

Опитите за събиране на повече пари от концесионерите не е нова – през 2021 г. тогавашният финансов министър Асен Василев, все още служебен, заяви, че се обмисля вдигане на концесионните такси. Почти година по-късно, вече като редовен министър, Василев предложи шоково вдигане на таксите с аргумент, че не получава достатъчно приходи от големите инвеститори. Впоследствие това бе заложено и в управленската програма на коалицията между ПП-ДБ и ГЕРБ, но до дискусии така и не се стигна.

А темата е щекотлива – ако тръгнете да четете коментари във Facebook, неминуемо повечето ще са от сорта за „кражбата на българското злато“, което говори, че въвеждането на подобен данък би се използвало умело в една предизборна кампания, в която България се намира от години.

Минните компании обаче дават едни от най-високите заплати в страната – така например София област се нарежда на първите места благодарение на минното дело и металургията в Средногорието.

Така не е изненада, че когато служебният финансов министър Людмила Петкова направи официалното предложение да въведе нов данък за индустрията, работниците излизат на протест.

Невероятен бюджет

Всъщност, като цяло в представения от Петкова бюджет за 2025 г. има много невероятни неща – от прогнозните си за общите приходи до тези 900 млн. лв., които МФ залага от допълнителния данък върху добива на подземни богатства. И това при условие, че от концесионни такси се събират на година под 200 млн. лв. С други думи, МФ очаква 4 – 5 пъти ръст на приходите от въпросните компании.

Имаме някаква Fantasyland (земя на фантазии – бел. ред.) – 900 млн. лв. да се вземе от бизнес, който генерира горе-долу толкова печалба“, коментира пред Nova икономистът Лъчезар Богданов.

В своя официална позиция от Американската търговска камара, част от която са някои от големите добивни компании в България, посочиха, че това на практика е двойно данъчно облагане на индустрията, която оперира в България посредством такси.

Суровините от критично значение са от изключителна важност за ЕС, а достъпът до тях е пряко свързан с осъществяването на Зелената сделка“, допълват от там с акцент, че подобен данък би бил пречка за усилията на ЕС.

„Въвеждането на този данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо конкуренти в сектора от Европа и в света, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест“, посочват от Минно-геоложката камара.

Българската стопанска камара посочва, че това противоречи на условията на концесионното право и на принципите на данъчно облагане.

А в знак на протест една от водещите медодобивни компании – „Асарел-Медет“ – спря производството си в Панагюрище – според БНР за първи път от създаването си.

Как се очаква да работи?

Планът на МФ изглежда е въпросният данък да бъде въведен извънредно само за 2025 г., защото липсва в средносрочната прогноза на ведомството.

Предвижда се той да се прилага за всички видове полезни изкопаеми – метални руди, индустриални минерали, твърди горива, строителни и скално-облицовачни материали, нефт и природен газ, минни отпадъци и минерални води. Разликата помежду им е в образуването на данъчната основа и данъчната ставка.

Идеята е металните полезни изкопаеми, като мед и злато, да се облагат с 15%, а неметални – като индустриални минерали, строителни материали, горива и нефт, скално-облицовъчни материали и други – с 8%.

Компаниите трябва да представят в НАП отчет за добива си на всяко шестмесечие.