Българската икономика навлиза в нов етап от своето развитие, белязан от възможности за растеж, но и от повишени нива на местни и глобални рискове. Намаляващата индустриална активност в еврозоната и особено при най-големия ни търговски партньор – Германия, заедно с продължаващата търговска война и високи нива на несигурност, излагат страната ни на риска от външни шокове, а липсата на последователна фискална политика допълнително ги изостря.
Това стана ясно по време на Десетата годишна конференция по управление на риска, организирана от Coface България, която се проведе тази седмица в София. Economic.bg бе медиен партньор на събитието с фокус върху възможностите и заплахите пред икономическата сред у нас.
Конференцията бе открита от Пламен Димитров, управител на Coface България, който изтъкна, че макар и през следващата година отново да се очаква добро икономическо представяне на страната ни, трябва по-добре да се вгледаме в причините зад възхода.
При положение, че растем от това, че харчим и взимаме дългове, без въобще да ни притеснява, напълно нормално е инфлацията по същия начин да расте“, коментира той.
България тегли кредити не за да инвестира в инфраструктура, в развойна дейност, а за да плаща заплати на администрацията. Това е резултат от автоматичното повишаване на заплатите, което отчитам като един от най-големите рискове по линия на държавния бюджет“, коментира Лидия Шулева, бивш министър на труда и социалната политика.
Тя предупреди, че държавният бюджет трябва да бъде изготвен с особено внимание, тъй като неговите параметри често се превръщат в източник на риск за бизнеса.
Николай Генчев, финансист, бизнес консултант и ментор, подчерта значението на предвидимата и стратегически ориентираната икономическа политика за бизнеса. В изказването си Генчев отбеляза, че добавената стойност, иновациите и добре подготвените кадри зависят изключително много от инвестициите в предприемачество, научно-изследователска и развойна дейност.
Талантите са движещата сила на всяка икономика“, подкрепи го доц. д-р Щерьо Ножаров, съветник в БСК.
Той също идентифицира липсата на стратегическо мислене в управленческите политики като голям недостатък за България, заявявайки, че „има дълбока грешка в икономическата политика на България. Тази грешка е видима още като погледнем бюджета“. Според Ножаров последният е базиран на фискална политика, която не се ръководи от икономическите цели, а е чисто и просто реактивна.
Според инвеститора и предприемач Елвин Гури в България не липсва предприемаческо мислене, а просто правилното акомпаниране и менторство на кадри, нужно за израстването им до по-високи позиции. Той изрази оптимизъм за работната сила на страната.
Инвеститорите виждаме засилваща се тенденция на млади хора, учили в чужбина, да се връщат, дори такива в сферата на добавената стойност. Затова вярваме, че тепърва ще се отварят нови перспективи“, каза той.
В заключение участниците се обединиха около идеята, че разбирането и управлението на риска, заедно с устойчивите национални икономически политики, са ключ към доброто развитие на бизнеса.
Моето послание е: нека да взимаме дълг, да бъдем на дефицит, но всичко това да виждаме как се претворява в дългосрочни политики, каквито са инфраструктурата, образованието и борбата с корупцията, което да може да вкара истински инвестиции в тази държава“, призова Пламен Димитров.
Симона Гоцова 
