България изпраща „тези дни“ проектобюджета за 2026 г. на ЕК

Въпреки че към момента никой в България няма понятие какво се случва с подготовката на държавния бюджет за 2026 г., правителството „тези дни“ щяло да го прати за преглед в Брюксел. Това каза министър-председателят Росен Желязков пред журналисти в рамките на срещата на лидерите на ЕС.

Задължението план-сметката да бъде пратена за оценка до Европейската комисия произтича от предстоящото членство на България в еврозоната, чиито страни членки трябва всяка година да се съветват с ЕК относно своите фискалните си планове. Процедурата е част от фискалния надзор на ЕК, който цели да координира икономическата политика между страните, използващи еврото.

Ако до 24 октомври не консултираме бюджета, Брюксел ще направи калкулациите и допусканията на база действащото законодателство, без политики, които бихме предложили. Затова още в рамките на тези дни Брюксел ще получи проекта“, каза Желязков лаконично.

Справка на Economic.bg в правилата на ЕК обаче сочи, че страната ни вече закъснява със сроковете. Член 4, т. 2 на Регламент (ЕС) № 473/2013 казва, че:

Проектобюджетът на сектор „Централно държавно управление“ за следващата година и основните параметри в проектобюджетите на всички други подсектори на държавното управление се публикуват всяка година не по-късно от 15 октомври“.

Документът трябва да включва следните важни параметри:

• Целево бюджетно салдо за сектор „Държавно управление“ като дял от БВП, с разбивка по подсектори;
• Прогноза за приходи и разходи при непроменени политики, като процент от БВП, с основните компоненти (вкл. капиталови разходи);
• Целеви приходи и разходи като процент от БВП, съобразени с правилата за растеж на държавните разходи по Регламент 1466/97;
• Информация за разходите по функции (образование, здравеопазване, заетост и др.), както и показатели за ефекта върху обществото, когато е възможно;
• Описание и количествено измерване на мерките в проекта на бюджета за всеки подсектор, които водят до разликата между целите и прогнозите при непроменени политики;
• Основни макроикономически допускания от независимите прогнози и свързаните с тях икономически тенденции.
• Методология, модели и допускания, използвани за бюджетната прогноза, включително оценка на влиянието върху икономическия растеж;
• Показатели как мерките и реформите (вкл. публични инвестиции) изпълняват последните препоръки на ЕС и целите за растеж и заетост.

В разговор с Economic.bg, доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател по икономика и икономически съветник на Българска стопанска камара (БСК), изтъкна, че страната ни не може да си позволи да закъснява със сроковете. Причината – забавянето на Бюджет 2026 крие риск за имиджа и финансовата стабилност на България в еврозоната, включително за средствата по еврофондовете и за самата единна валута.

Въпреки това правителството вече пропуска ключови срокове в бюджетната процедура, която обичайно протича по следния ред:

• Правителствено решение за повишаването на минималната работна заплата;
• Публикуване на промените в данъчните закони;
• Публикуване на есенната макроикономичекса прогноза на МФ;
• Публикуване на бюджета и разговор със социалните партньори.

До момента нито една от тези стъпки не е изпълнена.

Ние дори не сме и на първата стъпка. Всичко може да дойде наведнъж, но очевидно, все още не е ясна самата конструкция като приходи и разходи, защото вероятно ще се търсят варианти и в двете посоки“, коментира Ножаров.