Един билет за влак и автобус: Транспортът в България се променя

Въвеждането на единен електронен билет и изграждането на Национална транспорта схема (НТС), базирана на реални данни за пътникопотока в страната, предвижда да въведе Министерство на транспорта. Промените са заложени в нов Закон за обществения транспорт. С тях ще започне „реформа“, планирана да продължи три години, а фокусът й ще бъде върху железопътните превози.

Новият Закон за обществения транспорт е готов. Следващата седмица ще започнем обсъждане на текстовете заедно с Националното сдружение на общините“, коментира транспортният министър Гроздан Караджов, цитиран от ресорното ведомство.

Законопроектът ще бъде обсъден и представен на Сдружението на общините, както и на професионалните организации. Едва след това ще бъде внесен в Министерския съвет и в Народното събрание.

Какво се предвижда?

Залага се изграждането на дългоочакваната Национална транспортна схема, която ще се базира на реални данни за пътникопотока. Водеща роля ще има железопътният транспорт, а графиците на автобусните линии ще бъдат съобразени с жп разписанията.

Другият ключов елемент е въвеждането на единен електронен билет, който ще важи за автобус, влак и градски транспорт в градовете, включени в интегрираната система.

От данните към момента става ясно, че в малките населени места все по-често няма желаещи превозвачи да обслужват автобусните линии, а причината е ниската натовареност и липса на икономически интерес. „Това вече е масово явление и показва дефект в сегашната система“, подчерта министър Караджов.

Ще се въведе принципът за минимум три курса дневно – сутрин, обед и вечер, а при по-голямо натоварване ще се осигуряват допълнителни линии“, посочи Караджов.

Реформата е планирана за период от три години, като стартира от 1 януари 2026 г.

Защо сега?

Припомняме, че през 2024 г. стана ясно, че разработването на рамковия закон е пряк ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, като основната му цел е да създаде единна правна уредба и да осигури интеграция между различните видове транспорт. Именно тогава за обществено обсъждане Министерството качи консултационни документи по новия закон.

Основните проблеми, които бяха адресирани тогава, бяха свързани с липсата на единна уредба. Общественият превоз на пътници е уреден в два отделни закона – за автомобилния и за железопътния превоз, което пречи на координирането.

Още тогава бе посочено, че няма единна Национална транспортна схема, която да синхронизира автомобилния и жп транспорта. Освен това няма заложени изисквания за оценка на качеството на услугата и ефективни механизми за контрол на автобусните превози.

Другият ключов проблем е свързан с липса на нормативна уредба, която да позволи съвместно електронно издаване на билети за различни видове транспорт.

Водещата препоръка, залегнала в основата на бъдещия закон, бе създаването на рамков закон, който да въведе по-ефективни механизми за координация и сътрудничество между всички участници в процеса. Макар консултационните документи да не бяха същинският законопроект, те очертаваха структурата на бъдещия нормативен акт. Важни въпроси като лицензионните режими и управлението на жп инфраструктурата най-вероятно ще останат в специалните закони, но се предвиждаха важни промени:

• Единен превозен документ - Този билет трябва да даде възможност на пътниците да сменят различни видове транспорт (влак, автобус, градски транспорт) с един превозен документ. Идеята за него е лансирана още през 2022 г., но досега не заработи на практика поради липса на систематизирани разписания и маршрути.
• Интегрирани транспортни услуги - За да работи единният билет, е необходимо въвеждането на Интегрирани транспортни услуги. Това са превозни услуги в рамките на определен географски район, ползващи единно информационно обслужване, билети и разписания.

Предвиждаше се изрична възможност общини или области да се сдружават за създаването и организирането на тези услуги, предоставяйки единни тарифи и разписания в района. Бе заложено и въвеждането на НТС, която да синхронизира жп и автобусните превози. Предвиждаха се правила за възлагане на задълженията за обществен превоз в съответствие с европейския регламент – чрез обществена поръчка, концесия или на вътрешен оператор.

За да се гарантира прозрачност на изплатените субсидии, бе заложено превозвачът да представя финансов модел на разходите, приходите и размера на разумната печалба преди сключване на договора. Това целеше да вмени задължения на възлагащите органи за публичност на изплатените компенсации.

Освен това, законът трябваше да въведе критерии за качество и безопасност (чистота, достъп за хора с увреждания) и ясно ще формулира правата на пътниците, както и функциите на контролните органи.

За момента не е ясно дали всички тези промени ще присъстват и в новия законопроект, който е подготвен вече от ведомството.