Проблемът с държавния бюджет за 2025 г. и голямото неизпълнение на приходите към средата на годината не е толкова в изоставането, колкото в лошото планиране вследствие на години с политически мотивирани бюджети, откъснати от икономическата действителност.
Около това мнение се обединиха икономисти и финансисти, с които Economic.bg разговаря, след като в последните седмици Министерството на финансите (МФ) и по-конкретно, финансовият министър Теменужка Петкова бяха обект на критики заради ниското изпълнение на приходите в Бюджет 2025.
Има твърде оптимистично планирана приходна част, а оттам нататък проблемите вече са видими заради това лошо планиране“, каза Димитър Чобанов, финансист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Той обясни, че на фона на умерения темп на развитие на икономиката и ниската инфлация, ръстът в бюджетните постъпления не е малък и е добра оценка за работата на приходните администрации, но той изостава доста спрямо планираното.
Подобно мнение изрази и Калоян Стайков, икономист и председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
Наблюдава се изоставане в темпа на нарастване на приходите. През предходните години той е бил по-бърз в първата половина на годината, отколкото това, което наблюдаваме в момента“, каза Стайков.
Най-важната цел при планирането на бюджета и на фискално-структурния план до 2028 г. беше да се изпълни, поне на план, критерият за дефицита. Друга цел на подобно планиране не откривам, защото на почти всички беше ясно, според мен, и на МФ, че този план за приходите е на практика неизпълним“, каза и Чобанов.
Стайков изтъкна, че големият проблем на държавните публични финанси не е в изоставането на приходи или разходи, а е по-скоро „принципен“.
Въпросът е каква роля искаме фискалната политика да играе в икономическия и политическия живот на страната, от там идват проблемите. През последните години имаше фискална политика, която е извън общия икономически контекст и такава, която обслужва по-скоро политически цели, отколкото да се фокусира върху икономиката“, смята Стайков.
Уникална ситуация... или не?
Досега никога не e планиран такъв голям растеж на приходите и сме действително в една уникална ситуация“, смята Чобанов.
Според него, все пак има един фактор, който може да помогне на Министерството на финансите в събирането на постъпления – инфлацията.
В момента инфлацията в България се ускорява и това има връзка с въвеждането на еврото, беше потвърдено и от НАП“, коментира Чобанов.
По думите му, това ще даде „глътка въздух“ на правителството, защото по-високите цени означават и повече приходи от ДДС. Това можело да се отрази и на заплатите, които финансистът очаква да се увеличат до края на годината, заедно с печалбите на фирмите.
Стайков обаче е на мнение, че ситуацията далеч не е уникална. Той направи сравнение с Бюджет 2023, който бе приет в средата на годината и започна да действа на 1 август 2023 г., заради което в края на годината имаше неизпълнение на бюджетната рамка.
Ситуацията не е безпрецедентна, често сме виждали политически мотивирани бюджети, които са далеч от икономическата реалност и накрая не се изпълняват“, каза той.
Начини за увеличение на приходите
Бюджет 2025 заложи на редица екзотични приходни мерки, сред които борба със сивата икономика, фирмени дарения (каквито към май месец липсват), държавни хранителни магазини и други. Наскоро обаче Петкова заяви, че тези мерки ще започнат да действат едва през второто полугодие на 2025 г.
Чобанов вижда като възможност за свиване на дефицита парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Това второ плащане по ПВУ може да послужи за намаляване на дефицита, но само ако заложените проекти, които трябва да бъдат финансирани от него, бъдат отложени във времето, което не е добра новина за оставащите плащания“, предупреди преподавателят в УНСС.
Друг вариант е орязването на разходи по капиталовата програма. Според Чобанов, останалите от минали години плащания по нея отново може да бъдат отложени, но това също няма да помогне особено.
Напомняме, че капиталовата програма за тази година е в размер на 14 млрд. лв. при изпълнение под 7 млрд. лв. за 2024 г.
Стайков обаче казва, че с нея няма да се навакса изоставането в приходите, а орязването ѝ единствено ще ни помогне да се вместим в 3% дефицит. Според него, „рязането на капиталовата програма е стандартното решение за всяко правителство“, а тазгодишната била толкова оптимистично заложена, че е „почти сигурно“, че ще има известно неизпълнение по нея.
Дългосрочно обаче това е възможно най-лошото, защото именно тя е инструментът за повишаване на икономическия растеж.
Наваксването на тези приходи изглежда малко трудно освен ако не се случи някакво чудо, което е малко вероятно. Извиненията за „тежкото наследство“ и „единствено възможния бюджет“ показват недостатъчно желание за реални реформи“, коментира той.
Увеличаване на дефицита
Очаквам от юли нататък дефицитът да се увеличи“, прогнозира Чобанов.
Една от причините е, че до момента вече бяха одобрени увеличения на заплатите на различни групи и може други, на свой ред, да поискат такива.
Вероятността тези искания да бъдат удовлетворени никак не е малка, но това ангажира не само текущия, но и всички бюджети оттук насетне“, смята Чобанов.
Той препоръча оттук насетне правителството да мисли за устойчивостта и стабилността на публичните финанси, тъй като са застрашени.
Счетоводни игри?
Въпросът е в края на годината какви ще са числата. Там има възможност за известни счетоводни игри, но важното е, че приходите са недостатъчни“, каза Чобанов.
Той обясни, че това, което „тежи“ на бюджета е разходната част в лицето на увеличението на пенсиите, здравните разходи, заплатите, а „не се вижда някакъв стремеж на управляващите да започнат да ги ограничават“.
Това е нещо, което тежи не само на сегашния бюджет, то тежи на всеки следващ бюджет след него“, предупреди гостът.
Причината е заложеното автоматично увеличение на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“, на заплатите за някои структури на бюджетна издръжка, и други.
Стайков напомни, че методологията на изчисление на дефицита и оповестяване на данните на МФ всъщност се различава от европейската. Докато нашата е на касова основа, т.е. какво влиза и излиза от хазната, европейската е на начислена основа, включвайки и разходите, които предстои да бъдат платени, но все още не са. Следователно, пълна информация за състоянието на хазната ще можем да получим чак пролетта на 2026 г., когато Евростат ще публикува статистиката за дефицита на начислена основа.
Актуализация на Бюджет 2025
Чобанов прогнозира, че може да се очаква актуализация на бюджета.
Тя ще зависи от това кога през Н2 ще се направи втората голяма емисия на дълг. Ако се случи към декември, това ще е добре, но ако стане по-рано, през есента, това ще е лош сигнал за инвеститорите.
Стайков обаче бе на по-различно мнение, тъй като според него МФ разполага с гъвкавост при изпълнението на бюджета, както и възможности за отклонение от приетата рамка в различни посоки.
Може да не се наложи актуализация на бюджета, малко е рано да правим такива прогнози за момента“, каза икономистът.
Според него, ако има проблем, той щял да се види в края на годината и обикновено през есента, когато рязко се увеличава разплащането по капиталовите разходи. Но дори да има актуализация, икономистът изтъкна, че това не е „нещо невероятно“ и че няма прикачена стигма към него.
Симона Гоцова 
