Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. Текстовете, чието обсъждане премина основно в критики, бяха одобрени с 13 гласа „за“, 8 „против“ и без „въздържал се“.
Дискусиите преминаха предимно в изтъкване на недостатъци и в предложения за промени.
Допускате много сериозна грешка. Предлагате бюджет, който е силно дисбалансиращ. Призивът ми е да го ревизирате и да предложите други решения“, каза в началото Мартин Димитров от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Няма икономическа логика зад твърдението, че това е единственият възможен бюджет. Това е най-лошият от възможните бюджети, липсват реформи“, смята Димитров.
По време на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова за пореден път заяви пред медии, че това е „възможният бюджет, тъй като е изготвен на база настоящото законодателство и политиките, които са водени до настоящия момент“.
Тя отново обвини „предишните“, в лицето на Асен Василев (ПП), но отново не спомена нищо за липсата на каквато и да е воля нещо да се подобри, откакто управляващата коалиция (ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН). Тя изтъкна вредната роля на автоматичните механизми за определяне на минималната работна заплата, на възнагражденията на силовите структури и учителите, но отново не повдигна въпроса, че нито тя, като финансов министър, нито нейната партия (ГЕРБ) са опитали да поправят нещо в своето вече 10-месечно управление.
Как се кърпи дефицит с по-високи осигуровки
Бившият финансов министър Асен Василев също не пропусна възможността да зададе въпроси към НОИ – защо се предлага увеличение на осигурителната тежест. Той изведе данни, според които през 2010 г. финансирането на пенсионната система от вноски е било 42% от общите разходи, докато 58% са се покривали от държавния бюджет.
През 2024 г. обаче това съотношение се е свило до 52% от вноски и „само“ 48% от трансфери.
Т.е. с 10 пр. пункта е намаляло финансирането от държавния бюджет. Ако може да се извади извод, той е, че пенсионната система се стабилизира“, коментира Василев, питайки защо се увеличават вноските.
В отговор управителят на НОИ, Весела Николова Караиванова-Начева, се защити, че предложението е на база актоюерските доклади и препоръките на НОИ. Отделно, броят на хората, осигуряващи се и в частните пенсионни дружества (а не само в държавния стълб) расте, заради което „първият стълб остава необезпечен“.
Увеличението на вноските обаче е трябвало да бъде предложено „рано или късно“ не само за да има финансова стабилност, но и за спазване на Маастрихтския критерий за дефицит от 3% от БВП.
Да, вие сте прав. Данните са абсолютно верни и има финансова стабилност, но тези 2 пр. пункта гарантират запазване на 3% от критериите на Маастрихт“, обобщи Начева.
В отговор Василев изтъкна, че запълването на дефицита с осигуровки е „абсолютно грешна политика, защото наказваме всички работещи и целия бизнес, за да може правителството да има пари и да си харчи“.
Дълбоко порочен автоматизъм
Преди коментарите на депутатите, думата първо бе дадена на синдикатите и работодателските организации, като с разрешението на председателя на комисията Делян Добрев от всяка страна се изказа по само един представител.
Ася Гонева от КНСБ посочи, че синдикатите разглеждат увеличението на вноската „като първи стъпки в изпълнението на пътната карта за стабилизиране на солидарната пенсионна система на България“.
Напомняме, че нейното създаване бе възложено на няколко ведомства от Народното събрание, като се очаква тя да е готова този месец.
Тези недолюбвани параметри за приходите в ДОО са важни, защото зад тях стоят права“, каза Гонева.
Тя обаче посочи, че синдикатите са недоволни, задето дневното обезщетение за безработица остава без промяна, както и размерът на максималната пенсия (1738.40 евро). Според тях, максималната пенсия трябва да се увеличи, за да има справедливост в системата.
Отделно, от синдикатите поискаха и 2.3 млн. евро за допълнително увеличение на заплатите в НОИ. Напомняме, че в план-сметката вече има 5% заложено увеличение на разходите за персонал.
Разбираме за съществуващите законови текстове, но автоматизмът за определяне на МРЗ и на други заплати е дълбоко порочен и елиминира диалогичността и социалното партньорство“, каза и председателят на УС на АИКБ Румен Радев.
Той посочи, че за бизнеса не е ясно кога ще се изчерпи ефектът от увеличението на осигурителните вноски. Радев напомни, че се готви промяна, без да е финализирана пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система.
Преди да се пристъпва към аргументирани анализи и предложения за промени, за нас една такава корекция от 2 пр. пункта са неприемливи на този етап“, обобщи Радев.
Основни параметри
Основните параметри на бюджета бяха представени от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Николова Караиванова-Начева. Тя посочи, че за 2026 г. се предвижда:
Увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) до 620.20 евро;
Минимален осигурителен доход – 620.20 евро;
Максимален осигурителен доход – 2352 евро;
2 процентни пункта увеличение на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и запазване на съотношението между работодател и служител (т.е. 60% тежест за сметка на работодателя и 40% - за работещия);
Осъвременяване на пенсиите от 1 юли;
Запазване на максималния размер на получаваните 1 или повече на 1708 евро;
Запазване размера на дневното обезщетение за безработица;
Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до 460.17 евро;
Увеличение на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст при по-рано връщане на работа от майката от 50% на 75% от обезщетението;
Трансфер от държавния бюджет в размер на 6.1 млрд. евро, с което ще се покрие по-нисък дял от общите разходи (39.7%) спрямо 2025 г. (42% дял на покритие).
Казусът с добавките към пенсиите
Преди старта на заседанието социалният министър Борислав Гуцанов каза пред медии, че ресорното министерство ще разгледа всички постъпили предложения за коледни и великденски добавки към пенсиите, включително това на Деница Сачева от ГЕРБ за вкарване на добавките в механизъм за социално подпомагане и на Делян Пеевски („ДПС-Ново начало“) за 110 лв. коледна добавка.
Пуснал съм писмо до НОИ с искане за всички възможни разчети. Ще намерим решение по този въпрос“, категоричен бе той.
На въпрос за кого ще се отнасят добавките и колко ще струват на бюджета, Гуцанов бе лаконичен и каза, че още чака информация от НОИ – за линията на бедност и разпределението на различните пенсионери по категории.
Ние сме длъжници на една от най-уязвимите групи в обществото. Ще разгледаме всяко едно предложение, защото всяко има своята сериозна стойност“, обобщи Гуцанов.
Симона Гоцова 
